Отварянето и затварянето на пластмасови или стъклени бутилки може да доведе до отделяне на микро- и нанопластмаси в напитката, показва ново проучване. Износването на капачките с времето причинява натрупване на все повече пластмасови частици, които попадат в течността.
Подобно замърсяване не се случва само при бутилките. Разкъсването на опаковки за месо, плодове и зеленчуци, както и разопаковането на сирена и деликатеси, също може да пренесе микропластмаса в храната. Дори стъклени буркани с метални капачки, които имат вътрешно пластмасово покритие, не са изключение.
Изследването установява наличие на микро- и нанопластмаси в редица храни и напитки – включително бира, рибни консерви, ориз, минерална вода, чай в пакетчета, готварска сол и безалкохолни напитки.
Според авторите това е първото доказателство, че при нормална, всекидневна употреба, пластмасовите опаковки могат да бъдат директен източник на микропластмаса в храната. Проучването е публикувано в списание NPJ Science of Food.
Друго изследване, публикувано през септември 2024 г., установява, че над 3600 химикала могат да навлязат в храната и в крайна сметка в тялото ни по време на процесите на производство, преработка, опаковане и съхранение. Сред тях са идентифицирани поне 79 вещества, свързани с тежки здравословни проблеми като рак, генетични мутации, хормонални нарушения и увреждания на репродуктивната система.
Въпреки че вредното влияние на токсични вещества от пластмасови материали е отдавна известно, остава по-слабо проучено колко сериозен е приносът на опаковките и оборудването за преработка на храни като източници на микропластмаса. Именно тези компоненти са значителен път, по който пластмасовите частици достигат до храната, която консуираме, а оттам и до организма ни.
Няколко предишни изследвания вече са открили микропластмаса и нанопластмаса в различни човешки тъкани и биологични течности, включително мозък, черен дроб, бели дробове, кръв, урина, изпражнения, майчино мляко, плацента, тестиси и пенис.
Данните показват, че хората с микропластмаси или нанопластмаси, открити в тъканите на каротидната артерия, имат двойно по-висок риск от инфаркт, инсулт или смърт от всякаква причина в рамките на три години, в сравнение с тези, при които не се откриват такива частици.
Микропластмасата са малки парченца пластмаса, по-малки от 5 милиметра. Нанопластмасата е още по-дребна – толкова малка, че често не се вижда с просто око. Тези частици могат да попаднат в човешкото тяло чрез храната, питейната вода или дори чрез въздуха.
Те идват от различни източници – например при пране на дрехи от изкуствени материи, от разпадане на пластмасови опаковки и съдове, или като съставка в някои козметични и почистващи продукти.
След като влязат в тялото, микропластмасите могат да преминат в кръвта и да достигнат различни органи. Там може да предизвикат възпаления, да увредят клетките и да натоварят имунната система. Също така могат да повлияят на хормоналния баланс в организма.
Микропластмасата не засяга само хората. Тя вече е открита в морската храна, водата, почвата и дори в дъжда. Това я прави сериозен замърсител на природата, който може да повлияе на животните, растенията и цялата хранителна верига.
Въпреки че учените знаят колко вредна може да е микропластмасата, все още няма достатъчно ясни закони и мерки, които да ограничат използването ѝ.
Референции:
LaMotte, Sandee. „Microplastics Shed by Food Packaging Are Contaminating Our Food and Drink, Study Finds.” CNN, 24 Jun. 2025, https://www.cnn.com/2025/06/24/health/microplastics-food-packaging-study-wellness
Zimmermann, Lisa, et al. „Food Contact Articles as Source of Micro- and Nanoplastics: A Systematic Evidence Map.” Npj Science of Food, vol. 9, no. 1, Jun. 2025, p. 111. www.nature.com, https://doi.org/10.1038/s41538-025-00470-3.
