Ежедневно чувстваме и мислим, че всеки момент трябва да е продуктивен. Имаме списъци със задачи, работни имейли, срещи, ангажименти. Всеки от нас е изпитал натиска да прави нещо, дори когато умът и тялото настояват за почивка. Нищоправенето - или поне кратки моменти на съзнателно бездействие не е загуба на време. Напротив, то е ценен инструмент за мозъка, за когнитивните функции и за психичното ни здраве.
Какво се случва с мозъка, когато не правим нищо?
Когато се отпускаме и спрем да вършим активни задачи, мозъкът не спира. Напротив активира се така наречената мрежа по подразбиране. Това е система от мозъчни структури, които се включват, когато не сме концентрирани върху конкретна задача, а позволяваме на мислите да текат свободно. Активността в тази мрежа е свързана с творческо мислене, планиране, самоанализ и решаване на проблеми. По време на нищоправене мозъкът обобщава информацията, която е събрал през деня, създава нови асоциации и понякога предлага решения, които не бихме намерили в момент на концентрирана работа.
Освен това, кратките периоди на почивка намаляват умората на префронталната кора. Това е зоната на мозъка, отговаряща за вниманието, вземането на решения и самоконтрола. Това обяснява защо след няколко минути нищоправене сякаш имаме повече енергия и яснота, отколкото след още един час работа.
Какви са емоционалните ползи от бездействието?
Нищоправенето помага и за регулирането на емоциите. В моменти на прекомерен стрес или тревожност, мозъкът има нужда от пауза, за да се рестартира. Дишането се успокоява, нивата на кортизола спадат, а парасимпатиковата нервна система, която е отговорна за релаксацията се активира.
Когато си позволим да не правим нищо, даваме пространство на мислите да се подредят. Това води до по-добро самопознание, повишава усещането за контрол и намалява риска от бърнаут. В дългосрочен план тези кратки моменти на бездействие могат да подпомогнат когнитивното здраве и да подобрят емоционалната стабилност.
Как да практикуваме полезното нищоправене?
За да бъде ефективно нищоправенето, то трябва да бъде съзнателно. Това означава да отделим 5-15 минути дневно, в които да не работим, да не гледаме телефон или компютър, да не мислим активно за задачи. Може просто да седнем на стол, да гледаме през прозореца, да наблюдаваме облаците или да се съсредоточим върху дишането.
Друг вариант е да се включим в кратки медитативни практики или техники за осъзнатост (mindfulness), които по същество са структурирано нищоправене. Важното е да се научим да ценим тези моменти, без чувство за вина или мисъл, че пропиляваме времето си.
С времето мозъкът започва да асоциира тези кратки паузи с възстановяване и креативност. Това прави мислите по-ясни, решенията по-добри, а ежедневието по-спокойно и по-устойчиво на стрес.
Нищоправенето не е празнота, а състояние, в което мозъкът работи по различен начин - интегрира, анализира и се подготвя за бъдещи предизвикателства. В моменти на съзнателно бездействие активираме творческото мислене, намаляваме стреса и подобряваме когнитивната си ефективност. Тези малки паузи могат да се окажат най-ценният ресурс за ума и емоционалния баланс.
Референции:
1. Yeshurun Y, Nguyen M, Hasson U. The default mode network: where the idiosyncratic self meets the shared social world. Nat Rev Neurosci. 2021 Mar;22(3):181-192. doi: 10.1038/s41583-020-00420-w. Epub 2021 Jan 22. PMID: 33483717; PMCID: PMC7959111
2. Raichle, M. E. (2015b). The brain’s default mode network. Annual Review of Neuroscience, 38(1), 433–447. https://doi.org/10.1146/annurev-neuro-071013-014030
