Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща:
- За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Щирлиц нахлу в колата на Мюлер и запали.
А от толкова време се опитваше да откаже цигарите…
Щирлиц трескаво шофира. Пред себе си забелязва немски пътен патрул, заграждения, насочени към него шмайзери.
С ловка маневра успява да им се изплъзне.
Продължава да шофира, но пред него отново изниква...
Щирлиц никак не обичаше масовите разстрели, но му беше някак неудобно да откаже…
Разговарят Мюлер и Щирлиц:
Мюлер: Щирлиц, защо носите червени слипове?
Щирлиц трескаво мисли: "За това знаят само двама: Центъра и радистката. Центъра не е, значи ме е предала радистката."
Мюлер: Щирл...
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
- Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа - ще му сменя бравата!
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц.
\"Следят ме!\" - стресна се разузнавачът.
Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли:
"Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев".
- Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Щирлиц не беше хомосексуалист, но не му се искаше да обижда Мюлер…
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата.
Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце.
- Биячи! - помисли си Щирлиц.
- Щирлиц… - помислиха си бейзболистите.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му.
\"Прости ми, Саша, беше нещастен случай\", мисли си Щирлиц.
Щирлиц нахлу в автомобила на Мюлер и запали. Клечката дълго догаряше в ръцете му.