Щирлиц изби вратата с ритник, след което на пръсти се запромъква към седящия в стаята Борман…

Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер - тя не се отвори! Той натисна по-силно - отново нищо. Засили се и удари с рамо - ала вратата все така не се отваряше.
- \"Заключено е...

Щирлиц се разхожда бавно по улиците на Берлин, доволен от успешното си внедряване в SS. Но нещичко в него все пак издава съветския разузнавач - ту звездата на будьоновката, ту папиросата "Казбек" в ъг...

- мисли си тъжно Щирлиц - "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"

Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…

Щирлиц върви посред нощ из гората. И изведнъж вижда - от храстите просветват две очи.
- Мюлер! - мисли Щирлиц.
- Ти си Мюлер - мисли вълкът.

В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.

Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара:
- Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа - ще му сменя бравата!

Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата.
- Мюлер! - помисли си Щирлиц.
- Отчасти… - помисли си крокодилът.

Върви Щирлиц и гледа - летят жерави.
- Ех, жерави - мисли Щирлиц.
- Ех, Щирлиц - мислят жеравите.