Българските потребители наскоро разбраха, че 1 юли 2025 г. ще са потърпевши от драстично увеличение на таксите, които организациите за оползотворяване на излезлите от употреба електронни и електрически уреди събират от производителите и вносителите им. Скокът на таксите е от 800 до 1000%, както алармираха производителите на подобни продукти. Те се дължат за стари перални, печки, хладилници, телевизори, компютри, смартфони; дребни електроуреди като миксери, сокоизстисквачки, машинки за подстригване, кафемелачки, но също така апарати за изкуствено дишане, за диализа, лъче и редиотерапия, дори банкомати и соларни панели и батерии за съхранение на ток.

Доставчиците на подобно оборудване предупредиха, че ако държавата не вземе мерки и не намали своите продуктови такси, всички тези уреди ще поскъпнат според вида и тежестта си, защото таксата се плаща на килограм бъдещ отпадък. Екоминистерството, което контролира организациите за оползотворяване и прокарва държавната политика в тази област, обаче не възнамерява да предприема каквото и да е. Ведомството заяви в петък, че не смята да се намесва в частно-правните отношения между производителите и организациите за оползотворяване. МОСВ освен това уточни, че тези такси не били променяни от 2008 г., че са ниските в Европейския съюз, а в същото време разходите по събирането на електронния скрап са скочили много, тъй като самите количества подобни отпадъци са се увеличили неимоверно.

МОСВ твърдо на страната на повишилите таксите

Министърът на околната среда и водите Манол Генов повтори в понеделник пред бТВ, че ведомството му не може да вземе отношение, независимо че то лицензира и контролира организациите за оползотворяване.

Все пак той каза, че „предстои среща с Министерството на финансите, за да обсъдят подходящо законодателство, по което да неутрализират всички действия“, каквото и означава това..

Екоминистърът дори насочи вниманието върху 250 сигнала за неплатени продуктови такси от доставчици на електроуреди през миналата година. За това били наложени санкции и се водели разследвания заради ощетяване на държавата.

И макар да оправдава бездействието си с твърдението, че става дума за частно-правни отношения, МОСВ на практика действа като адвокат на частните фирми, които са повишили таксите, но си мълчат.

Екоминистърът, който казва, че не му е работа да е арбитър в спора, всъщност ги защитава, но нито една от трите страни в казуса не задълбава в темата с точни числа.

Само от Българската асоциация за електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) изнесоха много откъслечни сравнителни данни за промяната на таксите. Даден би пример, че цената за събиране на стар телевизор се вдига от 5 на 40 лв., на една пералня става 35-40 лв., но без да се посочва каква е била досега. Най-слабо засегнати ще са малките и леки електроуреди като смартфони и лаптопи, при които новият размер на таксата ще е около 1-3 лв.

Причината да не се посочват точни числа е в това, че дължимите такси са за килограм за различните електрически уреди и електроника.

Какъв всъщност е механизмът за оползотворяване

ЕК налага изисквания за събиране и рециклиране на старите електроуреди и те не трябва да отиват в общия боклук и да се погребват в депата за отпадъци. Фирмите, които произвеждат или внасят подобно оборудване (както и за всички видове опаковки, автомобили и акумулатори), са длъжни всяка година да обявяват какви количества пускат на пазара. Шейсет процента от тези количества трябва да бъдат събрани разделно, като излязат от употреба. Ако фирмите не са сторили това, за всеки килограм и вид отпадък дължат продуктова такса, определена от Министерския съвет и събирана в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Другият вариант е да плащат на организации, които да събират и рециклират електронния скрап и да отчитат свършеното пред Министерството на околната среда и водите, което ги лицензира и проверява дали наистина са събрали декларираните количества.

Третият вариант е голяма верига за електроуреди и електроника сама да организира събирането и отчитането на отпадъците. Повечето дистрибутори на различни видове техника, дори най-големите, обаче предпочитат плащат на организации.

Действително, техните такси са значително по-ниски от събираните от ПУДООС, които уж би трябвало да отиват за решаване на проблемите с отпадъците, но реално се дават на общини за чешмички, пейки, градинки и различни кампании на училища и неправителствени организации.

Дублиращи се понякога разходи за потребителите

Със сигурност тези организации са свършили доста работа около събирането и рециклирането на електрическо и електронно оборудване. В прощъпулника на дейността си те дори предлагаха на потребителите да си предадат старата печка, пералня, хладилник, климатик и пр. и да получат ваучери за доплащане при купуване на нов електроуред в търговска верига. Днес тази практика я няма, а много от фирмите, наети от организациите като поизпълнители за събирането на старата техника, дори искат пари от „клиентите“ си. А те всъщност вече са платили веднъж своя дан за това уредът да не отива в депото за отпадъци. Но им се иска втори път да платят, за да се отърват от него.

Другият проблем е, че самите организации и екоминистерството са изключително пестеливи в информацията за дейността по оползотворяване. В заповедите на ведомството, с които се признава или не изпълнението на годишните цели за събиране на уредите спрямо пуснатите на пазара от техните членове, присъстват единствено количества, приходи и разходи и с кои подизпълнители работят. Организациите нямат право да разпределят печалба и ако постъпленията им надвишават харчовете им, остатъкът трябва да отива за разширяване на системите или за информационни кампании. От публичната информация не става ясно в подробности функционирането на системата.

Освен това, на пазара на организациите за оползотворяване на електронен скрап се наблюдава отпадане на участници. Тоест, намалява конкуренцията и ако през 2023 г. лицензираните фирми, които са се занимавали с това, са били шест, днес те са четири. Двете са отпаднали, защото не са успели да изпълнят утежнените от екоминистерството изисквания.

Има ли всъщност играч, чиито такси не поскъпват

Доставчиците на електроника и електротехника казват, че три от четирите организации са вдигнали таксите си, но не посочват коя е тази, която е запазила същите цени. Няма и отговор защо доставчиците не отиват при нея, а се оплакват от останалите три с многократно поскъпналите такси. Вместо това настояват държавата да свали продуктовите такси, за да започнат да ги плащат към ПУДООС за срок от две години, докато се намери приемлив вариант за изпълнение на целите за оползотворяване и рециклиране за електронния скрап, но без това за тежи на купуващите нови такива уреди. МОСВ пък отказва за свали своите такси и вижда „нагнетяване на общественото напрежение“ в предупрежденията на производители за поскъпване на уредите

По информация на Mediaрool всъщност всички четири организации са вдигнали цените си до един и същи размер от 1 юли 2025 г. - 60 на сто от държавните продуктови такси, определени с наредба на Министерския съвет. Това по същество съвсем резонно може да се тълкува като наговаряне от страна на фирмите, които се занимават с дейността по събиране на старите уреди и предаването им за рециклиране. Мотивите на всички са увеличените им разходи за организирането на дейностите по оползотворяване на излязлото от употреба електронно и електрическо оборудване.

Дано Комисията за защита на конкуренцията, която обяви, че ще провери организациите за картел, да си свърши работата и да внесе повече яснота как функционира техният бизнес.

Вечни трима на пазара

Макар екоминистърът Манол Генов да обяви драстичен ръст на пуснатите на пазара електроуреди от 2008 г., реално на сайта на ведомството са публикувани заповеди за изпълнение на дейностите от 2010 г. насам. Става видно, че три от сегашните най-големи организации – „Елтехресурс“, „Трансинс технорециклираща компания“ (ТТК) и „Екобултех“, са в играта от самото начало. Малките участници се заменят от временни ентусиасти, които отпадат един след друг. В момента четворката се затваря от „Грийнтех България“, която е с най-малък, но все пак сериозен дял от пазара.

Според оповестените за 2010 г. от МОСВ данни събраното излязло от употреба електрическо и електронно оборудване е около 35 хил. тона. За 2023 г., откогато е последната изнесена информация, вече става въпрос за над 132 хил. т. Разликата е наистина сериозна, но реално нито преди 15 години, нито днес е ясно какви точно такси калкулират производителите в цената на продуктите си като част от дължимите от тях вноски към организациите, където членуват.

Оказва се дори, че таксите май не са едни и същи за различните членове на организациите, и те плащат индивидуални вноски, дори да пускат на пазара едни и същи видове електроуреди и електроника.

Данните за 2023 г. сочат, че най-голямата от лицензираните организации - „Елтехресурс“ - с дял от близо 54 на сто от дейността на оползотворяването на електрониката с предадени близо 62 хил. тона, е отчела 4.7 млн. лв. приходи срещу 4.673 млн. лв. разходи. Подизпълнители на организацията са фирмите „ДК Софтрейд“ и „Евростийл“. Според Търговския регистър действителни собственици на дружеството са Павел Златинов с 40 на сто, Мария Кисьова с 36 процента и Цветелина Рибагина – с 24%.

Mediapool изпрати още миналата седмица въпроси до дружеството за мотивите и позицията относно увеличаването на таксите, но не получи отговори.

„Трансинс технорециклираща компания“ (ТТК) е имала дял от близо 27 на сто през 2023 г. с 30 748 тона предадени уреди и приходи от членовете ѝ за 1.460 млн. лв. Разходите ѝ са били по-ниски – 1.397 млн. лв., според данните, публикувани от екоминистерството. Сред подизпълнителите на организацията също фигурира „ДК Софтрейд“, заедно с дружествата „Еко Варна“, „Екологична компания“, Скрап Метал С.М“ и „Феникс Инверс“. Крайни собственици на ТТК в равни дялове са Николай Николаев процента чрез фирмата „Транс сий сървис“ и Рената Николаева чрез „Трансинс индъстри“.

Представителят на ТТК Боян Маринов коментира пред Mediapool, че решението за вдигане на таксите е заради увеличените разходи по изпълнение, но не можа да се ангажира с коментар колко са се вдигнали те, нито да каже дали наистина скачат с драстичните 800-1000 процента. От думите му стана ясно, че договорите с членовете на организацията са индивидуални, но отказа да коментира дали това означава, че и събираните такси от различните членове са различни, позовавайки се на търговската тайна.

„Екобултех“ държи близо 25% дял с предадени близо 29 хил. тона оборудване преди две години и доста солидните постъпления от 3.437 млн. лв. спрямо например „Елтехресурс“, която е събрала над 2 пъти повече електронни отпадъци. Разходите за дейността ѝ обаче са с 1.4 млн. лв. повече от постъпленията. Като единствен действителен собственик на капитала на „Екобултех“ се сочи Тони Иванов, но са интересни подизпълнителите ѝ. Сред тях са „Надин Холд“ и „Металинвест“, познати от бизнеса с изкупуване и разкомплектоване на стари автомобили, „Норд Фероиндъстри“ и „Универсметал“.

Четвъртата организация е „Грийнтех България“ има дял под 18 на сто през 2023 г. и оползотворени над 20.4 хил. тона. Нейните приходи са били 1.341 млн. лв., а разходите ѝ са 1.751 млн. лв. „Надин холд“ също е неин подизпълнител, заедно със „Стийл колект“, „Метарекс“, „Ел Зет Варна“, Екостийл“ и „Ековалент“. За тази компания в Търговския регистър фигурира като действителен собственик на 66 на сто Христо Метев чрез фирмите „Омега Рециклинг“ и „Арма Електроникс“, която е заменила като акционер фирмата „Кюстендилска череша“.

И малко административни пречки

Любопитен аспект от цялата история със събирането на този вид отпадъци е, че самата държава пречки за безпроблемното им връщане от потребителите.

В наредбата, уреждаща третирането на излязлото от употреба оборудване, се залагат ограничения пред потребителите за предаване на електроуреди в търговските вериги.

Наредбата казва, че собствениците на стари уреди могат да ги връщат в търговските обекти, само ако ще купуват нови такива. Тоест, предаваш пералня, ако купиш пералня. Предаваш телевизор, ако платиш за нов. Без проблем могат да се връщат само уреди, не по-големи от 25 см за всеки външен размер.

Кметовете на общините също по наредба са длъжни да организират постоянни площадки за предаване на подобни уреди, но това по-скоро е екзотика в България. Столична община например предпочита да има определени дни в седмицата, в които се събират оставени до кофите за битов боклук електроуреди, дивани и мебели, вместо да има терени, където да се предадат електроуредите. Друг е въпросът, че не всеки може сам да откара например с леката си кола двуметров хладилник.

Днешният назрял проблем с евентуалното поскъпване на електроуредите би трябвало да е червена лампа за управляващите, тъй като тяхно е задължението да предприемат много сериозни промени в организацията по събирането не само на този вид отпадъци, но и на останалите.

Защото днес се вълнуваме основно от това, че пералнята или хладилникът ще поскъпнат, но много по-важното е държавата да урегулира нещата така, че потребителите да не плащат два пъти за рециклирането на прахосмукачката и да са ясни ползите за обществото от тези дейности.

Владислава Пеева