Производители на електротехника и електроника искат спешна среща с премиера Росен Желязков и екоминистъра Манол Генов, защото три от четирите действащи организации за оползотворяване на излезлите от употреба електроуреди са увеличили драстично – от 8 до 10 пъти, плащаните такси от компаниите за събиране на старата техника. Това е станало без аргументи от страна на организациите, които са алтернатива, за да не плащат производителите и вносителите доста по-високите продуктови такси, определяни от правителството и събирани в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС).
Затова от APPLiA България (Асоциация на производителите на домакински електроуреди) и Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) предлагат правителството да намали продуктовите такси на ПУДООС с 10 до`12 пъти за период от две години, докато се намери приемливо решение на кризисната ситуация.
Засега реакция от Министерството на околната среда няма.
В момента производителите на електроника и електротехника могат да избират дали да плащат продуктови такси на ПУДООС или да станат членове на една от четирите лицензирани от ековедомството организации, която реално да събира старите перални, хладилници, миксери, компютри, таблети и други и отчита изпълнение на ангажиментите на всеки от членовете си чрез своята дейност.
Кой държи пазара
Най-голямата от лицензираните организации е „Елтехресурс“, която през 2023 г. е държала близо 54 на сто от дейността на оползотворяването на електрониката с предадени близо 62 хил. т и е получила 4.7 млн. лв. от своите членове. „Трансинс технорециклираща компания“ е имала дял от близо 27 на сто през 2023 г. с 30 748 тона предадени уреди и приходи от 1.460 млн. лв. „Екобултех“ държи близо 25 на сто дял с предадени над 23 хил. тона оборудване и доста солидните постъпления от 3.437 млн. лв. спрямо например „Елтехресурс“. Четвъртата организация е „Грийнтех“ с дял от под 18 на сто през 2023 г. и оползотворени над 20.4 хил. тона и приходи от 1-341 млн. лв. Преди две години обаче малко над 12 на сто от пазара са били за организациите „Електрооползотворяване“ и „Тенеко Рециклинг“, която е имала нищожните 0.016%. Дне тях ги няма в списъка на МОСВ.
Коя от четирите действащи организации не си е вдигнала таксите и защо членовете на APPLiA България и БАСЕЛ не отидат при нея не е ясно.
И след поскъпването на частните такси държавните са високи
Ясно е обаче, че ПУДООС не е вариант за тях, тъй като държавно определяните продуктови такси са високи и това е така, за да бъдат стимулирани производителите да участват в активното оползотворяване и рециклиране на старите електроуреди. Дори и след вдигането на таксите от трите организации ПУДООС не е алтернатива за бранша, става ясно от прессъобщението му.
Според засегнатите страни скок на таксите от 700 до 900 процента е икономически необоснован и неприемлив.
„Това рязко увеличение засяга всички производители и вносители на електроуреди – от хладилници, климатици и перални, до лаптопи, осветителни тела и фотоволтаици. Размерът на дължимите такси е свързан с теглото на продуктите т.е. за всеки килограм електрическо и електронно оборудване производителите плащат на лицензирани организации, които отговарят за събирането и преработката на отпадъците. Например, за пералня с тегло около 60 кг увеличението може да доведе до допълнителен разход от десетки левове само за покриване на тази такса“, посочва се в съобщението.
„Увеличението ще доведе до драстично поскъпване на електрическото и електронното оборудване за крайните потребители, особено за домакинствата с ниски доходи, тъй като таксата се начислява на килограм“, се казва в официалното писмо, изпратено до премиера Росен Желязков и до министъра на околната среда и водите Манол Генов.
Разходите за управление на отпадъците у наст стават най-високи в региона
Според организациите новите размери на таксите за оползотворяване ще задълбочат инфлационния натиск и ще навредят на конкурентоспособността на българските компании.
„Разходите на бизнеса в България за управление на отпадъците от електрическо и електронно оборудване ще станат най-високи в региона, което дава лош сигнал за инвеститорите и може да доведе до изтичане на поръчки извън страната. Това заплашва не само фирмите, но и приходите в държавния бюджет“, казва се в позицията на APPLiA България и БАСЕЛ.
Секретарят на APPLia България Габриела Чифлишка коментира пред Mediapool, че третият вариант за изход от ситуацията с високите такси е общо 126-те членове на двете браншови организации да създадат своя организация за оползотворяване, но това е тежък лицензионен режим от страна на екоминистерството и отнема дълго време, а проблемът е належащ за решаване. Затова според бранша най-доброто решение е намаляването на продуктовите такси на ПУДООС с 10-12 пъти за период от две години, в които да се търси начин за постигане задълженията на компаниите за обратно събиране, оползотворяване и рециклиране на техните излезли от употреба уреди без драстично повишение на разходите за това и съответно необходимост да се вдигат цените за потребителите.
За да няма верижно поскъпване
Членовете на двете организации, които общо са 126 компании – са сред водещите данъкоплатци в страната и имат съществен принос към икономиката. Според тях, кризисната ситуация изисква спешни действия от страна на правителството. Като възможно краткосрочно решение те предлагат държавата временно да намали продуктовата такса, определена с Наредбата за реда и размера на заплащане на продуктова такса, с 10 до 12 пъти за период от две години, докато пазарът се стабилизира и се намери устойчиво решение. Така ще се избегне верижно поскъпване за крайните потребители и ще се запази стабилността на пазара.
„Нужен е спешен диалог. Разчитаме на среща с министър-председателя и министъра на околната среда, за да обсъдим възможностите за овладяване на ситуацията в дух на партньорство и отговорност към обществото“, настояват в писмото председателите на двете организации – Коста Великин от APPLiA България и д-р инж. Димитър Белелиев от БАСЕЛ.
Организациите заявяват, че ще потърсят и международна подкрепа, като информират европейски и международни търговски камари и институции.
Владислава Пеева
