При заявени нови 9 хил. МВ слънчеви мощности и 7 хил. МВ батерии за съхранение на електроенергия инвестициите за изграждането им се повишават съществено, след като от 1 юли 2025 г. се увеличават десет пъти продуктовите такси за вноса на слънчеви панели.
Още миналата седмица от Българската асоциация за електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) и APPLiA България (Асоциация на производителите на домакински електроуреди) предупредиха, че три от четирите действащи организации за оползотворяване на излезлите от употреба електрическо и електронно оборудване са увеличили драстично – от 8 до 10 пъти, плащаните такси от компаниите за събиране на този вид отпадъци. И обясниха, че ако не се намери решение на проблема, ще има поскъпване на електроуреди и електроника.
Комисията за защита на конкуренцията побърза да обяви, че ще провери въпросните организации за картел, но така и не стана ясно кои от четирите организации са вдигнали цените си. В момента лицензираните са „Елтехресурс“, „Трансинс технорециклираща компания“. „Екобултех“ и „Грийнтех“. Преди две години те са били шест, но „Електрооползотворяване“ и „Тенеко Рециклинг“ са отпаднали от пазара. Според запознати причината е била увеличената банскова гаранция, която организациите внасят в екоминистерството като обезпечение за дейността си.
В понеделник от БАСЕЛ предупредиха за поскъпване и на соларните панели, инверторите и батериите за ток, тъй като при вноса на оборудването им се плаща въпросната продуктова такса, с която се покриват разходите за оползотворяването им когато станат отпадък. Това означава, че инвестициите ще нараснат и това ще се отрази върху възвръщаемостта им и върху определянето на цените на слънчевата електроенергия.
Продуктовата такса за слънчевите панели скача от 2% на 16% от цената им, което е в пъти повече над типичния европейски диапазон от 0.3%–3%.
Така у нас за една средна домакинска фотоволтаична система с 15 панела например, екотаксата нараства от сегашните между 50.40 лв и 90 лв. до 403.20–720 лв. Екотаксата за голяма система с 18 панела ще се увеличи от 56–100 лв. до 448–800 лв. Повечето български домове изискват 15–20 панела за стандартна покривна инсталация, в зависимост от размера на покрива, ориентацията и желаната мощност на системата. Резкият скок на екотаксата засяга не само фотоволтаици, но инвертори, батерии, както и всякакви компоненти на соларни системи, посочват от организацията.
„Едновременното повишение на екотаксата ще добави стотици левове към цената на стандартна соларна инсталация за домакинство — мярка, която рискува да направи слънчевата енергия недостъпна за много български семейства. Също така, бизнесите и домакинствата, които са поставили фотоволтаици на покривите на сгради, и са получили ЕС финансиране, не са предвидили това поскъпване. Те ще трябва да поемат новата финансова тежест за своя сметка“, коментира Димитър Белелиев, председател на управата на БАСЕЛ.
Организацията припомня вече отправеното към правителството предложение за среща по направеното от нея искане да се намалят събираните продуктови такси в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда. Това е алтернативен, но доста по-скъп вариант за изпълнение на ангажиментите на доставчиците на електрическо и електронно оборудване за оползотворяване и рециклирането му след като излезе от употреба. Те обаче са значително по-високи и явно остават такива и след вдигането на токсите на организациите за оползотворяване, тъй като бизнесът иска за две години те да бъдат намалени от 10 до 12 пъти, докато се намери решение на проблема.
От БАСЕЛ припомнят, че преди години техни представители са се опитали да учредят независима организация за оползотворяване на излязло от употреба електронно и енергийно оборудване, каквито организации има в ЕС страни, но „удрят на камък“ поради непосилните лицензионни изисквания в България. Министър-председателят и екоминистъра са запознати с проблема, заявиха от организацията.
