Новината за разрушените мостове има съкрушителен ефект върху морала на руската армия фронта – страх тресе Кремъл, военното командване е в паника

Ген. Бен Ходжис

Между 9 и 11 юни украинската армия извърши перфектна операция. За по-малко от два дни тя унищожи шест важни моста. Тези мостове свързват окупираната Южна Украйна с полуостров Крим.

Географското значение на Крим

Той е най-важното място за руската армия на юг. Оттам минават всички провизии, гориво, оръжия и боеприпаси за руските сили в Запорожка и Херсонска област. Когато тези пътища се прекъснат, руската армия губи силата си.

Как беше извършена операцията?

• Ударът срещу Чонгарския мост: Този мост поемаше над 60% от руския военен трафик. Украйна го удари сериозно на 9 юни сутринта.

• Капанът при Геническ: Руснаците бяха принудени да пренасочат конвоите през моста в Геническ. Украинското разузнаване обаче е очаквало точно това и е наблюдавало мястото със седмици. Те са проучили графиците на патрулите и слабите места на руската ПВО (системите Панцир-С1). На 10 юни сутринта украински дронове-камикадзе удариха и разрушиха напълно и този мост.

• Ударът по оста Армянск-Перекоп: В нощта срещу 11 юни последва четиричасова вълна от атаки с дронове. Унищожени бяха още четири моста в този район. Така общият брой на разрушените пунктове за преминаване стана шест.

Последици за руската армия

• Пълно спиране на доставките: Огромни конвои с ракетни системи Град и ракети за ПВО С-300 останаха блокирани пред разрушените мостове.

• Криза с горивото и боеприпасите: Руските позиции около Мелитопол и Токмак вече усещат липса на артилерийски снаряди и гориво. Не пристигат резервните части за танковете, а войниците започват да пестят храна.

• Лоши алтернативи: Сега Русия трябва да разчита на Кримския (Керченския) мост, който вече е повреден от предишни атаки и има по-малък капацитет. Другата опция са морски фериботи, но те са бавни и постоянно атакувани от украински морски дронове.

Това е първият случай от началото на войната, в който Украйна успява напълно да изолира толкова голяма групировка руски войски и да унищожи мита, че Крим е недосегаема руска логистична база.

Тактиката на украинските дронове срещу руската ПВО

Украинската армия не просто изстреля дронове, а проведе сложна електронна и въздушна операция.

• Разузнаване със седмици: Украинските сили картографираха радарите и следяха честотите на руските системи за противовъздушна отбрана (ПВО) като "Панцир-С1".

• Откриване на "слепи петна": Проучени бяха точните графици на патрулите и времето, необходимо на руските радари да направят пълен кръг.

• Създаване на невидим коридор: Благодарение на тези данни, дроновете-камикадзе преминаха през зони, в които руската ПВО буквално беше сляпа.

• Прецизен удар: Вместо да атакуват произволно, дроновете удариха точно носещите подпори – най-слабите структурни точки на мостовете, което доведе до трайни и необратими щети.

 Двата стратегически пътя пред украинското командване

След като изолацията на Крим е в ход, украинското командване има две основни възможности за развитие на офанзивата:

• Път 1: Директен натиск към Токмак и Мелитопол: Възползвайки се от логистичния глад на руснаците, Украйна може да засили сухопътния натиск на юг. Без свежи снаряди и гориво, руските отбранителни линии в тези ключови градове могат да рухнат много по-бързо.

• Път 2: Пълно прерязване на сухопътния коридор: Украйна може да насочи сили директно към брега на Азовско море (около Мариупол или Бердянск). Ако това стане, руската армия на юг ще бъде разделена на две напълно изолирани части, което ще направи защитата им невъзможна.

 Психологическият ефект върху блокираните руски сили

Новината за разрушените мостове има съкрушителен ефект върху морала на над 110 000 руски военнослужещи на фронта.

• Усещане за капан: Войниците на предна линия разбират, че пътят им за отстъпление към Крим е отрязан. Това поражда паника, че при сериозна украинска атака те няма къде да избягат.

• Липса на перспектива: Когато камионите с храна, чиста вода и боеприпаси спрат да идват, вярата в командването изчезва. Моралното състояние пада до критични нива.

• Ефектът на доминото: Страхът от обкръжение често кара цели бойни единици да напускат позициите си преждевременно, което може да предизвика неконтролируемо бягство по целия южен фронт.

 Реакцията на руското командване (Как се опитват да поправят щетите)

Руското военно ръководство е изправено пред логистична криза и реагира с бързи, но изключително рискови мерки:

• Преминаване към резервния Керченски мост: Основният фокус се премества върху Керченския мост. Проблемът е, че той вече претърпя сериозни повреди при предишни атаки и неговият капацитет е силно ограничен. Преминаването на тежка военна техника (танкове и артилерия) по него е бавно и опасно.

• Използване на морски фериботи: Русия активира цивилни и военни фериботи за превоз на камиони с гориво и снаряди през Азовско и Черно море. Тази логистика обаче е много по-бавна от влаковете и камионите, преминаващи по мостове.

• Пренасочване през опасния сухопътен коридор: Част от камионите са насочени по обходни пътища на север. Тези пътища обаче влизат директно в обсега на украинските дронове за разузнаване и на украинската артилерия, което превръща всеки конвой в лесна мишена.

• Спешни ремонти под обстрел: Руските инженерни бригади се опитват да поставят временни понтонни мостове до разрушените конструкции. Тези временни съоръжения обаче нямат здравината да издържат тежки танкове и са силно уязвими на нови въздушни удари.

Въздействието на операцията върху Черноморския регион

Унищожаването на мостовете променя изцяло баланса на силите в морето и сигурността на съседните държави: 

• Крим губи ролята си на "непревземаема крепост": Години наред Русия използваше Крим като основна база, от която контролираше цяло Черно море. Сега полуостровът е изолиран и се превръща от сигурен тил в уязвима и трудно защитима територия. 

• Изтласкване на Черноморския флот: Руските военни кораби вече не могат да разчитат на сигурни доставки на гориво и ракети в пристанището на Севастопол. Това ги принуждава да се изтеглят по-далеч на изток (към пристанище Новоросийск), което намалява способността им да блокират Черно море. 

• Отваряне на пътя за износ на зърно: Тъй като руският флот е принуден да се отбранява, за Украйна става много по-лесно да поддържа своя морски коридор за износ на зърно и стоки към Южна Европа и света. 

• По-голяма сигурност за НАТО (включително България и Румъния): Намаляването на руското влияние в Черно море директно намалява рисковете за сигурността и корабоплаването в изключителните икономически зони на България и Румъния, които преди бяха застрашени от руски учения и мини.