Деница Сачева: Приоритетите на „Десните

Водещ: Продължаваме с Коалиция „Десните". Деница Сачева, тя е водач на листата в Хасково и водач на листата в 25 МИР в София. „Десните" са номер 17 в бюлетината. Здравейте, г-жо Сачева.

Деница Сачева: Добър ден.

Водещ: Освен член на „Голямото жури" в Дарик радио, сте председател на УС на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване, член на Съвета на Фондация „За хората", основател и изпълнителен директор на PR агенция, преподавател политически комуникации в НБУ, началник на кабинета на министъра на здравеопазването Илко Семерджиев, лидер на „Десните" сега, това е 1999-2001 г., един от първите служители в НЗОК. Какъв трябва да бъде процентът от БВП, който България дава за здравеопазване и респективно за образование?

Деница Сачева: На първо място искам да кажа, че трите основни приоритета на Коалиция „Десните" са точно икономика, здравеопазване и образование. И искам да ви поздравя за начина, по който вие сте комбинирали темите, защото това е много важно. Политиците обикновено като че ли не ги комбинират всички тези теми и смятам, че ако предложат нещо добро в икономиката, някак си не правят връзка между образованието, ако предложат нещо добро в здравеопазването, не виждат връзката му с икономиката или със социалния сектор. Затова това, което вие правите, е много важно, защото трябва да се гледа цялостно, ако искаме да имаме едно добро развитие.

Водещ: И цялостно гледайки, 2015 г. трябва да имаме бюджет. Пак ли остават същите проценти за здраве и образование?

Деница Сачева: За здраве в нашата програма ние изрично сме казали, че процентът трябва да бъде увеличен на 6%, при това без да се увеличава здравноосигурителната вноска.

Водещ: Сега е 4 и малко.

Деница Сачева: 4,2%. Като начина, по който може да стане това, е първо чрез повишаване на събираемостта на здравните вноски и чрез намаляване на неефективните плащания. За образование средният процент за Европа е около 5%, ние смятаме, че това би могло да бъде достигнато в средносрочен план.

Водещ: Сега 3,8.

Деница Сачева: Сега е 3,8. Може би не е реалистично веднага да скочи на 5%, но около 4,2 е реалистично. И освен това е много важно, защото по този начин би се дал знак, че образованието и грамотността на българите е приоритет. За култура обаче съм много по-радикална. Там смятам, че бюджетът още от следващата година трябва да скочи двойно, защото 120 млн. лева, колкото е за тази година, е смешно, защото това е на половината на колкото се дава за един американски филм. За сравнение, „Аватар" е 300 млн. долара бюджета. А културата е изключително важна, защото икономическата криза е пряко свързана с духовната криза. И освен това културата би могла да носи приходи обратно в бюджета, доста сериозни, а аз, като десен човек, не съм свикнала да мисля за разходи без приходи. Така че поне два пъти за култура пари.

Водещ: Ще закриете ли болници и училища в малки селища, с цел в съседните големи да е по-качествено образованието и здравеопазването?

Деница Сачева: Болници или училища трябва да съществуват, ако има кой да ги ползва и ако има какво качество да предлагат. Така че в този смисъл, там, където има малки населени места и не е ефективно да се поддържа болница, спокойно могат да се търсят мобилни начини за предоставяне на здравни услуги, могат болниците да се преобразуват в различни центрове за доболнична помощ или за следболнично лечение, в зависимост от спецификата на малкото населено място.

Водещ: А с училищата?

Деница Сачева: Това трябва да бъдат общински решения, това трябва да бъдат решения на самите потребители в малкото населено място. Това не трябва да бъдат административни решения, които са водени от популизъм. С училищата в общи линии е почти същото, защото демографската криза е такава, че на много места просто няма ученици. И затова едно от нещата, за които ние апелираме, е да се направят стандарти за дистанционно обучение, за да могат деца, които живеят в отдалечени населени места, да могат да получават образование съобразно държавни стандарти за дистанционно образование.

Водещ: Трябва ли с още пари в България да се финансират частните училища и частните болници?

Деница Сачева: Да. Категорично да, защото нашите пари, които ние

събираме от данъци и от осигуровки, ние ги събираме не за да финансираме тип собственост, а ги събираме, за да финансираме качество и да финансираме резултат. Поради тази причина за частните болници, както виждате, няма нито една частна болница в България, която да генерира дефицит. Дефицитите се генерират от държавните. Държавата би могла да си спести близо 500 млн., ако финансира приоритетно частни болници, а не структури, които просто точат средства от НЗОК. С училищата е същото.

Водещ: Трябва ли законно да се доплаща, извън данъците и осигуровките за здраве, за избор на лекарски екип, например, за допълнителни частни уроци?

Деница Сачева: За избор на лекарски екип – категорично не. Ние сме го предлагали няколко пъти и смятаме, че това не е услуга, избор на екип. Напротив - хората, които плащат здравни осигуровки, трябва да могат да получават адекватно качество и да могат да получават услугата, когато имат нужда от нея, без значение от подобен тип избор на екип. Що се отнася до частните уроци, частните уроци също са една система по-скоро в сферата на сивата икономика в момента, в която учителите се опитват да си добавят малко към своя доход, но всъщност за частни уроци би трябвало да се плаща само тогава, когато дете иска да получи повече знания в дадена конкретна област. И трябва да се избягват конфликтите на интереси, тоест ако учителят ти преподава в училище, той би трябвало да дава максимума от себе си в училище, а не да дава част от себе си в училище, но да кара всички деца да ходят на частни уроци да си доучват.

Водещ: Тогава кое е първото, което ще направите, за да получават по-високи заплати лекари и учители?

Деница Сачева: И лекари, и учители... Ние предлагаме в нашата програма да има индикативни стандарти и нива за заплащане на труда, но не само на лекарите в здравеопазването, а и на специалистите по здравни грижи.

Между другото, трябва да правим много сериозна разлика, защото лекарите в България, особено в по-голямата си част, получават доста добро възнаграждение, особено в по-големите болници, в болниците, където се извършват по-голямата част от клиничните пътеки. Но специалистите по здравни грижи – медицинските сестри, хората, които са заети в общественото здраве, там диспропорциите наистина все още са много сериозни. Затова в това отношение трябва да има такива стандарти. Същото важи и за учителите, но при учителите и лекарите би трябвало да има много сериозна система за обвързване на заплащането с продължаващата квалификация, тоест колкото повече един учител или лекар инвестира в собствената си квалификация, толкова по-висока трябва да бъде тяхната заплата.

Водещ: Ще намалите ли ДДС върху лекарствата и учебниците?

Деница Сачева: За ДДС върху лекарствата ние имаме ясен текст в нашата програма. Отговорът е, че трябва да няма ДДС върху лекарствата, които се заплащат от нашите здравноосигурителни вноски. За учебниците обаче – не. И искам да обясня защо. Защото консолидираният държавен бюджет се състои от държавен бюджет, както и от бюджета на здравното осигуряване и на НОИ. Парите, които ни даваме за здравни вноски, трябва да отиват само за здраве. Затова, независимо дали Здравната каса или други фондове биха купували лекарства с нашите пари за здраве, те не трябва да отиват в държавния бюджет. Затова там ДДС върху лекарствата не трябва да има.

Водещ: Те на практика пенсионерите си плащат пенсиите през ДДС-то на лекарствата, което плащат.

Деница Сачева: Да. Ние не трябва да смесваме тези финансови потоци, защото това дори в някаква степен е противоконституционно. Но когато говорим за учебниците, особено за тези, които са безплатни до 7-и клас, те се плащат от държавния бюджет, така че там няма пречка ДДС да остане.

Водещ: По-високи майчински и детски или нови детски градини?

Деница Сачева: Категорично нови детски градини и по-добри социални услуги за семействата, защото нашата цел е максимално хора да могат да участват в пазара на труда, да са активни, да се грижат сами за себе си. Това е десният начин на мислене, а не държавата да се грижи за теб, а ти да имаш условията да се грижиш сам за собственото си благополучие.

Водещ: Трябва ли да остане изборът на учебници в училищата?

Деница Сачева: Да. И трябва да се съобразява със спецификата на учебното заведение.

Водещ: Трябва ли да се въведе образователен ценз за ползване на услуги от държавата и общините, както и участие в изборите, след като Конституцията изисква задължително училищно образование до 16-годишна възраст?

Деница Сачева: Не, защото това допълнително ще маргинализира тези хора, допълнително ще ги извади извън обществото, а ние нямаме сметка от това. Нито една държава, която иска да има просперираща икономика, не трябва да има хора под чертата. Ние трябва да търсим начин тези хора да влязат в училище.

Водещ: Интересно ми е как гласуват в момента тези, които не могат да четат, даже и цифрите не познават. Може да са малко, но има такива хора.

Деница Сачева: Има такива хора, със сигурност.

Водещ: Те влизат и им дават една бюлетина, какъв избор правят те всъщност? Те не могат да прочетат.

Деница Сачева: Мисля, че по-голямата част от тях могат поне цифрите да разпознаят. И те го разпознават най-малкото, защото ползват пари. Така че цифрите със сигурност се разпознават, но пак казвам, ние трябва да работим за това хората в България да бъдат хора, да са образовани, да са конкурентоспособни, а не за това да ги маргинализираме чрез санкции.

Водещ: Коя е пречката пред професионалното образование?

Деница Сачева: Няма такава пречка. Единствената пречка вероятно е липсата на адекватен министър на образованието, който иска да въведе това. Трябва да бъде направена промяна в закона, включително и в Кодекса на труда, за да може бизнесът и образователната система да работят ръка за ръка. Професионалното образование е изключително важно.

Водещ: Децата на бежанците – заедно или отделно от другите деца да учат?

Деница Сачева: Заедно, но преди това би трябвало да преминават през курсове за обучение по български език, както и с курсове, които са свързани с тяхното приобщаване, тоест да получават базови знания за културата на България...

Водещ: Да ги изравняват с нашата образователна система, защото има различия с тези държави, в които учат.

Деница Сачева: Да. Но общо взето между месец и три месеца, в зависимост от спецификата на детето, и след това заедно с другите деца.

Водещ: Трябва ли да може да се ходи с мюсюлмански забрадки и християнски кръстчета в училище?

Деница Сачева: Не, защото училището е светска институция и религиозните символи не би трябвало да присъстват там. Още повече, че в България, за съжаление, с религията много често се злоупотребява за политически цели и това е абсолютно недопустимо. Така че в този случай отговорът ми е не.

Водещ: Трябва ли да има вечерен час за учениците?

Деница Сачева: Не, защото смятам...

Водещ: Мисля, че всички досега го въведоха. Май сте първата, която не въвежда вечерен час.

Деница Сачева: Чух за това, че досега всички казаха „да". Аз смятам, че това е функция на семейството, смятам, че дори наличието на вечерен час, който в момента се определя от различните общини, това не води до неговото спазване, неговото неспазване пък не води до никакви санкции.

Така че е излишен популизъм и няма нужда от него. Ние трябва да насърчаваме семействата в това те да имат здрави връзки помежду си и да отглеждат здрави деца, хармонични и психологически здрави, а не държавата да се грижи дори за това в колко часа да ти се прибере детето вкъщи.

Водещ: Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ" трябва да остане в столичния център на ул. Св.св. Кирил и Методий, или да бъде пратена пак в предградието на ул. Баба?

Деница Сачева: Да остане в центъра – това е желанието на повечето учители и ученици, доколкото знам. Освен това именно преместването ѝ в центъра доведе до това, че от десетилетия насам там кандидатстват повече деца. Така че очевидно мястото на гимназията има значение и за качеството, защото така ще се привлекат както повече учители, така и по-добри ученици.

Водещ: ще дадете ли повече държавни пари на университетите?

Деница Сачева: Да, но отново искам да обърна внимание на спецификата. В момента университетите получават субсидия на студент, и всъщност много тревожна тенденция е фактът, че завършват точно почти толкова, колкото и влизат и са почти в рамките на броя на местата. Тоест няма никаква санкция за качество, има стимул да завърши всеки, просто защото така ще се получи субсидията. Това е едно от нещата, които трябва да се промени.

И освен това, това, което смятам, че трябва да се насърчава, това е нашите университети да стават притегателни за чуждестранни студенти, особено за студенти от региона.

Водещ: Които да си плащат обаче.

Деница Сачева: Които да си плащат, разбира се. Защото смятам, че така както много български деца си мечтаят да учат в Америка или някъде в Европа...

Водещ: Има деца от Бесарабия, които си мечтаят да завършат в София.

Деница Сачева: Горещо се надявам да има деца, които да си мечтаят да завършат в София. И особен акцент към българските общности в чужбина.

Водещ: Ще увеличите ли здравната вноска?

Деница Сачева: Не. Няма нужда. Трябва да се подобри управлението на парите, които се събират от здравни вноски, а не да се увеличава здравната вноска.

Водещ: И така ще увеличите бюджета на 6%.

Деница Сачева: Да. Аз в началото казах, става въпрос да се подобри събираемостта и да се намалят неефективните плащания.

Водещ: Трябва ли да има избор между държавната и частни каси?

Деница Сачева: Да. Ние сме автори на тази идея още през 1999 г. За съжаление това стана невъзможно, защото по време на управлението на ГЕРБ частните здравни каси бяха закрити.

Водещ: Те станаха застрахователи.

Деница Сачева: Те станаха застрахователи. Така че в нашата програма е залегнало възстановяването на доброволното здравно осигуряване и въвеждане на заместващо здравно осигуряване.

Водещ: Да, обаче на това се отговаря, че така ще има една държавна каса за бедните, а хората, които имат пари, ще предпочетат да отидат в частните каси.

Деница Сачева: Не е така. Отново пак всичко го центрирате на парите и като продължаваме да мислим за пари, а не за хора и за качество, проблемите при нас няма да получат разрешение. Този модел съществува в Холандия и всъщност има система за ограничаване на риска от това бюджетът на Касата да се продъни, защото там биха отишли хора само с висок риск. Има такива системи, които биха могли да разпръснат този риск равномерно. И освен това хората ще избират доброволен фонд за здравно осигуряване въз основа на услугите, които този фонд им предлага. И когато те изберат един или друг фонд, фондът ще може да получи съответно този процент от техните здравни осигуровки от НАП, защото нашите здравни осигуровки се събират от там. Но става въпрос, че изборът ще бъде центриран върху услугите, които се предлагат, а не върху това кой колко пари е дал, защото кой колко пари е дал е регламентирано със закон, всички плащаме 8-процентна здравноосигурителна вноска.

Водещ: ще промените ли таксата при личния лекар и в болниците?

Деница Сачева: Не. Няма причина за това.

Водещ: Ще отмените ли забраната за тютюнопушене в закритите публични пространства?

Деница Сачева: Категорично не. Аз съм един от хората, които работеше за тази забрана. Нося ви тук един малък подарък, една значка...

Водещ: Това е една задраскана цигара.

Деница Сачева: Задраскана цигара, това е знакът на Коалиция „Без дим". Така че категорично против тютюнопушенето.

Водещ: А какво отговаряте на тези, които преди вас казаха „А свободата на избор? Да дадем шанс на пушачите и те да имат възможност..."

Деница Сачева: Многократно съм отговаряла на този въпрос. Тютюнопушенето е вид зависимост, аз съм против всички видове зависимости. Що се отнася до икономическите мерки, които би трябвало да бъдат предприети за собствениците на малки заведения, те са от съвсем друг характер. Би могло България например да инвестира много повече в една мащабна кампания сред младите хора за това, че тютюнопушенето е вредно и опасно, би могло да се инвестира също в реклами, които да дават... Знаете, че в момента България се рекламира като дестинация, в която не се пуши, което

също има някаква добавена стойност. Има много различни форми да се намалят негативните ефекти върху хората, които може би са имали някакви загуби от тази забрана, но в дългосрочен план забраната за тютюнопушенето е стратегически важна.

Водещ: И накрая посочете по една конкретна, най-важна инвестиция в образованието и респективно в здравеопазването, която трябва да се направи през следващия мандат на парламента.

Деница Сачева: В образованието, ако през XX век основно се инвестираше в грамотността, в XXI век основно трябва да се инвестира в компютърната грамотност. Затова инвестициите, които Коалиция „Десните" би искала да направи в областта на образованието, са компютъризация и безплатен достъп до интернет във всички училища, включително и създаване на безплатни зони за достъп до интернет в малки населени места, в места, които са отдалечени или в които има маргинализирани общности, тъй като

смятаме, че достъпът до информация е началото на възможността един човек да потърси своя шанс за развитие. Що се отнася до здравеопазването, сериозна инвестиция трябва да бъде направена в младите лекари, в младите професионалисти, тъй като знаете, че към момента близо 500 души завършват средно годишно медицина, и горе-долу толкова напускат страната. Така че сериозна инвестиция в тяхната квалификация, във възможностите за тяхното по-бързо кариерно израстване и в обучение и курсове за предприемачество и за възможност тези хора, след като толкова е инвестирано в тяхното образование - както държавата, така и от техните семейства, те да останат да работят при нас.

Водещ: Деница Сачева е водач на листите в Хасково и в 25 МИР в София на Коалиция „Десните". „Десните" са номер 17 в бюлетината.

 

Деница Сачева в „Седмицата" на Дарик радио.

Платена публикация.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини