Лятото е сезонът, в който пресните кайсии и праскови присъстват почти ежедневно на трапезата. Освен с вкуса и високото си водно съдържание двата плода се отличават с каротеноидите в своя състав – растителни пигменти, част от които участват в поддържането на нормалното зрение и защитата на очните тъкани.
Кайсиите са особено ценни като източник на β-каротин. Количеството му варира значително според сорта и степента на зрялост, като обикновено е по-високо в плодовете с наситено оранжева вътрешност. В организма част от β-каротина се преобразува във витамин А, необходим за нормалната работа на ретината и приспособяването на зрението към по-слаба светлина.
Каротеноидният състав на прасковите също зависи от сорта. Жълтомесестите обикновено съдържат повече β-каротин и ксантофили от белите. Сред откриваните в двата плода ксантофили са лутеин, зеаксантин и β-криптоксантин. Последният също притежава провитамин А активност, докато лутеинът и зеаксантинът изпълняват друга функция.
Лутеинът и зеаксантинът се натрупват избирателно в макулата – централната област на ретината, от която зависи ясното и детайлно зрение. Там те образуват т.нар. макулен пигмент, който поглъща част от високоенергийната синя светлина и участва в защитата на клетките от окислително увреждане. Кайсиите и прасковите не са най-концентрираните хранителни източници на тези вещества, но могат да допринасят за приема им като част от разнообразно меню.
Самото наличие на каротеноиди в кайсиите и прасковите обаче не означава, че организмът ще усвои цялото им количество от тях. Каротеноидите са мастноразтворими съединения, затова добавянето на малко мазнина при консумацията на плодовете може да помогне освобождаването им от хранителната матрица и включването им в мицели, чрез които достигат до чревните клетки. Бадемите и неподсладеният бадемов тахан са подходящ избор, тъй като осигуряват предимно ненаситени мастни киселини и се съчетават естествено с вкуса на кайсиите и прасковите. Натрошаването на ядките улеснява освобождаването на мазнините, а при тахана те вече са достъпни в смляната ядкова маса. Така към плодовете добавяме не произволна калорийна съставка, а умерено количество полезни мазнини в кулинарно сполучлива комбинация.
Практическото съотношение е:
2–3 средни кайсии, приблизително 100–150 г, или
една средна праскова, около 150–200 г,
да се комбинират с 10 г натрошени бадеми.
Това са приблизително 8–10 ядки в зависимост от големината им. Равностойна добавка са около 10 г бадемов тахан (приблизително две равни чаени лъжички). Така порцията получава около 5 г мазнини, без плодът да се превръща в тежък или висококалоричен десерт.
Нарязването, пасирането и доброто сдъвкване също подпомагат освобождаването на каротеноидите. Затова купичка нарязани кайсии или праскова с натрошени бадеми е не само подходяща лятна закуска, а и по-разумен начин да се използват съдържащите се в плодовете полезни съединения. И напомняме, че полезните съединения в кайсиите, прасковите и бадемите подпомагат нормалната зрителна функция, но не могат да подобрят зрителната острота или да заменят разнообразното хранене и профилактичните очни прегледи.
Референции:
1. Wang P, Lu S, Jing R, et al. BCH1 expression pattern contributes to the fruit carotenoid diversity between peach and apricot. Plant Physiology and Biochemistry. 2023;197:107647. doi:10.1016/j.plaphy.2023.107647
2. Areds 2 supplements for age-related macular degeneration (Amd) | national eye institute. Accessed July 27, 2026. https://www.nei.nih.gov/eye-health-information/eye-conditions-and-diseases/age-related-macular-degeneration/nutritional-supplements-age-related-macular-degeneration
3. Kopec RE, Cooperstone JL, Schweiggert RM, et al. Avocado consumption enhances human postprandial provitamin a absorption and conversion from a novel high–β-carotene tomato sauce and from carrots. The Journal of Nutrition. 2014;144(8):1158-1166. doi:10.3945/jn.113.187674
4. Moran NE, Mohn ES, Hason N, Erdman JW, Johnson EJ. Intrinsic and extrinsic factors impacting absorption, metabolism, and health effects of dietary carotenoids. Advances in Nutrition. 2018;9(4):465-492. doi:10.1093/advances/nmy025
5. Van Het Hof KH, Weststrate JA, West CE, Hautvast JGAJ. Dietary factors that affect the bioavailability of carotenoids. The Journal of Nutrition. 2000;130(3):503-506. doi:10.1093/jn/130.3.503
