Фермерите в България се насочват към екзотични плодове заради промените в климата
Райската ябълка фую заменя черешови градини. Смокинята е предпочитана пред кайсиеви дръвчета. Маслини и шамфъстък се садят на мястото на лозови насаждения. Селски стопани из цялата страна търсят алтернатива на традиционни култури, които гинат година след година от измръзвания, продължителни засушавания, жарки лета, късни слани, унищожителни градушки.
Затоплянето и все по-честите екстремни метеорологични явления правят овощарството изключително рисков бизнес. Затова и мнозина земеделци се отказват от този поминък и изкореняват градините си.
Най-силно засегнати от климатичните промени са костилковите овошки - череши, вишни, кайсии, сливи, които трудно вече издържат летните жеги. В същото време те цъфтят рано напролет и често биват попарвани от слани. А този април точно по време на цъфтежа изненадващо застудяване и сняг унищожиха огромна част от черешовата и кайсиевата реколта.
Смокиня
В Североизточна България от три-четири години земеделски стопани експериментират като заменят кайсиевите дръвчета със смокиня.
„Засега няма проблем със смокинята. Тази зима имаше много ниски температури и наземната част измръзна, но смокинята е култура, която ражда плод всяка година на новоизраснали клони и затова измръзването не е проблем“, разказва Синан Вейсал, който е един от първите овощари, започнали да отглеждат смокиня в русенското с. Сливо поле.
Избрали са т.нар. „мичурински“ сорт с храстовидно оформление. Това растение се „събужда“ много късно - една от културите, които последни се разлистват, и по този начин избягва пролетните слани и късните студове.
Освен това смокинята е сухолюбива и жароустойчива култура - издържа на горещини от 40-45 градуса. За разлика от традиционните овошки по нашите ширини, за които температури над 30 градуса са прекалено високи. Смокинята няма нужда и от много разходи за растителна защита - само елементарни третирания с мед и сяра.
Поради тези специфики земеделци в района на Русе, Силистра, Търговище (където няма и системи за напояване), са започнали да заменят кайсиеви и черешови насаждения със смокинови. Около 12-13 фермери вече гледат общо около 150 декара. Само миналата година в района на Русе са се появили нови 50 декара със смокини. Около русенското градче Две могили се намират и първите насаждения, появили се преди четири години. В областта е и фирмата, която произвежда дръвчетата за засаждане. Досега продукцията е реализирана основно в ресторанти и заведения за хранене в региона, но производителите се надяват да започнат сериозни продажби и на вътрешния пазар.
Райска ябълка
В Сливенско и Бургаско обръщат внимание на други вид нетрадиционни за района овошки - райската ябълка. Тя цъфти късно, т.е. е по-устойчива на пролетни слани, а също така издържа на много високи температури през лятото. Най-важното обаче е, че е устойчива на вредители. Иначе райските ябълки се отглеждат отдавна у нас, но най-вече на юг - в Петрич и Сандански.
Вредителите се оказват огромен проблем за костилковите овошки - череша, кайсия, слива. „Черната златка“ (вид корояден бръмбър) от година на година бавно и методично унищожава стотици декари овощни насаждения в цялата страна. Този бръмбър винаги го е имало, но популацията му вече излиза извън контрол.
Бумът на златката се дължи на няколко фактора и първият е глобалното затопляне на климата. Този вредител обича топли и сухи места, като снася ларвата си в растенията. Когато зимите са меки, тези ларви необезпокоявано презимуват, хранейки се най-вече с корените на растението. Златката не вирее във влага, но все по-продължителните периоди на засушаване спомагат нейното разпространение.
Освен това доскорошни инсектициди (неоникотиноиди), с които производителите са държали „Черната златка“ под контрол, вече са забранени на територията на Евросъюза. А позволените препарати за растителна защита са прекалено скъпи и отглеждането на овошки става икономически неизгодно, ако трябва редовно да бъдат третирани.
Проблемът е, че дори в някои градини да се води системна борба с този вредител, битката е обречена заради нарастващия брой изоставени насаждения, където популацията му процъфтява. Засега няма информация земеделското министерство да търси решение на този проблем.
Най-тежко е положението с черешовите насаждения, където „Черната златка“ унищожава дори стари, поддържани градини. „С това темпо до три-четири години ще изгубим половината черешови насаждения в страната“ прогнозират овощари.
Затова много стопани от региона на Сливен, Бургас, Айтос, Руен вече са започнали да изкореняват черешови и кайсиеви градини и на тяхно място да садят райска ябълка. Защо в тези райони? Защото там са останали съоръжения за напояване от старата мрежа на „Напоителни системи“, а райската ябълка, въпреки че издържа на високи температури, е влаголюбива. Поне в периода на плододаване - началото на септември до октомври - изисква поливане.
„В момента много навлиза сортът Фую. Плодовете са му хрупкави като ябълка и сладки като круша. Яде се направо с кората“, казва младият фермер Мартин Георгиев. Той има 14 декара градина с кайсии в Сливенско, които смята да замени с райска ябълка.
Производители твърдят, че има стабилно търсене на вътрешния пазар и даже има голям внос на райска ябълка от Македония и Гърция.
Череши в оранжерии
В първите дни на май голям фурор предизвика новината за цената на първите череши за тази година - 50 лв. за килограм. Също толкова необичайно бе, че въпросните череши са отгледани в оранжерия в сливенското село Самуилово. Това е пореден пример как промените в климата принуждават българските фермери да търсят и решения, за да спасят поминъка си.
Вече на няколко места в страната земеделци гледат череши в полиетиленови оранжерии. Засега площите под покрив са малки - в Самуилово са 3 дка.
„Тези плодове по нищо не отстъпват от гледаните в градините. Те са едри, наситено червени, хрупкави, сочни. Освен това се появяват в началото на май, преди да започне вносът от други страни“, посочват производители на череши в Кюстендилско, които също гледат част от насажденията си в оранжерии.
„Не само е възможно да се гледат череши в оранжерии, това става задължително, за да бъдат предпазени от слани и градушки“, казва и Мартин Георгиев. В Испания, Франция, Италия много отдавна гледат овощни дръвчета в оранжерии - изцяло покривни или покрити само отгоре.
Сланата тази пролет е унищожила напълно градината от 12 дка череши на Мартин, затова той смята за следващата година да започне изграждането на конструкция, която да покрие само отгоре с полиетилен.
„Хубавото на оранжерията е, че създава благоприятен микроклимат за отглеждането на всяка една култура - може да се контролира температурата, влажността, насекомите, дори с помощта на вентилатори да се подпомага самоопрашването“, разказва Мартин.
Маслини и шамфастък
В Югозападна България експериментират с още по-екзотични насаждения - маслини и шамфъстък. Тези насаждения не са големи, но показват, че у нас вече има устойчиви условия да се гледат култури, характерни за субтропичните климатични зони.
Засега в района на Сандански и Благоевград има само експериментални градини с маслини и шамфъстък.
В тези най-южни части на страната производители на винени сортове грозде също са обезпокоени от климатичните промени. „Те вече се отразяват на реколтата от грозде и като обем, и като качество“, разказва пред „Блумбърг тв“ винопроизводителят от района на Мелник Никола Зикатанов. Според него в следващите години част от производството на винено грозде в Европа, именно заради затоплянето на климата, ще се пренесе към по-северни страни като Великобритания, Германия, Полша. В момента това са едни от най-големите пазари на българско вино, но скоро може да секнат, ако тези страни силно развият собствено винопроизводство.
Затова някои винопроизводители в района на Сандански са започнали да експериментират с отглеждане на маслини и шамфъстък.
Земеделци садят маслинови дръвчета и в Благоевградско, а също така и в Сливенско, където има и производители на маслини за разсад. Маслината обаче достига пълно плододаване след 10-тата година, така че все още е рано да се оцени ефектът.
Интерес за някои фермери представлява и шамфъстъкът или още известен у нас като фисташка. „Това дърво изисква минимални грижи, устойчиво е и на студ, и на суша, непретенциозно към почвата и малко боледува“, разказва Георги Каменаров. От две-три години той гледа градина с шамфъстък от 20 дка в района на Сандански и е производител на дръвчета за засаждане. При шамфъстъка плодоването започва след третата година, като ядките се берат през есента. Според Каменаров шамфъстъкът може да вирее в почти цяла България.
Има и други примери за алтернативни култури, които земеделски стопани се опитват да отглеждат след несполуките с традиционни овощни насаждения. Например расте интересът към бадеми, киви, шафран.
От климатичните промени страдат и производството на зеленчуци и зърнени култури и въобще цялото селско стопанство. Като не можем да се преборим с глобалното затопляне, ще трябва да се адаптираме към него.
В оранжерия черешовите дръвчета се поддържат ниски с резитба, но има и специални нискорастящи сортове. Освен това трябва да се подберат самоопрашващи се сортове.
МИЛА КИСЬОВА
