Историята многократно е показвала, че когато човек реши да коригира природата според собствените си идеи, последиците често са катастрофални. Един от най-драстичните примери е т.нар. „война на врабците“ в Китай, започнала през 1958 г. като част от кампанията „Големият скок напред“. Правителството обявява врабчетата за „вредители“, защото се хранят със зърно, и разпорежда масовото им унищожение. Хората денонощно биели тъпани и тенджери, за да не позволят на птиците да кацнат и да ги уморят от изтощение. Избити са милиони врабчета, но резултатът е ужасяващ – без естествения си враг, популацията на скакалците се взривява, унищожавайки реколтата в огромни райони. Това допринася за Голямото китайско гладуване, при което между 15 и 45 милиона души загиват. Иронично, врабчетата са били унищожавани заради зърното, а точно тяхното отсъствие довежда до опустошаване на нивите. Такъв ужасяващ пример показва, че всяка намеса в природния баланс поражда ефект на домино, който често се обръща срещу самите нас.
Лондонският смог: когато въздухът се превърна в оръжие
През декември 1952 г. Лондон преживява едно от най-тежките замърсявания на въздуха в историята – Големият лондонски смог. В продължение на пет дни градът е блокиран от токсична мъгла, причинена от въглищни отоплителни системи и индустриални емисии.
Резултатът е опустошителен:
- над 4 000 души умират само в първите дни,
- до 12 000 смъртни случаи са свързани с последиците от замърсяването в следващите дни,
- десетки хиляди лондончани развиват хронични белодробни и сърдечни заболявания.
Тази трагедия става повратен момент за Великобритания – води до първите сериозни закони за чист въздух. Но трябваше да се случи бедствие, за да осъзнае обществото нещо простичко:
чистият въздухът, не е безкраен ресурс, трябва да го предпазваме от нас самите, за да ни има.
България – нашето изпитание: замърсен въздух, унищожени гори, променящ се климат
Убедени сме, че трагедиите са част от миналото. Но уроците от Лондон звучат плашещо актуално за България.
Днес страната:
- е в челото на ЕС по замърсяване с фини прахови частици и серни съединения,
- губи хиляди декари гори всяка година,
- има райони, където въздухът е опасен за дишане през зимата, като Димитровград, Гълъбово, района около Перник и др.,
- продължава да разчита на силно замърсяващи неподдържани ТЕЦ-ове и индустриални предприятия.
ТЕЦ-овете, работещи на въглища, заедно с някои тежки индустрии, са сред основните източници на:
- серни и азотни оксиди,
- тежки метали,
- фини прахови частици,
- въглеродни емисии,
- канцерогенни вещества, които попадат в атмосферния въздух.
Това не са просто цифри. Това са:
- повече астма при децата,
- повече инсулти и инфаркти,
- по-кратък живот,
- влошено качество на бита.
- импотентност,
- преждевременни раждания,
- милиарди левове за лечение на засегнатите.
И докато ТЕЦ-овете и заводите бълват черни пушеци в небето, съдържащи вредни и опасни за дишане частици, изсичането на гори и липсващата зелена градска среда премахва последната защита – естествените филтри, които пречистват въздуха и смекчават климатичните промени, причинени от нас.
Климатичните промени – вече не са предупреждение, а реалност
Природни бедствия, които някога се случваха „веднъж на век“, сега се случват почти ежегодно – наводнения, ураганни ветрове, горски пожари, екстремни жеги.
Тъжната истина е, че Европа е най-бързо затоплящият се континент в света според множество климатични доклади. И България не прави изключение – усещаме го във:
- все по-сухи и горещи лета,
- все по-редки валежи и липса на питейна вода,
- загуба на биоразнообразие,
- увеличаващи се рискове от природни катаклизми.
Климатът се променя толкова бързо, защото натискът върху природата е непрекъснат и еднопосочен. А ние продължаваме да изсичаме, да горим, да замърсяваме – очаквайки природата да издържи.
Урокът от врабците, смогът в Лондон и България днес
Общото между всички тези истории е едно:
Човекът не може да се опитва да променя природата, без да плати цена, а в повечето случаи не можем да знаем каква ще бъде тя и точно кога ще дойде сметката.
Когато китайците унищожиха врабчетата, унищожиха собствената си реколта и измряха десетки милиони.
Как реагира Китай след катастрофата:
- Врабчетата са възстановени като защитен вид
Официално са извадени от списъка с „вредители“ през 1960 г.
Китай дори започва програми за тяхното насърчаване.
Когато Лондон отрови въздуха си, чрез изгарянето на въглища, загуби хиляди животи.
- Закон за чист въздух (Clean Air Act, 1956)
Това е първият мащабен закон в света, регулиращ замърсяването на въздуха.
Включва:
- Забрана на изгарянето на въглища в градовете.
- Създаване на „зони с чист въздух“, в които се разрешава само електрическо или газово отопление.
- Регулации за промишлени комини и промишлени емисии.
Когато България изсича горите си и търпи мръсен въздух — губи здраве, почва, климатична стабилност.
- Ние все още не сме си извадили поука, за съжаление явно чакаме голяма моментна трагедия, за да се предприемат адекватни мерки.
Природата може без нас. Ние – не можем без нея.
Планетата е преживявала ледникови епохи, изригвания, падания на астероиди. Тя ще продължи да живее — с нас или без нас.
Но ние няма да можем да живеем без нея.
Затова днес имаме избор:
- или да продължим да променяме природата, докато тя не ни изхвърли,
- или да ѝ помагаме да се възстановява — чрез чиста енергия, опазване на горите, намаляване на замърсяването, осъзнато потребление и отговорна политика.
Историята вече ни е дала достатъчно примери.
Това, което не ни е дала, е втори шанс.
Христо Христозов