Бореалните гори или тайгата, най-големият сухоземен биом в света, образува масивен, непрекъснат зелен пръстен около Северното полукълбо (Канада, Русия, Скандинавия, Аляска) южно от Арктика. Доминирана от студоустойчиви иглолистни дървета като смърч, бор и ела, тази екосистема процъфтява в региони с дълги, студени зими и кратко лято. Те са жизненоважни поглътители на въглерод, от решаващо значение за регулирането на климата.
Бореалната гора обаче се затопля по-бързо от всеки друг тип гора. За да разберат променящата се динамика на бореалните гори, изследователите анализират биома от 1985 до 2020 г., използвайки най-дългия и най-високорезолюционен сателитен запис на калибрирана дървесна покривка до момента. Проучването, публикувано в Biogeosciences с четирима съавтори от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА, потвърждава изместване на бореалната горска покривка на север през последните четири десетилетия.
Програмата Landsat е най-дълго съществуващата мисия, чиято цел е заснемането на сателитни изображения на Земята. Това е съвместна програма на НАСА и USGS. На 23 юли 1972 г. е изстрелян спътникът Earth Resources Technology Satellite. В крайна сметка той е преименуван на Landsat 1 през 1975 г. Най-скорошният, Landsat 9, е изстрелян на 27 септември 2021 г.
Изображенията от Landsat изиграват централна роля в това проучване: изследователите прилагат машинно обучение, за да обработят 224 026 снимки от Landsat 4, 5, 7 и 8, за да създадат годишни карти с 30-метрова резолюция на дървесната покривка в целия бореален биом. Те намаляват мащаба и разширяват калибрираните данни от MODIS Vegetation Continuous Fields до 30-метрова резолюция, създавайки 36-годишна времева поредица (1984–2020), която предоставя безпрецедентна пространствена детайлност за проследяване на промените в горите.
Разпределение на бореалната растителност в бореалните екорегиони през 2020 г. Показани са оценки от 2020 г. Пропуските в данните, дължащи се на облаци, са запълнени с оценки от по-ранни години. Екорегионите са дефинирани от Dinerstein et al. (2017). Долният панел показва нарастващата плътност на общата, панбореална плътност на дървесната покривка от 1985 г. до 2020 г. Biogeosciences (2026). DOI:10.5194/bg-23-1089-2026
Анализът разкрива, че бореалните гори са се увеличили както по размер, така и са се преместили на север. Горите са се разширили с 0,844 милиона км² (увеличение от 12%) и са се изместили на север с 0,29° средна географска ширина, като увеличаването е концентрирано на паралелите между 64°N и 68°N. Работата им също така демонстрира капацитета на новите дървета да действат като поглъщател на въглерод.
Младите бореални гори (до 36 години) съдържат приблизително 1,1–5,9 петаграма въглерод (PgC) с потенциал да изолират допълнителни 2,3–3,8 PgC, ако им се позволи да узреят. Дългосрочната серия от високо калибрирани данни на Landsat позволява на изследователите да изучават как екосистемите се променят в продължение на десетилетия, което е ключова информация за нашия променящ се свят.
Справка: Min Feng et al, Northward shift of boreal tree cover confirmed by satellite record, Biogeosciences (2026). DOI: 10.5194/bg-23-1089-2026 bg.copernicus.org/articles/23/1089/2026/
Източник: Satellite record shows boreal forests expanded 12% and shifted north since 1985, Madeleine Gregory, NASA
