Токсичното наследство на сглобката ще даде поредния си плод с политически зависима КПК
Отсега е ясно, че политическият живот до края на 2025 г. ще се развива под сянката на две предстоящи събития – изборът на зам.-омбудсман, който е потенциален служебен премиер, и изборът на новите членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Съвсем очевидно е, че кадруването в тези органи е изцяло в ръцете на управляващите.
За свой заместник новият омбудсман Велислава Делчева предложи шефката на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Мария Филипова. Самата Делчева получи поста си благодарение на ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП-ОЛ и ИТН. А Филипова неотдавна стъписа всички, когато направи реклама на лидера на „Новото начало“ Делян Пеевски на сайта на КЗП. Всеки може да събере две и две и да разбере как ще приключи процедурата за зам.-омбудсман.
За избора на 3-членната КПК също
не се очакват изненади,
но драмите със сигурност ще бъдат повече. Кандидатите са четирима, трима от които са номинации на парламентарното мнозинство, а последната дойде от сдружение, близко до опозиционната партия „Величие“. Едва ли някой има съмнение как ще премине предстоящото гласуване на кандидатурите. Управляващите досега успешно подредиха своите хора във всички органи, избирани от Народното събрание, при съвсем слаба съпротива от страна на опозицията. В случая с КПК стъписващото е, че противниците на властта дори не си направиха труда да предложат кандидати.
Крайният резултат от избора е предизвестен
За опозицията не остава нищо друго, освен да вдига шум и да изобличава наглото кадруване на управляващите. Усилията на ПП-ДБ, които единствени изглеждат въвлечени в битката за КПК, досега обаче се свеждат само до опити да забавят завършването на процедурата. Тактиката на обединението е да сочи проблемите с номинационната комисия, класираща кандидатите, в която влязоха хора, близки до управляващите и следователно подозирани в конфликт на интереси. Това засега остава безплодно усилие и най-вероятно през септември мнозинството ще избере фаворитите си, с което ще си гарантира, че КПК няма да му създава проблеми.
Как го докарахме до това положение?
Можем да говорим много за коалицията, която в момента управлява страната, опряна на подкрепата на ДПС-НН. Големият проблем обаче не е в политическата конюнктура, а в начина, по който беше направен антикорупционният закон. Нали процедурата на избора на КПК сега се провежда според неговите разпоредби.
Всички помним приемането на закона през 2023 г. Това стана с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС – тогава обединени в парламентарното мнозинство на „сглобката“, крепящо ротационния (поне по замисъл) кабинет „Денков-Габриел“. От съществувалата дотогава КПКОНПИ беше обособена КПК като разследваща структура, накичена с всевъзможни специални правомощия.
За това ПП настояваше още от 2022 г., когато управляваше кабинетът „Петков“. Различното в закона от 2023 г. в сравнение с предложението от година по-рано беше, че членовете на КПК бяха намалени от петима на едва трима; в процедурата по избора беше вкарана споменатата номинационна комисия, която да изслуша и класира кандидатите според представянето им; а за самия избор беше въведено мнозинство от две трети. Тези новости дойдоха от ПП-ДБ – от обединението смятаха, че така ще успеят да принудят ГЕРБ-СДС и ДПС, които разполагаха с повече депутати, да се съобразяват с тях при избора на бъдещите комисари.
Е, не се получи
Първо Конституционният съд удари по промените в основния закон, които позволяваха на парламента да избира с две трети органи, за които такова мнозинство е записано в закон. Този конституционен текст беше отменен и затова в началото на 2025 г. Народното събрание трябваше да редактира антикорупционния закон и да запише в него, че изборът на КПК става с обикновено мнозинство. А такова управляващите имаха с депутатите на Пеевски и групата на ПП-ДБ не им беше необходима. Това автоматично изключи обединението от процеса по подреждането на КПК.
След това в ръцете на управляващите падна и номинационната комисия. Тя беше замислена от ПП-ДБ като орган, в който да влизат представители на различни институции – правосъдното министерство, омбудсмана, Сметната палата, Върховния касационен съд и Висшия адвокатски съвет. Идеята беше, че така ще се неутрализира евентуално политическо влияние при изслушването и класирането на претендентите за КПК. Приказки за наивници.
Първите три институции вече бяха в ръцете на управляващите –
те контролират правителството, част от което е правосъдното министерство, и съвсем наскоро си бяха избрали и омбудсман, и ръководство на Сметната палата. От одитния орган дойде човекът, който оглави номинационната комисия – Силвия Къдрева. Фрапиращото е, че преди да премине в Сметната палата Къдрева всъщност беше член на КПК.
За капак на всичко двама от четиримата кандидати за КПК бяха действащи служители на антикорупционния орган – Стоян Петков и Петър Коев, и като такива съвсем доскоро са били подчинени на Къдрева в йерархията на комисията. Така идеята за политическа независимост на номинационната комисия стана на пух и прах. Резултатът се видя и от доклада на тази комисия по изслушването на претендентите за КПК - номинациите на управляващите получиха най-високи оценки.
От ПП-ДБ се възмущаваха пред медиите,
писаха становища и възражения,
обвиняваха шефката на номинационната комисия (а също и заместничката й Нина Седефова) в конфликт на интереси и връзки с управляващите. Напразно. Собствените им законови идеи, които уж трябваше да гарантират избор на независима КПК, бяха неутрализирани или ловко обърнати срещу тях. Политическото поражение на ПП-ДБ е пълно.
Но това е законът и процедурата ще се проведе по него. Гръмките заявки на Пеевски, че иска отмяната му и разтурянето на КПК засега изглеждат само като медийна пушилка, предназначена да вбие клин между ПП и ДБ (както и стана). Колкото и да се нагорещява обстановката, предвид планираните улични протести през септември срещу „бухалките“ на властта, КПК ще бъде избрана според замисъла на управляващите. А законът – остатък от токсичното наследство от управлението на „сглобката“, ще си го бием в главите.
ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
