Над четвърт милион души в България са засегнати от кризата с нарушеното водоснабдяване. За проблемите се знае отдавна, но държавата все е неподготвена. Плевен е най-новият пример. Но няма да е последният.

Гражданите на Плевен хвърляха празни туби и бутилки на протести срещу безводието, а по оголените брегове на язовир „Батак“ изплуваха мъртви риби, пълни с хайвер. Така изглежда лицето на водната криза в България в края на поредното твърде горещо лято.

Според последната справка на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) 86 общини или близо една трета от всички в България са с нарушено водоснабдяване, а от това са засегнати 263 303 души. Стотина хиляди от тях са в община Плевен и са особено гневни.

Във вчерашния ден, 27 август, друго гражданско недоволство даде резултати след близо 7-годишен натиск - време, в което се смениха десетина правителства и два пъти имаше местни избори. В дупнишкото село Самораново най-сетне започна ремонтът на над 14 км ВиК мрежа и проблемът на над 1500-те жители ще бъде решен. Дали това е резултат от упоритите протести, от нуждата властта спешно да поправя имиджа си или от новия затвор край селото за 400 осъдени - вече няма значение. Но първата копка даде основание на вицепремиера Атанас Зафиров (БСП) да каже, че „правителството заслужава шанса да изкара пълен мандат“.

Пернишка трагедия в Плевен

Пернишката трагедия с безводието отпреди пет години стана плевенска и прикова вниманието на правителството заради социалното напрежение от хиляди гневни хора, излезли на улицата. Но ако към сградите на община Плевен и местното ВиК не бяха полетели празни бутилки и туби и улиците не се бяха изпълнили с недоволни, мерки вероятно нямаше да бъдат предприети. Така се случи и в Омуртаг, където след блокади на пътища и серия акции в края на 2023 година беше пуснат нов водопровод от Ястребино. За последно хората там са имали нормално водоподаване преди половин век. 

Вода в Плевен се пуска по 2-3 часа в сутрешните и вечерните часове, загубите по мрежата са 70%, на места надхвърлят 80% при средно за страната около 60%, а за ЕС два пъти по-малко (25-30%). Проблемите са като в половин България - недостиг на водоизточници, аварийно състояние на инфраструкурата, която е на повече от 50-60 години, засушаването, неефективното управление и контрол на ВиК-отрасъла. Довеждащият 72-километров водопровод „Черни Осъм“, който снабдява Плевен, Ловеч, Троян и трийсетина села, е на половин век.

Местната управа е имала възможност да включи с приоритет ВиК обекти в Инвестиционната програма за общински проекти - от МРРБ са настояли за това през ноември 2024 година. Тогава операторът ВиК-Плевен е предоставил на общината и обследване на водопроводната мрежа с данни за участъците за най-спешен ремонт. На среща с кмета д-р Валентин Христов от МРРБ настояли, че, „предвид критичната ситуация, общините Плевен и Ловеч трябва да преразгледат и оптимизират проектите си“. Но това не се случва.

Едва сега, десет месеца по-късно, местните власти в Плевен го правят - общината съобщи, че пренасочва 40 милиона лева от одобрени по Инвестиционната програма проекти за ремонт на ВиК-мрежата. По същата тази програма 258 общини ще получат около 800 млн. лева за реконструкция на ВиК мрежи.

Около сто хиляди души в община Плевен станаха жертва на кризата с безводието  Снимка: BGNES

Изглежда, че в съкратени срокове трябва да се свърши отлаганото с години. Правителството набеляза 21 мерки със срокове и отговорници, които включват подмяна, реконструкция и изграждане на водопроводи, помпени станции и резервоари, пробни сондажи за нови водоизточници. Като дългосрочна мярка е обявен язовир „Черни Осъм“, или по-скоро съживяването му - идеята е от 1960-те години, а през 1986 е направен безуспешен опит проектът да стартира. Сега до 1 септември ще бъдат обявени обществени поръчки за прединвестиционно проучване и подробен устройствен план за „Черни Осъм“. Ако работата все пак потръгне и Троян не се вдигне на бунт, може и да е готов след десетина години…

Заради критичната ситуация в Плевен Дойче Веле попита „Български ВиК холдинг“ как се е снабдявал до момента градът с вода. Оттам отговориха, че водоснабдяването е от четири източника: групата „Черни Осъм“, която експлоатира ВиК-Ловеч, и шахтовите кладенци „Биволаре“, „Крушовица“ и „Долна Митрополия“. През юли 2023 година ВиК-Плевен сключва договор с „Напоителни системи“ за доставка на вода от язовирите „Горни Дъбник“ и „Долни Дъбник“ - „за подхранване на кладенците“, тъй като в язовирите няма достатъчно вода. От ВиК холдинга не отговориха на въпроса какви са купените количества.

Политически игри

Бедстващ областен център с кмет от ГЕРБ си е миникриза, а като се насложат и пожарите и трагичните случаи с атракциони - всичко подгрява за есенен гняв. Затова премиерът Росен Желязков и тримата министри, ангажирани с водите - на околната среда, енергетиката и регионалното развитие, реагираха бързо. Но преди тях лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски поиска извънредно заседание на Комисията по околната среда и водите, състояло се и приключило с банални констатации и предложение за Национален борд по водите с цел… координация.

Ако парламентът е загрижен за по-ефективно управление на водите, щеше да създаде единен орган за управлението им. Сега с тях се занимават шест министерства - МРРБ, Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на енергетиката, на икономиката и индустрията, на земеделието и на здравеопазването. „Към четири от министерствата съществуват държавни предприятия, които имат бизнес планове и преследват комерсиални интереси. На по-ниско равнище в управлението на водите отговорности имат четири басейнови дирекции, Изпълнителната агенция по околна среда, 15 РИОСВ, 28 регионални здравни инспекции, 28 областни управи, 29 асоциации по ВиК и 265 общини“, обобщи пред БТА доц. Галя Бърдарска, съветник на двама регионални министри. 

В края на юли стана ясно, че и в язовир „Копринка“ има много умряла риба - най-вероятно заради рязкото спадане на нивото на водата  Снимка: BGNES

Нейната препоръка е да се създаде Министерство на горите и водите - заради климатичните промени и защото водният отток е в пряка връзка със състоянието на горите, и Технически експертен съвет за приемане на ВиК-проекти.

Ако депутатите са притеснени от инфраструктурата, щяха да оказват натиск върху изпълнителната власт да увеличи инвестициите. Според приетия от МС през 2021 година Национален инвестиционен план за водоснабдяването и канализацията, необходими са 33 млрд. лева, от които ⅔ - за обновяване на ВиК-инфраструктурата. Но вместо да я приоритизира, правителството реши да излее 4 милиарда лева в Българската банка за развитие (ББР).

През 2018 година третото правителство на ГЕРБ извади половин милиард от парите на данъкоплатците за ремонт и укрепване на над 200 опасни язовира. Получи ги държавното дружество „Монтажи“ АД, което намери трима подизпълнители и им плати авансово. Разследването на bTV „Златните“ пресъхнали язовири на България“ разкри, че в 70 от язовирите работата по укрепването не е започнала, а в други 35 ремонтите продължават. Останалите 110 са физически завършени, но нямат и акт 15 заради открити проблеми.

Докато едни язовири се ремонтират години наред, други пресъхват за месеци.

Загива ли язовир „Батак“?

„Събудиха ме в 4 часа сутринта, за да ми кажат, че продължават да намират мъртви риби, пълни с хайвер, който не са успели да изхвърлят." Това разказва Стоян Писков, председател на Националното сдружение за развитие на водоемите, потърсен от Дойче Веле заради критично ниското ниво на водоема. Според Писков то е силно намаляло от 1 май насам, когато е започнало „голямото източване“, продължаващо и сега с 10-13 куб. м в секунда. „Екосистемата е застрашена - и доста риба ще измре заради липса на кислород“, казва той.

„Сигнализирах, че през май е периодът на размножаване на пролетно-летните видове риба, а рибата не може да си хвърли хайвера. Казаха ми да се обърна към Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). На никого не му пука“, ядосва се Писков. Сдружението, което ръководи, само́ е зарибявало осем пъти язовира за последните 4 години, пази от бракониери и се грижи за района. „Това е наш труд, правим го само и само да се случи нещо добро, да се правят състезания, да се развива туризмът“, обяснява Стоян Писков.

Εкип на РИОСВ-Пазарджик дошъл на място и написал констативен протокол, че водата в язовира е в намален обем и има умряла риба. „И казаха - от нас нищо не зависи. Само констатираме. Министърът трябва да излезе с позиция и план за възстановяване…"

Заради състоянието на водоема амбициите на сдружението да кандидатства за домакин на Световното първенство по риболов на шаран изглеждат провалени. А от това губи и районът,  който разполага с добра база за настаняване на 150 отбора от цял свят, и федерацията по риболовни спортове.

Всичко е заради напояването и енергетиката, казва Писков. „Язовирът вдигна 6-7% воден обем през април, и оттам нататък пълнят „Голям Беглик“ и „Широка поляна“ за сметка на „Батак“, добавя той.

Вода за земеделието

Утвърденият за август от министъра на околната среда месечен график за използване на водите на 52-ата комплексни и значими язовири потвърждава, че „Батак“ е пълен на една трета. От общ обем от 310.298 млн. м3, полезният е близо 103 млн. кубика. От тях министърът е разрешил да се използват около една четвърт (25.960 милиона куб. м) - основно за електроенергия и напояване. Освен „Батак“ с ниски нива за напояване са „Тича“, „Ястребино“, „Домлян“, „Пясъчник“, „Тополница“, „Копринка“, „Жребчево“ и „Белмекен“.

На въпроси на Дойче Веле от МОСВ отговориха, че разрешените за ползване обеми от яз. „Батак“ са намалени спрямо 2024 година. От предоставените данни за летните месеци се вижда, че обемите са с 10 до 15 млн. куб. м по-ниски. Но и „Батак“, както и язовирите „Белмекен“, „Въча“ и „Кричим“ активно се използват за напояване и тази, и миналата година, става ясно от отговора на Министерството на енергетиката до Дойче Веле. „От язовир „Батак“ 97% от преработените обеми са подадени за напояване, от язовир „Белмекен“ - 63% , от язовирите „Въча“ и „Кричим“ - 83%."

2025 е поредна много суха година, а обемите във водоемите - най-ниските за последните 20 години, отчитат от МОСВ. Сериозно е намалял постъпващият приток в основните язовири и се налагат значителни редукции на разрешените за ползване от тях води*. През първото полугодие на 2025 производството от ВЕЦ на НЕК е с 26.5% по-ниско спрямо първото полугодие на 2024, сочат и данни от Министерството на енергетиката.

Водните кризи разкриха колко неподготвена е държавата и колко необходима е стратегия за справяне. Плевен няма да е последен.

*Според данни на МОСВ, през юни, юли, август 2024 разрешени за ползване водни обеми от комплексните и значими язовири (млн. куб. м) са: за питейно-битово водоснабдяване - 120,88 млн. куб. м, за същия период на 2025 - 107,98 млн. куб. м, което представлява спад с 12,90 млн. куб. м/с 10,7% по-малко; за напояване през юни, юли, август 2024 са разрешени 515,58 млн. куб. м, през същия период на 2025 - 427,73 млн. куб. м, което представлява спад с 87,85 млн. куб. м/със 17,0% по-малко; за производство на електроенергия през юни, юли, август 2024 са разрешени 1 245,75 млн. куб. м, през същия период на 2025 - 916,41 млн. куб. м, което представлява спад с 329,34 млн. куб. м/с 26,4% по-малко. Промените са изчислени като разлика между юни-август 2025 и юни-август 2024. Категория „Производство на електроенергия“ включва само водата от язовири, от които няма приоритетно водоснабдяване.