КПК ще се избира с обикновено мнозинство, а кандидатите ще се оценяват от комисия в непълен състав

Със зашеметяваща скорост – само за 8 дни, управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН и ДПС-НН прокара през парламента поправки в антикорупционния закон, които драматично ще повлияят върху предстоящия избор на нови членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). В момента тя се оглавява от временен председател - Антон Славчев.

Промените бяха внесени на 2 юли от група депутати от мнозинството, начело със зам.-председателя на парламента от ГЕРБ-СДС Рая Назарян, и днес бяха окончателно приети на второ четене. С това, на първо място, от закона отпадна квалифицираното мнозинство от две трети (тоест, 160 депутати – бел.а.), с което депутатите трябваше да изберат новия състав на КПК. Вместо това изборът ще се извърши с обикновено мнозинство – повече от половината от присъстващите при гласуването народни представители.

Поводът за това беше решението на Конституционния съд (КС) от 2024 г. С него беше отменена конституционната разпоредба, която позволяваше да се избират държавни органи от парламента с квалифицирано мнозинство. Това създаде опасността, ако мнозинството от две трети се запази в антикорупционния закон, изборът на КПК да бъде атакуван като противоконституционен.

Тази промяна обаче изключително много улеснява управляващите – вече няма да им се налага да търсят 160 депутати, а могат да изберат КПК с гласовете, с които разполагат в момента. Както е добре известно, това мнозинство зависи изцяло от групата на ДПС-НН на Делян Пеевски.

Втората поправка, приета днес, засяга номинационната комисия. По антикорупционния закон това е органът, който предварително ще изслуша и оцени кандидатите за членове на КПК, въз основа на което ще представи доклад с препоръки на депутатите. Във въпросната комисия ще влязат представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, правосъдното министерство, Сметната палата и омбудсмана.

Днес мнозинството реши, че комисията ще може да заседава и да взима решения с гласовете на четирима от петимата й членове. Аргументът беше, че органът трябва да може да работи, дори ако един от членовете й отсъства – например, заради заболяване. От опозицията обаче заподозряха, че същинската причина е в това, че управляващите отказват да изберат омбудсман (въпреки че кандидатите за поста са известни от близо 4 месеца насам – бел.а.), който да излъчи свой представител в номинационната комисия. Иначе казано, тя ще бъде оставена да работи в непълен състав.

Първо действие от драмата

Днешното пленарно заседание беше предшествано от жестока разпра в парламентарната комисия по правни въпроси, която вчера одобри промените в антикорупционния закон на второ четене. Повод за това беше настояването на ПП-ДБ да не се пипат разпоредбите за номинационната комисия, която считат за гаранция, че няма да бъде избрана политически зависима КПК.

Съпротивата на обединението ядоса правосъдния министър Георги Георгиев, който участваше в заседанието. Той нападна обединението, че поставя нови изисквания в момент, когато България трябва да ремонтира антикорупционния закон, за да отчете пред Европейската комисия (ЕК), че е изпълнила този ангажимент, с който са обвързани плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). „Тотална политическа шизофрения, която има за цел да не успеем да затворим отчета по второто плащане и това да се отчете като гаф на правителството“, обяви Георгиев за позицията на ПП-ДБ.

„Типичен пример за словоблудство – хвърляме много думи, за да скрием собствената си вина, г-н министър“, отвърна му Стою Стоев от ПП-ДБ. Той атакува герберите, че досега са бойкотирали антикорупционната реформа и затова се е стигнало до забавяне на плащанията по ПВУ. Според него промените в номинационната комисия отслабват гаранциите, че ще бъде избрана политически независима КПК.

Рая Назарян от ГЕРБ-СДС разказа, че ЕК е настоявала номинационната комисия да прави директно класиране на претендентите. Българските политици обаче не се съгласили, защото смятат, че така се накърнява независимостта на парламента. Затова в закона е било записано, че комисията ще извършва препоръчително оценяване. Като пример за отстъпчивостта на управляващите тя обяви, че ще позволят на номинационната комисия да прави примерно класиране на кандидатите за КПК според оценката, която ще получат на изслушването си. Накрая Назарян предупреди, че ако процедурата не се приеме както управляващите искат, може въобще да не се стигне до избор на нова КПК.

Второ действие

Днес конфликтът продължи по същия начин в пленарната зала. Включи се и „Възраждане“ - националистите обявиха, че управляващите вече са си набелязали членове, удобни за ГЕРБ-СДС и ДПС-НН, и сега само улесняват избора им. Същата теза изразиха и от МЕЧ.

Васил Пандов от ПП-ДБ изтъкна, че номинационната комисия вече ще работи с четен брой членове - четирима, което потенциално може да блокира работата й. Той разви тезата, че двама от членовете - от правосъдното министерство и Сметната палата, които определи като „политическа квота“, ще бойкотират другите двама, докато не надделеят и не помогнат за избора на политически зависими кандидати в КПК. „Стигаме до момент, в който правовата държава не функционира, макар че на хартия съществува“, обобщи мнението си Пандов.

Николета Кузманова от ИТН му възрази, че номинационната комисия няма правомощия да избира, а само представя доклад на депутатите, в който всеки член на комисията дава своята оценка за кандидатите. Тя отрече, че има политическа квота в комисията, и напомни, че ПП-ДБ са участвали в писането на разпоредбите, с които се определя точно този неин състав.

Правосъдният министър Георги Георгиев наблегна на необходимостта да се изпълнят ангажиментите към ЕК, за да получим плащанията по ПВУ. Той описа плана така - първата стъпка е разделянето на бившата КПКОНПИ на две комисии, което вече е сторено; втората стъпка, която е условие за второто плащане по ПВУ, е приемането на правила за избор на КПК, което предстои да се направи; третата стъпка за третото плащане е изборът на самата антикорупционна комисия. Той повтаряше, че управляващите искат да използват предложени от ПП-ДБ правила, което от обединението категорично отрекоха. Що се отнася до мнението на ЕК за промените, Георгиев твърдеше, че позицията на Брюксел ще стане ясна от това дали ще одобри следващите плащания или не.

Накрая емоциите взеха връх в дебата, когато Лена Бориславова от ПП-ДБ прочете от трибуната Фейсбук пост на Камелия Коцева - съпругата на арестувания от КПК варненски кмет Благомир Коцев. В него Коцева описва преживяванията на семейството си около ареста. Бориславова използва това, за да опише как според нея действа политически повлиян орган.

Това вбеси герберите - бившият здравен министър Костадин Ангелов се захвана да описва историята на ареста на лидера си Бойко Борисов и неговата пиарка Севделина Арнаудова през 2022 г. от кабинета „Петков“ и обвини ПП-ДБ, че тогава са празнували със „заря, френско шампанско и пици с кристали“. Николай Денков от ПП-ДБ нападна управляващите, че упражняват „селективно правосъдие“, а Деница Сачева му го върна, като обяви всички тези на ПП-ДБ за „пропагандни клишета“.

Накрая новите текстове в закона бяха одобрени от обичайното мнозинство - ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН и ДПС-НН. Днес следобеда предстои заседание на парламентарната комисия срещу корупцията, която трябва да разгледа проекта на правила за работа на номинационната комисия. Тоест, драмата продължава.

ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ