Европейската комисия изразява своята сериозна загриженост за състоянието на върховенството на закона в България през 2025 година. В своя доклад Брюксел напомня, че след 2023 година реформата е замряла, което поставя под въпрос устойчивостта на ключовите промени в съдебната система и борбата с корупцията.
В публикувания на 8 юли 2025 г. годишен доклад за върховенството на закона Европейската комисия отчете, че България е отбелязала „ограничен напредък“ в изпълнението на поетите ангажименти, като прилагането на приетите реформи се забавя или буксува.
Констатацията, че „реформите в България са спрели“ идва в деня, в който България празнува решението за влизане в еврозоната от 1 януари, 2026 година.
Въпреки законодателните промени през 2023 г., които бяха приети с консенсус и под засилен обществен натиск, последвалата година е белязана от застой, непълно изпълнение и институционална инертност.
Правилата за деклариране на имущество и интереси се прилагат формално и без реални санкции за неспазването им. Рисковете от корупция при обществените поръчки се оценяват като „високи“, а мерките за тяхното намаляване се оценяват като „недостатъчни“.
ЕК пише, че медийният регулатор продължава да страда от политическо влияние и проблеми с финансирането. Законопроект за засилване на независимостта на обществените медии все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на БНТ се бави.
Въпреки наличието на няколко публични регистъра, задълженията за разкриване на медийна собственост „се прилагат слабо“, казва ЕК. Напредък има в прозрачността при разпределението на държавна реклама, но политическото и икономическото влияние върху редакционната независимост на медиите остава сериозен проблем.
„Журналистите се сблъскват с все повече предизвикателства в своята дейност“, отбелязва докладът.
Специално се отбелязва, че Конституционният съд е констатирал нарушения при изборния процес, а редица независими и регулаторни органи продължават да действат с изтекъл мандат.
Процесът на изработване на законодателство също остава проблематичен, защото няма достатъчно предвидимост, публичност и правна стабилност.
Ниско доверие в съдебната система
Един от най-сериозните проблеми, очертан в доклада, е изключително ниското доверие в съдебната система, както сред гражданите, така и сред бизнеса.
„Нивото на възприемане на съдебната независимост в България продължава да бъде много ниско“, казва ЕК
Според данните на комисията, едва 27% от гражданите и компаниите оценяват независимостта на съдилищата като „добра“. Това е леко покачване спрямо 2024 година, когато 24% от гражданите са споделили тази оценка, но има значителен спад спрямо 2021 г., когато 32% от гражданите и цели 43% от компаниите са имали подобно мнение.
Основните причини за това недоверие са „възприеманата намеса или натиск от страна на правителството и политици, както и от икономически или други специфични интереси“.
Законодателни промени без реално въздействие
Комисията отбелязва, че конституционните реформи в съдебната власт, особено тези, които засягат структурата и отчетността на Прокуратурата и Висшия съдебен съвет (ВСС), са били важна крачка напред, но след това бяха отменени с решението на Конституционния съд.
Новата правна рамка за разследване на българския главния прокурор, макар и приета, все още не се прилага на практика.
Изборът на нови членове на ВСС, включително инспектората към него, остава блокиран, което подкопава легитимността на кадровите и дисциплинарни решения в съдебната система. Липсата на прозрачност и забавянето на реформите засилват усещането за политическо влияние върху съдебната власт, посочва докладът.
Антикорупционна политика: Закон има, действия няма
През юни 2023 г. България прие нов Закон за борба с корупцията, с който беше преструктурирана антикорупционната комисия (КПКОНПИ), но към момента липсва реална правоприлагаща дейност, отчита ЕК.
Назначенията в новата институция са забавени, няма отчетлива стратегия и координация между органите, борещи се с корупцията.
Еврокомисията подчертава, че все още няма ефективно наказателно преследване по дела за корупция по високите етажи на властта.
„Липсват окончателни присъди срещу високопоставени длъжностни лица“, гласи един от основните изводи в доклада.
Свобода на медиите: Липсва устойчив прогрес
Макар и с частични подобрения, средата за медиите в България остава проблемна. Докладът отново поставя под въпрос прозрачността на медийната собственост, разпределението на публични средства и натиска върху журналисти, включително чрез съдебни дела и заплахи.
Все още няма мерки за противодействие срещу делата, заведени срещу журналисти с цел сплашване (SLAPP). Саморегулацията и редакционната независимост са слаби, а доверието в медиите продължава да бъде едно от най-ниските в ЕС.
В доклада за 2025 г. ЕК не издава нови препоръки към България, а повтаря неизпълнените от предходната година. Това е ясен сигнал, че Брюксел очаква реални действия, а не просто приемане на нормативни актове.
Властите в София са приканени да гарантират ефективното прилагане на реформите в съдебната система, както и да осигурят функционирането и независимостта на антикорупционната комисия.
Има поредна препоръка за приемане на законодателство срещу SLAPP делата, за да се засили защитата на журналистите, както и да се въведе прозрачна система за разпределение на държавно финансиране към медиите.
Красен Николов