От всички държави в Европейския съюз България е на предпоследно място по показателя върховенство на правото, показва нов доклад. След нея е само Унгария. До такива изводи стигат и други проучвания.
България се нарежда на предпоследно място по върховенство на закона от всички държави в Европейския съюз, показва тазгодишният индекс на Световния проект за правосъдие и върховенство на закона. На последно място е Унгария. България е на 61 място от 143 държави в света, а за последната година се отбелязва 1% спад в резултата по този показател.
На върха на световната класация е Дания, следвана от Норвегия и Финландия.
За осма поредна година в повече страни върховенството на закона отслабва, отколкото са тези, в които се подобрява (в 96 отслабва, а в 46 се подобрява). За разлика от последните години обаче индексът за 2025 г. показва, че този процес се ускорява: делът на страните, в които се наблюдава влошаване на резултатите по отношение на върховенството на закона, се е увеличил рязко от миналата година, посочва още докладът.
Къде се класира България по различните показатели
Индексът оценява страните по осем основни показателя: ограничения на правителствените правомощия, липса на корупция, отворено правителство, основни права, ред и сигурност, прилагане на регулаторните разпоредби, гражданско правосъдие и наказателно правосъдие.
Според данните за 2024 г. България се представя особено слабо в няколко критични области. Страната заема 31-во място от 31 в региона както по показателя „липса на корупция“, така и по показателя „наказателно правосъдие“. По отношение на ограниченията на правителствените правомощия България заема 71-во място в световен мащаб и 30-то (предпоследно) място в региона, а по отношение на гражданското правосъдие страната заема 69-то място в световен мащаб и 30-то място в региона.
Проблемите са индикирани и от други проучвания
Независимостта на съдебната система остава проблем за България, посочват и други оценки. Според доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2025 г. едва 27% от населението и предприятията считат, че българската съдебна система е независима. През 2021 г. 43 на сто от фирмите в България са смятали, че съдилищата ни са независими.
Основните причини за възприеманата липса на независимост на съдебната система, са усещането за намеса или натиск от страна на правителството и политиците, както и намесата или натискът от страна на икономически или други специфични интереси.
В доклада на Европейската комисия се отбелязва и липсата на напредък в реформирането на съдебната система, като се подчертава, че например напредъкът в подсигуряването на почтеността на лицата, заемащи висши ръководни длъжности, е ограничен.
