Срокът за изплащане на европарите е изтекъл на 31 декември 2024 година

България преговаря с ЕК за отсрочка до Нова година, през която да може да разплаща европроекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020), за да не изгуби 1.2 млрд. лв. от ЕС. Официално, последният възможен срок за разплащане на тези средства изтече на 31 декември 2024 година. Проверка на Mediapool показа, че по официални данни на Държавен фонд „Земеделие“ са разплатени - 78.89% от предложените от Брюксел средства. Именно останалите 20% от парите ще се изгубят, ако ЕК отхвърли българското искане.

Брюксел предостави по въпросната програма на страната ни 3 129 044 775 евро, които трябваше да се разплатят във времето от 2014 година до 31 декември 2024 г. Данни на фонд „Земеделие“ от 31 март тази година показват, че от тях са разплатени - 2 468 476 540 евро. (Сумите са без националното съфинансиране, което идва от българския бюджет - б.а.) Така излиза, че страната ни не е успяла да разплати точно - 660 568 235 евро или над 1.2 млрд. лева. Mediapool направи сметката на база официални данни на Държавен фонд „Земеделие“ от 31 март 2025 година, публикувани в раздела „Информация и публичност“ на ведомството.

Източник: Държавен фонд „Земеделие"

Защо страната ни преговаря?

България настоява за отсрочката с мотив, че заради икономическата криза, Covid пандемията и последвалата война на Русия срещу Украйна, фермери и преработватели изпитват затруднения в изпълнението на инвестиционните си проекти.

Затова и в началото на 2025 години от ДФЗ-Разплащателна агенция са направили анализ, за да установят дали има риск от неусвояване на средства по ПРСР 2014-2020 г. Въз основа на него е решено, че ако не предприемат допълнителни мерки, съществува вероятност за неусвояване на средства, посочи специализираното аграрно издание Sinor.bg. Именно този сайт съобщи във вторник новината, че ведомството на Георги Тахов все още преговаря с ЕК за отсрочката. От фонда обаче не са уточнили пред „Синор“ за спасяването на какви пари се водят разговорите с Брюксел.
Близо една година вече продължават преговорите

Реално преговорите с Европейската комисия, чрез които България се опитва да защити отсрочка за разплащането на проектите по ПРСР (2014-2020) до 31 декември 2025 година, по ирония на съдбата вече се точат близат 1 година.

За първи път новината бе съобщена от настоящия министър на земеделието Георги Тахов през май 2024 година на среща с еврокомисаря по земеделие Януш Войчеховски в София.

Именно тогава Тахов лансира искането проектите да се разплащат през цялата 2025 г. и реално програмата да приключи с идването на първия ден на новата 2026 година.

„Предлагаме да се удължи с една година срокът за реализиране на проектите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г., като самото разплащане да се осъществява и краят на реализацията на проектите да приключи през 2026 г.", каза тогава земеделският министър.

Този януари е създадена работна група с представители на Министерството на земеделието и храните и фонд „Земеделие“, която е подготвила план за действие за намаляване на риска от автоматично отчисление на средства за 2024 г., добавят още от фонд „Земеделие“.

При направения риск-анализ експертите се установили, че „много от проектите, планирани да се завършат в края на календарната 2024 г. не подават искане за плащане поради невъзможност да реализират проектите си след влошената световна икономическа ситуация и заради сериозното увеличение на цените на необходимите за производството на селскостопанска продукция суровини (торове, техника, енергия, фуражи), в резултат на войната в Украйна“, посочват от фонд „Земеделие“, цитирани от специализирания аграрен сайт.

Фонд „Земеделие“ ударно одобрява проекти и увеличава бюджети

От последното съобщение на сайта на фонд „Земеделие“, публикувано на 3 април тази година става ясно, че ведомството ударно одобрява проекти. Това се прави без яснота към момента дали действително ЕК ще даде отсрочката до Нова година за плащания.

„ДФЗ приключи обработката на 145 проектни предложения, получили по критериите за оценка над 40 точки, преминали етапа на административно съответствие и допустимост. За 51 от тях, получили над 44 точки включително, е наличен бюджет за финансиране по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Те ще получат уведомителни писма за одобрение, с които ще бъдат изисквани документи, необходими за сключване на административен договор“, се посочва в съобщението.

Ива Иванова, Снимка: Държавен фонд „Земеделие"

„Министерство на земеделието и храните предприе действия за подготовка на проект на Решение на Министерския съвет, с което да се разреши договаряне над наличния бюджет за всички проектни предложения по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.018 по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, е съобщила Ива Иванова, изпълнителен директор на фонда, цитирана от пресцентъра на ведомството.

„След влизането в сила на Решение на Министерски съвет, проектните предложения с 40 точки ще получат уведомителни писма за одобрение, с които ще бъдат изисквани документи, необходими за сключване на административен договор“, каза още тя.

От същото съобщение става ясно, че се увеличават бюджети по други пера на изтеклата програма с цел усвояване на повече средства.

В допълнение са предприети и действия за увеличение на бюджета по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.018 „Целеви прием за инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ“, по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“. Това ще позволи договаряне на всички проектни предложения, които са получили необходимия минимален брой от 10 точки и отговарят на всички изисквания и условия за допустимост.

След осигуряването на допълнителен бюджет, ще започне разглеждане на останалите 47 проектни предложения, получили под 40 точки.

„В резултат на подпомогнатите проектни предложения се очаква да бъде постигнат значителен екологичен ефект от производството в страната и инвестиции, свързани с намаляване на вредните емисии при използване на технологии за производство на топлинна енергия и производството на енергия от възобновяеми енергийни източници“, допълни директорът на ДФЗ Ива Иванова.