Държавният газов оператор „Булгартрансгаз“ е продал над два пъти повече капацитет от изходната точка на Вертикалния газов коридор от България към Румъния – връзката Кардам-Негру вода, за следващата газова година от 1 октомври 2025 г. още преди да е завършено разширението на преносната система.
Това сочат обявените от дружеството във вторник резултати от проведените търгове в календара на ENTSOG (Европейска асоциация на операторите на преносни системи). Обемите на тази точка са предложени на платформата за резервиране на капацитет RBP заедно с останалите входно-изходни точки на оператора на границите с Гърция, Румъния, Сърбия, Турция и Северна Македония. В търговете за твърд капацитет са участвали общо 21 български и международни компании и приходите от него надхвърлят 70 млн. лв.
Дружеството обръща внимание на това, че най-голям е бил интересът към изходната точка Кардам-Негру Вода в посока от България към Румъния, която е част от проекта за Вертикалния газов коридор, който се предвижда да преняса втечнен газ от терминалите вв Гърция през България и Румъния до Унгария и Словакия, както и до Молдова и Украйна.
Така резервираният на точката капацитет за газова година 2025 – 2026 е 99 398 мегаватчаса дневно, което е над 70% от предложения (малко над 140 000 МВтч/д. За сравнение за настоящата газова година 2024-2025 резервираният годишен капацитетен продукт в тази посока е бил 44 710 МВтч дневно, а за предходната 2023-2024 - 34 800 Мвтч/д., посочват от „Булгартрансгаз“..
„Засиленият интерес към пренос на количества природен газ от България към Румъния е знак за запазващата се необходимост от пренос на значителни количества природен газ от юг на север. Успешно проведеният търг отново потвърждава доверието на клиентите в работата на българския газопреносен оператор, както и ключовото значение на инфраструктурата за диверсификацията на доставките и развитието на газовия пазар в региона“, заявява изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, цитиран в съобщението.
В него се посочва още, че резултатите от проведената процедура отново обосновават необходимостта от реализация на Вертикалния газов коридор.
Също във вторник енергийният министър Жечо Станков посрещна на пристанище Бургас вторият кораб с тръби за газовите лупинги на преносната ни мрежа, които ще позволят вдигане на капацитета на входната точка от Гърция към България Сидирокастро-Кулата и изходната към Румъния Кардам-Негру вода.
„Днес пристигнаха 2526 тръби от Индия, които ще бъдат използвани в следващия етап от изграждането на българската част на газовата връзка“, каза той пред журналисти. Той припомни, че първата пратка тръби вече се използва за газопровода от Кулата до Кресна, където вървят строителните дейности върху 48-километровия разчистне терен. Положени и заровени са част от тръбите.
Оставащите 6 километра от трасето в момента се обследват от археолози. Очакванията са до второто тримесечие на 2026 година строителството на този сегмент да бъде завършено, стана известно от думите на Жечо Станков.
Престои да се започни изграждането на втория участък от разширението – строежът на 61-километров газопровод от Рупча до Ветрино, където се чакат строителни разрешителни най-късно в началото на август. По думите на Станков има инженерни предизвикателства по това трасе, което минава през част от Стара планина, трябва да пресече три реки и ще включва сложен сондаж под автомагистрала „Хемус“.
Третият участък от проекта е лупинга Пиперево-Перник, чийто строеж се очаква да започне в края на 2025 г.
„Нашата цел е до края на следващата година газопроводът да бъде въведен в експлоатация“, добави Жечо Станков.
До началото на август се очаква и трета пратка с тръби за проекта. Станков посочи, че операторът на мрежата „Булгартрансгаз“ ЕАД работи активно с международните си партньори по създаването на единна тарифа за пренос на газ по новия коридор.
Изпълнител на двата участък – Кулата-Кресна и Рупча-Ветрино, е консорциум на „Главболгарстой“ с американската „Хил“. Третият – Пиперево-Перник, се изгражда от консорциум между американската „Дивиком“ Инк, румънският клон на австрийската „Хабау“ и българската „СА.И.Е“, свързана с бизнесмена Христо Ковачки.
Общаат стойност на трите участъка и близо 600 млн. лв. без ДДС, от които авансово платени на изпълнителите са около 200 млн. лв. , а други 200 млн. лв. в момента „Булгартрансгаз“ търси назаем за разплащане на текущите разходи.
