Новината на „Уолстрийт джърнъл“ за „тайни“ преговори между американския хедж фонд „Елиът Мениджмънт“ (Elliott Management) и „Булгартрансгаз“ за потенциално придобиване на активи не е изненада за тези, които следят действията на настоящото ръководство на българската компания и изтичанията на информация за координирани сделки между бизнес кръговете на Тръмп и Путин. Ключови фигури включват специалния представител на Доналд Тръмп Стив Уиткоф и довереника на Владимир Путин Кирил Дмитриев, централен играч в енергийните сделки на Русия.

Поверителността около разговорите между американския хедж фонд Elliott Management и „Булгартрансгаз“ е стандартна практика за пратениците на Тръмп при преговори с Русия или нейните посредници. Това изтичане на информация обаче не е случайно и може да се тълкува по два начина:

•     Пробен балон – Лица, близки до сделката, осъзнаващи нейната обществена и институционална чувствителност, публикуват информация, за да преценят реакциите. Ако отговорът е в очакваните граници, сделката може да продължи с някои фини настройки.
•     Тревога – Източникът има за цел да предупреди обществеността и да предотврати сделката, като разкрие участващите страни.

Кое е по-вероятно?

Геополитически контекст и неосъществими сделки

В различни моменти се съобщаваше, че преговорите между представителите на Тръмп и Путин включват проекти като възобновяване на транзита на руски газ през „Северен поток“ или транзитната мрежа на Украйна. Тези планове обаче са обречени без край на войната. Шансовете за това намаляха поради неосъществимите искания на Путин и осъзнаването на Вашингтон, че добрата воля не работи с Москва.

Има и обективни пречки: подобни сделки изискват зелена светлина от Европейската комисия (ЕК), Германия (за „Северен поток“) или Зеленски (за мрежата на Украйна). Тръмп може и да хвали Урсула фон дер Лайен напоследък, но вероятността Брюксел да промени позицията си е минимална.

„Турски поток“ – последната порта на Русия за газ към ЕС

„Турски поток“ остава единственият действащ тръбопровод, чрез който Русия увеличава доставките си на газ до Европа, надхвърляйки 20 милиарда кубически метра годишно. Русия се стреми да надхвърли 30 милиарда кубически метра, но постигането на това изисква координирани усилия от американски и турски партньори, както и от български политици от вътрешната „коалиция Турски поток“. България обаче не може сама да преодолее възраженията на Европейската комисия (ЕК), точно както не би могла да финансира и изгради „Турски поток“ без подкрепата на САЩ. Санкциите на Конгреса на САЩ срещу проекта наложиха заобиколни решения, включително пряко участие на Доналд Тръмп.

В ​​момента ЕК няма да одобри никаква сделка, която увековечава зависимостта на Европа от руския газ, дори ако е подкрепена от американски хедж фонд или от Белия дом. При Тръмп американското участие не носи предимство в Европа – точно обратното. Следователно, схемите на ръководството на „Булгартрансгаз“ за поддържане на вноса на руски газ под американски патронаж са несъстоятелни, освен ако България не реши да се конфронтира с ЕС на свой собствен риск. Европа не може да оправдае подкрепата си за Украйна с милиарди, като едновременно с това насочва още по-големи суми от продажбите на газ към Путин. Прозорецът за компромиси е затворен и перспективите за възраждане на международната „коалиция Турски поток“ с участието на Орбан, Фицо, Вучич и Борисов са чисто хипотетични, особено след скорошните медийни разкрития за агресивните военни планове на Орбан срещу Украйна.

В този контекст вероятността Европейската комисия да предостави ново изключение за руски газ, което би било от полза за унгарския лидер, е практически нулева.

Противоречиви геополитически притегателни сили

Натискът от различни посоки неизбежно ще доведе до напрежение между ЕС и България, където българската политическа класа е изправена пред противоречиви геополитически притегателни сили, далеч по-сериозни от дебатите за еврото. ЕК планира да заобиколи ветото на Словакия и Унгария чрез решения с квалифицирано мнозинство и повишаване на вносните тарифи за руски газ, докато преговорите ѝ за внос на американски втечнен природен газ (LNG) противопоставят интересите на американските производители срещу обкръжението на Тръмп, което търси бързи печалби чрез руски газ.

България е в центъра на тези маневри, контролирайки критичния вход за руски газ по тръбопроводи към ЕС. Тази позиция я поставя начело на прилагането на развиващите се политики на ЕС за намаляване на вноса на руски газ. Предстоящите мерки, включително допълнителни вносни тарифи за руски газ, целят да изравнят условията за американския и всеки друг втечнен природен газ, превръщайки го в жизнеспособна алтернатива.

Договорите за втечнен природен газ (LNG) на САЩ с Индия, базирани на ценовия модел Henry Hub, демонстрират, че тя може да се конкурира ефективно, дори с руските потоци през „Турски поток“, оспорвайки контрола на Москва на европейския пазар.

Схеми около „Булгартрансгаз"

Много е малко вероятно интересът на Elliott Management към активите на „Булгартрансгаз“ да е възникнал спонтанно. Български политици и бизнесмени вероятно са положили значителни усилия, за да убедят хедж фонда да „инвестира“, стремейки се да увековечат схемите за „Турски поток“, които осигуряват финансов лост за унгарския президент Виктор Орбан да поддържа политиките си, подкопаващи сплотеността в ЕС. „Булгартрансгаз“, под ръководството на главния изпълнителен директор Владимир Малинов, има личен интерес от поддържането на руския транзит на газ, тъй като приходите от договора му за пренос с „Газпром експорт“ са от решаващо значение за изплащането на дългове, включително 220-те милиона евро, дължими на консорциума „Аркад“ (който построи продължението на газопровода на българска територия – б.ред.).

Процесът на прехвърляне на този дълг на нови собственици е в ход. Сред заинтересованите страни са компании, свързани с висши руски политици, представляващи президента Владимир Путин, които са обвързани с „Турски поток“. В стратегически чувствителни сделки Кремъл обикновено действа чрез западни посредници – като инвестиционни банки или фондове – за да прикрие участието си. Виден български бизнесмен, известен с множество съмнителни сделки, включващи ВТБ (банката на Путин), играе ключова роля в посредничеството на интересите на руските партии и привличането на западни партньори.

Ако чуждестранна компания, инвестиционна банка или фонд, свързани с ВТБ, придобият дълга на „Булгартрансгаз“, те ще получат контрол над оператора на преносната система (ОПС) както чрез приходи, така и чрез пасиви. Това поставя „Булгартрансгаз“ пред невъзможна дилема: или да наруши политиките на ЕС за намаляване на руския газ до края на 2027 г. и да продължи транзита му, или да се изправи пред фалит, ако дългът бъде изискан преждевременно – вероятен сценарий, ако приходите се сринат.

Бившият премиер Бойко Борисов е централна фигура в тези усилия, като наблюдава действията на Малинов и съгласува действията на българските заинтересовани страни по потенциална сделка, включваща американски инвеститор, руски газ и преносната мрежа на „Булгартрансгаз“. Освен бизнес и политическите си последици, Борисов има и личен интерес, тъй като „Турски поток“ е неговият водещ проект. Прекъсването на руските газови потоци би опетнило репутацията му, особено предвид постоянните твърдения, че проектът е позволил войната на Путин в Украйна. Подобно на сделката с БОТАШ като засенчва президента Румен Радев, „Турски поток“ е надвиснал над Борисов.

Това обяснява секретността около преговорите с американския инвеститор и прехвърлянето на дълга. Противопоставянето на България на пътната карта на Европейската комисия за постепенно спиране на руския газ според Борисов и Малинов би трябвало да отразява „национален интерес“ – защита на приходите на „Булгартрансгаз“ и договора му с „Газпром експорт“, за да се избегне фалит.

Кой въведе „Булгартрансгаз“ в този капан?

Историята се повтаря

Ипълнителен директор на „Булгартрансгаз“ в момента е разследван от Европейската прокуратура, което прави още по-сложни тези планове. Участието му в сделки, свързани с руската енергия, често представяни като „диверсификация“ или транзакционен бизнес, поражда сериозни опасения. Този път преодоляването на съпротивата на Европейската комисия ще бъде особено трудно, дори с подкрепата на руски партньори и американски лобистки кръгове, свързани с Доналд Тръмп.

Много малко вероятно е Малинов да би могъл самостоятелно да договори продажбата на части от „Турски поток“ или други преносни активи на американски инвеститор чрез директни сделки по обратния канал, заобикаляйки строгите тръжни процедури и правилата за проверка на инвестициите, задължителни за стратегически предприятия като „Булгартрансгаз“. Дори фигури като Бойко Борисов и Делян Пеевски да подкрепят усилията на Малинов, надявайки се, че политическият шум около присъединяването на България към еврозоната може да осигури прикритие, регулаторната рамка на ЕС оставя малко място за подобни маневри.

Тази ситуация напомня за силния натиск, пред който ле изправена България в средата на 1990-те години, когато „Газпром“ искаше контрол над газопреносната си система. Тогава София се съпротивляваше, избирайки да защити енергийния си суверенитет – позиция, която остава също толкова актуална и днес. Няма убедителна причина България да отстъпва сега, особено пред уж американски инвеститор, действащ в стратегическия интерес на Кремъл.

Статутът на „Булгартрансгаз“ като критичен стратегически актив означава, че всяка транзакция, включваща неговата инфраструктура, трябва да отговаря на строги разпоредби на ЕС, включително публични търгове и строги проверки на инвестициите. Опитите за заобикаляне на тези предпазни мерки, дори с политическа подкрепа на високо ниво, рискуват институционална реакция и обществен контрол, особено с наближаването на присъединяването на България към еврозоната.

За да защити дългосрочните си национални интереси, България трябва да отхвърли тайните, съгласувани с Кремъл схеми и вместо това да се съсредоточи върху алтернативни енергийни проекти, като например Вертикалния газов коридор, увеличаване на вноса на втечнен природен газ (LNG) и подобрените неруски тръбопроводни мрежи. Тези стъпки не само биха позволили на България да постигне съответствие с европейските цели за енергийна независимост, но също така да защити суверенитета си от компрометиране от чуждестранни играчи, независимо дали са руски или уж американски.

Алтернативен път

Съществува алтернативна стратегия за поддържане платежоспособността на „Булгартрансгаз“, като същевременно се премахва руският газ и се осигурява ролята на България като пазач на пътя към газовия пазар на ЕС, но тя изисква ново политическо ръководство и промяна в управлението на оператора на преносната система. До 2027 г. България би могла да даде приоритет на проекти за осигуряване на алтернативни доставки на газ.

Такъв е Вертикалният газов коридор до Украйна, който може да замени по-голямата част от руските газови потоци и свързаните с тях приходи. Друга възможност е преносът на американски и друг втечнен природен газ от терминали в Гърция и Турция за диверсифициране на източниците на доставки. Също раззширяването на капацитета за съхранение на газ в Чирен, което побирайки по-големи потоци от втечнен природен газ ще управлява сезонните колебания в търсенето.

Вариант е и търсене на помощ от ЕК, включително правна и финансова, за компенсиране на загубите от спирането на руския газ – по-реалистичен и логичен подход от противопоставянето на мерки за ограничаване на вноса на руски газ.

Тези стъпки са крайно малко вероятни при сегашните играчи – Бойко Борисов, Делян Пеевски, бизнесмени, свързани с ВТБ, и Владимир Малинов – които са силно свързани с с поддържането на бизнеса на Москва и запазването на руската енергийна линия на Виктор Орбан.

Тайните преговори между Elliott Management и „Булгартрансгаз“ са част от по-широка геополитическа и бизнес схема за запазване на руското енергийно влияние в Европа. Дали изтичането на информация от „Уолстрийт джърнъл“ представлява пробен балон или предупреждение, зависи от това кой ще загуби повече – поддръжниците на сделката или тези, които се стремят да я провалят.

* Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия, днес енергиен експерт. Издател на „Анализи и алтертативи“, където е публикуван анализът му. Заглавието е на Mediapool