Колкото и да не ѝ се иска на държавата, ще бъде принудена да извади електроенергийния и газовия оператор от активите на „Българския енергиен холдинг“ и то в доста кратък период – до 30 декември 2025 г. Тази дата и този ангажимент са записани в анекса към българския план за възстановяване и устойчивост, чиято ревизия вече беше одобрена от Европейската комисия. Ако не стане, ще бъдат намалени безвъзмездните средства за страната ни.

Реформата, за която от Брюксел настояват от години, а българските правителства ѝ се противопоставят, вече е условие за получаването на четвъртото плащане от страна на Еврокомисията, което е за малко над 1 млрд. евро и може да бъде поискано до края на юни 2026 г., но срещу изпълнение на изискваните реформи до края на 2025 г. Второто и третото за общо 2.2 млрд. евро могат да бъдат заявени съответно до края на септември и до края на декември 2025 г. и промяната на собствеността на двата оператора остава извън обхвата им.

„Целта на реформата е да се подобри прозрачността и конкурентоспособността на държавните дружества в енергийния сектор. Мярката ще се състои в разделяне на собствеността и контрола в рамките на държавата на двата оператора на преносни системи за природен газ и електричество (т.е. „Булгартрансаз“ ЕАД и „ЕСО“ ЕАД) от корпоративната структура на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Изпълнението на реформата ще бъде завършено до 30 декември 2025 г.", пише в анекса.

Край на парите от газ и ток за въглища

Целта на Брюксел е да има гаранции, че се избягва кроссубсидиране в рамките на БЕХ и с дивидентите от двата оператора, например, не се подхранват губещите ТЕЦ „Марица Изток 2“ и Мини „Марица Изток“. Макар че управляващите и БЕХ уверяват от години, че няма подобно кроссубидиране, факт е, че през годините енергийният холдинг е увеличавал неведнъж капитала на въглищната си електроцентрала, за да я спаси от фалит. През 2019 г. компанията майка, например, преоформи 600 млн. лв. дълг на ТЕЦ „Марица Изток 2“ по стари заеми от БЕХ в капитал. Неведнъж през годините БЕХ е купувал и парникови емисии, за да работи въглищната електроцентрала. Тоест, пари от холдинга, събрани от дивиденти за управлението на всичките му дъщерни дружества, изтичат в замърсяващи компании, каквито Брюксел отказва да толерира.

Така на правителството му остават пет месеца и половина да реши как да извади двете дружества от активите на „Българския енергиен холдинг“. По информация на Mediapool се обсъждат различни варианти и в момента се водят преговорите с Брюксел кой от тях да бъде избран.

Облигационен проблем

Основният проблем е в това, че активите и на двете дружества са част от капитала на „Българския енергиен холдинг“ (БЕХ), който съвсем наскоро взе облигационен заем от 800 млн. евро, за да погаси стария за 600 млн. евро и да му останат пари за инвестиции. Реално лихвата от 4.25% по него се дължи и на това, че електропреносната и газопреносната мрежа са част от собствеността на холдинга. Акционерният капитал на „Булгартрансгаз“ (БТГ) е 1.6 млрд. лв., а този на „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО) – над 336.5 млн. лв. Извадени от капитала на БЕХ, който е почти 3.464 млрд. лв., означава размерът му да спадне с близо 2 млрд. лв. Освен акционерния капитал обаче двете дружества имат много по-големи материални запаси (газопроводи, далекопроводи, подстанции, компресорни станции и други). Тези на БТГ са за около 7 млрд. лв., а на ЕСО – за около 4 млрд. лв. Тоест БЕХ ще „олекне“ с около 13 млрд. лв. активи.

И бюджетни тегоби

Доколкото облигационният заем на БЕХ има условие, че при промяна на структурния капитал на холдинга, кредитът става предсрочно изискуем, а беше теглен само преди месец, това означава държавата да осигури 800 млн. евро или близо 1.6 млрд. лв. за изчистване на облигациите. Бюджетът със сигурност не може да си го позволи. Само към края на май дефицитът в държавната хазна е 2.6 млрд. лв. и за правителството не е опция да се вадят активите на БТГ и ЕСО от БЕХ. Според запознати грешка на БЕХ е било, че не е договорено с облигационерите опция при промяна на структурата на капитала и изваждане на БТГ и ЕСО, с активите им от холдинга, новите дружества да поемат част от задълженията по заема.

Затова един от обсъжданите варианти е газовата и електрическата мрежа да бъдат извадени от капитала на БТГ и ЕСО и да се прехвърлят на БЕХ. Дружествата оператори да сменят собственика си и да отидат директно под шапката на Министерството на енергетиката, което и в момента притежава БЕХ, и да сключат договори за управлението на мрежите, твърдят запознати. Това обаче означава ново лицензиране на двата оператора пред Комисията за енергийно и водно регулиране и Еврокомисията, което отнема време.

Още въпросителни за дъщерни заеми

Този вариант също така поставя под риск и заемите, които например „Булгартрансгаз“ е теглил за построяването на продължението на „Турски поток“ през България към Сърбия и наскоро за сегашния строеж на Вертикалния газов коридор. Също така все още не е ясно и как ще процедира с изпълнението на проектите на ЕСО за нови далекопроводи със съседните държави и за увеличаване на преносния капацитет на съществуващите трансгранични, за да може да се пренася електроенергия от Каспийския регион и от Изток на Запад и от Юг на Север. Дали след изпълнението им ще се предават на БЕХ или холдинът ще управлява изпълнението им?

Засега от Министерството на енергетиката обсъждат с Европейската комисия основно тези варианти, но имало и други. Кога ще има яснота за реформата не се знае. Има обаче и вариант правителството да не изпълни тази реформа, тъй като лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов неведнъж е заявявал несъгласие с ваденето на операторите от БЕХ и при това положение просто България да реши, че ѝ е по-важно да запази сегашното положение и да продължи БЕХ да подхранва активите си, ползващи въглища. Тогава няма да получи част от четвъртия транш от Плана за възстановяване и устойчивост. Каква ще е сумата, ще реши Брюксел, но очевидно исканата реформа на БЕХ е изключително важна за ЕК, след като е преглътнала отлагането на свободните цени на тока за бита и дори намаляването на въглеродните емисии, но е била непреклонна за ваденето на БТГ и ЕСО. Може би защото по този начин би се отрязал достъпът на държавния въглищен сектор до средства, което всъщност изкривява пазара.

Владислава Пеева