Засилването на еврото спрямо американския долар не е непременно добра новина, защото това развитие може болезнено да удари европейските производители и износители. Кои ще са най-силно засегнати.

Митата на Доналд Тръмп трябваше да подкрепят долара, но се случи точно обратното. От началото на тази година щатският долар е поевтинял с около 13% спрямо еврото и с над 8% спрямо японската йена. Това драматично отслабване се дължи на бурята от икономически и политически промени след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.

Шок от митата

Вярно е, че дълго време доларът беше надценен, а по-добрите перспективи за растеж в Европа и Япония също накараха инвеститорите да пренасочат капитали от САЩ към други пазари. Но същинските проблеми за долара започнаха със завръщането на Доналд Тръмп във властта през януари, когато два месеца по-късно обяви намерението си да наложи агресивни мита върху внасяните в САЩ стоки, включително базово мито от 10% за стоките от Европейския съюз.

Това предизвика шокова вълна на световните пазари, подхрани продължителната несигурност и намали апетита на инвеститорите към американските активи. Набъбващият държавен дълг на САЩ, който в момента възлиза на зашеметяващите 124% от брутния вътрешен продукт (БВП), постоянните фискални дефицити и неотдавнашното понижаване на кредитния рейтинг на САЩ от Moody's също тревожат инвеститорите, насочвайки ги към еврото, йената и швейцарския франк, както и към златото, което през април достигна исторически връх.

Силното евро и митата са „болезнени“ за европейските износители

Европейските производители се опитват да се приспособят към по-силното евро. Икономистът Джан Мария Милези-Ферети, старши научен сътрудник в Центъра за фискална и парична политика „Хътчинс“ на института „Брукингс“ във Вашингтон, смята, че комбинацията от силното евро и новите мита е много „болезнена“ за европейските износители: „Цените в долари най-вероятно ще трябва да се повишат и европейските продукти ще загубят част от пазарния си дял в САЩ“, казва той за ДВ.

Наближава крайният срок (9 юли) за постигането на сделка, която ще позволи да бъдат избегнати мита от 50 процента върху европейския внос в САЩ, а напредък в преговорите почти няма. Сега повечето стоки от ЕС се облагат с 10% базов данък, а стоманата, алуминия и автомобилите - с 25% мито.

Мозъчният тръст „Брюгел“ в Брюксел изчисли наскоро, че ако не бъде постигнато споразумение, износът на ЕС за САЩ може да намалее с до 1,1%. Други анализатори смятат, че по-високите мита и по-слабият долар ще бъдат двоен удар и за американските потребители, и за бизнеса.

„Голяма част от вноса на ЕС в САЩ не са крайни продукти. Машините от Германия, например, се използват за производството на други стоки. Но ако тези машини поскъпнат, ще поскъпнат и стоките, които те произвеждат“, разяснява Торстен Бек, директор на Училището по банково дело и финанси във Флоренция. Според него този сценарий ще доведе до по-висока инфлация в САЩ и по-нисък растеж, което допълнително ще оказва натиск върху долара.

Фармацевтичната и автомобилната промишленост ще са най-засегнати

Миналата година ЕС е изнесъл стоки за САЩ на стойност от близо 532 млрд. евро - с 5,5% повече, отколкото през 2023 г., сочат данните на Евростат. С най-голям дял са фармацевтичните продукти – всяко пето произведено в ЕС лекарство се изнася през Атлантическия океан. На второ място са автомобилите, а после идват машините за промишлеността и авиацията.

Ще бъде ли изместен доларът като резервна валута?  Снимка: Arun Sankar/AFP via Getty Images

По данни на консултантската фирма AlixPartners страните от ЕС изнасят около 750 000 автомобила годишно за САЩ - 14% от общия обем на произвежданите коли в Европа. За компании като Фолксваген и Мерцедес-Бенц митата и валутните колебания са основен проблем. Междувременно Ербъс изнася около 12% от самолетите си в САЩ. „Airbus A320 neo“, струващ около 110 млн. долара, може да поскъпне с 10 млн. долара заради по-силното евро, което ще го направи по-малко конкурентен на „737 MAX“ на „Боинг“.

Твърде силно ли е еврото?

Огромното дългово бреме на САЩ ще подхранва тенденцията за поскъпване на еврото. Bank of America прогнозира, че до края на 2026 г. единната европейска валута ще скочи до 1,20 долара, а според някои още по-оптимистични прогнози еврото може да се покачи до 1,36 долара.

Това би подкрепило визията на ръководителката на Европейската централна банка Кристин Лагард за засилване на международната роля на еврото на фона на спадащото доверие в долара. Други високопоставени служители на ЕЦБ обаче са загрижени, че единната валута става твърде силна.

Докога доларът ще остане слаб?

Прогнозите са, че доларът ще продължи да отслабва през тази година, въпреки че Конгресът прие „Големия красив закон“ на Тръмп, който се очаква да увеличи дефицита на САЩ с 3,1 до 3,8 трилиона долара в рамките на десетилетие. Това допълнително може да подкопае доверието в долара и да стимулира други валути като еврото и йената. Очаква се Федералният резерв на САЩ да запази или намали лихвените проценти до края на годината, което ще намали привлекателността на активите, деноминирани в долари.

Спадът на долара също така засили съмненията, че доларът ще продължи да изпълнява ролата на световна резервна валута. Сега повече от половината от световните търговски сметки са в долари, както и близо 90% от валутните трансакции. Торстен Бек от Училището по банково дело и финанси във Флоренция не вярва, че китайският юан може да замени щатския долар, тъй като доверието към китайската валута е значително по-слабо.

По-скоро през следващите 20 или 30 години няма да се появи алтернатива на долара, а „фрагментация, като регионални валути като еврото и швейцарския франк постепенно ще започнат да изземат ролята, която досега играеше доларът“, посочва той.