Увеличаването на някои данъци в Бюджет 2026 е неминуемо, а самото съставяне на финансовия план на държавата за догодина ще бъде „един огромен цирк“ заради поведението на някои опозиционни партии, които ще го използват за всякакви други неща. Това прогнозира в интервю за БГНЕС председателят на Фискалния съвет и бивш финансов министър от ГЕРБ Симеон Дянков. 

Да се вдигне ДДС с 2 пункта, а не осигуровките с 3% 

Дянков призна, че най-лесната мярка за справяне с дефицита е вдигането на ключовия данък в държавата - ДДС (от 20% на 22%), защото рязането на разходи е трудно политически в широка коалиция.

Вдигането точно на ДДС обаче е и мярката, която най-много ще удари хората с ниски доходи, които харчат целия си приход за храна, сметки и базова издръжка на живота. 

Според бившия министър предлаганото увеличаване на социалните осигуровки на бизнеса и работещите през 2026 и 2027 г. с общо 3% е „най-лошата идея“, с която може да се излезе. „Тя пряко удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение спрямо икономиката. През последните месеци Фискалният съвет излезе с няколко анализа, в които подчерта колко лоша е тази идея и че ако на правителството му трябват повече пари, то трябва да ги намери някъде на друго място“, каза Дянков.

По думите му най-лесният вариант за излизане от ситуацията е вдигането на ДДС на 22%, защото този данък се събира най-лесно. „Той идва от консумацията, не от производството, така че е доста по-малко изкривяващ данък, отколкото социалните осигуровки, за които говорихме. При него събираемостта е над 90% и се събира по-лесно“, уточни бившият финансов министър. Дянков е скептик, че правителството ще го направи, защото подобно круто решение трудно би намерило подкрепа в широката коалиция, управляваща страната.

По тази причина според него трябва да се прегледат местните данъци и такси, които не са повишавани отдавна. 

Дефицитът ще е доста над заложените 6.4 млрд. лв. 

Според Дянков дефицитът тази година ще е доста над планираните 6.4 млрд. лв. По думите му обичайно до август бюджетът е на излишък, а тази година той отдавна е на дефицит. „Тази година обаче ние вече имаме сериозен дефицит през юни, а предстоят зимните месеци, когато се правят по-големи разходи заради инфраструктурата и социалните плащания... Очаквам през септември опозицията и анализаторите да повдигнат въпроса за бюджетния дефицит. Колко е реалният и дали правителството ще вземе мерки за неговото обуздаване“, каза Дянков.

По думите на шефа на Фискалния съвет правителството най-вероятно ще се опита да не увеличава данъците и през 2026 г., а да вдигне събираемостта, както направи в Бюджет 2025 г. По думите на Дянков обаче тази година са заложени „абсолютно нереалистични прогнози за събираемост“ - например постъпленията от ДДС да са с 32% повече от миналогодишните.

„Данните, с които разполагаме към юни, показват, че ДДС наистина се увеличава. Това е добре, но се увеличава с 14% средно до средата на годината. Идеята, че той ще се удвои като събираемост, няма как това да стане“, смята Дянков. 

Той обърна внимание и на факта, че другите данъци, като корпоративният данък, се събират тази година доста зле. Всъщност, събраният корпоративният данък тази година е значително по-висок от миналогодишния (ръст от 49.2% към юни) заради перото за облагане на финансовите институци. Причината е, че банките бяха принудени да предплатят над 500 млн. лв. авансово целия дължим данък за 2026 г. „Розовата прогноза за 2025 - със сигурност няма да се покрият приходите, а за следващата година ще ни трябват още повече пари“, предупреди Дянков.
По-високи разходи за отбрана 

Бившият финансов министър предупреди, че върху фискалната политика през следващите години сериозно отражение ще имат повишените разходи за отбрана.

Според Дянков съставянето на Бюджет 2026 г., от една страна, ще бъде „един огромен цирк“ заради поведението на някои опозиционни партии, които ще го използват за всякакви други неща, но и много „сериозна тема за България, защото вече 5 години ние трупаме сериозен дефицит“. Неговото съкращаване за една година е невъзможно дори и от „такъв сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова“.

„Това че сме с по-висок дефицит през 2025 г., че бяхме на ръба през 2024 г. и реално президентът Доналд Тръмп ни помогна да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разходи да се броят за извънредни, е всъщност част от фискалната политика, която се води вече 5 години. Реално още от 2021 г., по времето на първото гостуване на Асен Василев в Министерството на финансите се започна с това, че 3% дефицит е нормално, а не балансиран бюджет, към който трябва да се стреми държавата. Когато си на 3% дефицит, ти лесно можеш да го минеш с някои извънредни разходи за отбрана“, обясни Дянков.

„Разбира се, правителството веднага ще каже, че в никакъв случай не иска да вдига данъците. Само че на тях им предстои първо да излезе истината за дефицита, която оставаше на заден план заради влизането в еврозоната. И другото са разходите за отбрана. През следващото десетилетие трябва да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лева всяка година допълнително за отбрана“, каза той и добави, че тези разходи трябва да се покрият от някакви допълнителни приходи.

Еврото не е виновно за високата инфлация 

Бившият финансов министър опроверга твърденията, че еврото е виновно за високата инфлация. Той даде пример с влизането на Хърватия през 2023 г. Там повишаването на цените не е било заради въвеждането на единната валута, а заради войната в Украйна и рязкото повишаване на енергийните цени.

Последните официални данни за юли показват, че инфлацията в България е над 5%. Според Дянков това е лоша новина, която ще се използва от критиците, които веднага ще хвърлят цялата вина на еврото.

„Реално най-важната причина за тази висока инфлация са големите допълнителни разходи за държавната администрация, МВР, МО. С тези допълнителни пари хората харчат повече и съответно общата инфлация се вдига. Т.е. причината не е във влизането ни в еврозоната, а заради фискалната политика в Бюджет 2025“, обясни председателят на Фискалния съвет.

„Основната тема не е спекулата, а общото увеличение на инфлацията или така наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с рязкото увеличаване на административните разходи в отделни министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Като цяло административните разходи ще отидат към 46% през 2025 г., а нормалното в България за последните 10 години са 36-37%", обясни Дянков и добави, че е много важно гражданите да правят разлика между спекула и инфлация.

Бившият финансов министър смята, че въпреки всички проблеми, за които споменава, България стои много добре на икономическата карта на Югоизточна Европа. Страната ни е отбелязала сериозен напредък през последните 20 години и е избегнала много от кризите, с които се сблъскаха съседите ни.