НАП ни връща 15 г. назад в технологиите, вместо да се отървем от касовите апарати, обявиха от „Да, България"
Между 150 и 250 млн. лв. ще струва на бизнеса внедряването на държавно регулиран софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, т.нар. СУПТО. Всяко магазинче, кафене и ресторант ще трябва да платят 500 евро, за да внедрят този софтуер. На практика обаче всички потребители ще платят тази сметка, за да се изпълни прищявката на правителството.
Това заявиха депутатите от „Да, България“ Ивайло Мирчев, Божидар Божанов и Мартин Димитров по повод планираната фискална мярка за повече приходи в бюджета за догодина - ползването в търговските обекти единствено на системи за управление на продажбите, одобрени от НАП.
От ДБ припомниха сагата от преди пет години, когато отново имаше опит от МФ да наложи в търговските обекти ползването на държавно регулиран софтуер, въпреки протеста на бизнеса. „Тогава част от фирмите се съобразиха и направиха инвестиции, които се оценяват на общо 100 млн. лв. Впоследствие ВАС отмени тази регулация, но никой не върна парите на фирмите“, посочи Мартин Димитров.
„През 2025 г. тази хрумка идва отново на дневен ред, а оценките за внедряването на СУПТО са още по-високи - между 150 и 250 млн. лв. От една страна търговците ще имат известно напрежение от въвеждането на еврото, а от друга страна извънредно, трябва да подменят софтуерите си, като дори и в НАП не знаят как и какво да се случва“, каза председателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев.
Според него поставеният срок до март 2026 г. във всички търговски обекти да бъде инсталиран, съобразен с новите изисквания софтуер, е невъзможно да бъде изпълнен.
Припомняме, че МФ планира да събере догодина 320 млн. евро допълнително данъчни приходи от тази мярка, чиято цел е да изсветли оборотите на търговците. „Тези суми са заложени, само за да се надуят приходите в бюджета, няма да се съберат тези милиони. Софтуерът може да бъде заобиколен и тези, които укриват приходи, ще продължат да го правят, но коректните търговци ще бъдат наказани“, смята Мирчев.
„СУПТО е сложно, скъпо, тежко, „чупливо“ средство за събиране на данъци, което не събира данъци. Технологично е много лесно да бъде заобиколено всичко, което НАП слага в изискванията към този софтуер. Той ще бъде огромна тежест за бизнеса и накрая ефектът ще е не просто нулев, а отрицателен. Защото е остарял и неработещ“, коментира и Божидар Божанов.
Божанов уточни, че изискването за въвеждане на СУПТО важи за всички, включително аптеки и предприятия, а не само за ресторанти и кафенета и допълни, че инфраструктурата на НАП не е подготвена за тази промяна, нито агенцията има капацитет да проверява цялата тази информация за продажбите, които се регистрират в реално време.
Той посочи, че изискванията на НАП как да работи СУПТО, е осакатяване на технологиите и връщане с 10-15 години назад.
Тези изисквания са описани в Наредба 18 на финансовото министерство и отнесоха остри критики от софтуерните разработчици преди време заради това, че са остарели технологично и неработещи.
Реакция
Финансовият министър Теменужка Петкова побърза да отговори на критиките на ДБ, като обяви, че промените в СУПТО няма да струват нищо на българските фирми.
„Производителите и разпространителите на този тип софтуер са тези, които трябва да го съгласуват и да получат сертификация от НАП, че отговаря на Наредба 18. Всеки, който ползва софтуер, който отговаря на тази наредба, няма ангажименти“, обясни Петкова.
Софтуерните фирми обаче предупредиха, че ако трябва да преработват програмите си, това ще бъде калкулирано в цената на услугата. Освен това се оказва, че в момента само 5500 търговски обекта в страната ползват одобрен от приходната агенция СУПТО.
По думите на министър Петкова НАП установява редица случаи в търговски обекти, където се ползва софтуер, който не отговаря на изискванията на Наредба 18 и те ощетяват фиска.
Алтернатива
От „Да, България“ предлагат борбата със сивата икономика и укриването на обороти да се води по друг начин. Необходим е специален закон за фискализацията. „Ще иска много работа с бизнеса, време, работни групи, така че да има изцяло нов закон, който да уреди как се извърша фискализацията. Това ще позволи по-модерни подходи, да се отървем от касовите апарати при плавен преход и да бъдем в крак с времето. Това трябва да стане догодина, за да може 2027 г. да имаме този съвременен подход, вместо да се налагат свръхрегулации“, каза Божанов.
Според него НАП може да използва всички данни, с които разполага и с помощта на изкуствен интелект да прави оценка на риска, да таргетира аномалиите и да ходи на проверки само там, където има индикации за нарушения, а не да товари целия бизнес с допълнителни разходи и административен тормоз.
