*Тази публикация е разработена за рубриката „Пари“ на Mediapool по проект с известния портал за лични финанси MoitePari.bg. Порталът поддържа сравнения на над 1000 финансови продукта, част от които са всички банкови оферти за ипотечни кредити и за потребителски кредити. Основател на MoitePari.bg и на водещата компания за кредитно консултиране Creditland е финансистът Деян Василев. На 3 и 4 октомври финансовият портал кани всички на EXPO MOITEPARI 2025, като тази година акцентът на форума ще е върху инвестициите.  

От 1 януари 2026 г. България поема по нов път – страната ни се присъединява към eврозоната и въвежда еврото като своя официална валута. За мнозина това изглежда като формална промяна – ще сменим банкнотите и монетите, ще преизчислим сметките и депозитите, а оттам нататък животът ще продължи по старому. В известна степен е така … или дано да е така. Истината обаче е, че влизането в еврозоната ще се отрази на всяка сфера на икономиката, в т.ч. на ипотечните кредити, пазарът на имоти и лихвите по кредити.

EXPO MOITEPARI 2025, което ще се състои след по-малко от месец, ще събере на едно място експерти, банкери, икономисти и инвеститори, за да обсъдят какво наистина означава тази промяна.
Ипотечните кредити: Край на левовете, начало на нова реалност 

Сега, когато помислим да изтеглим кредит, мислим в левове. Наближава времето обаче да променим това. Вече повече от 20 години валутният борд и фиксираният курс на лева към еврото ни даваха сигурност. След 1 януари заеми ще продължат да се се отпускат, но вече изцяло в евро.

Как ще става това?

•     Без валутен риск. Ако досега някой е имал притеснения, че фиксираният курс може да се промени, нека те да отпаднат. При финалното решение за приемане на България в еврозоната, курсът беше потвърден. С решение на Съветът на Европейския съюз той е фиксиран на 1.95583 лв. за 1 евро;
•     По-тясна връзка с Европа и политиките на Европейската Централна Банка (ЕЦБ). Лихвите по ипотеките ще бъдат по-пряко зависими от решенията на ЕЦБ. С други думи, действията на българските банки във все по-голяма степен ще зависят от решения, взети във Франкфурт, а не в София. Това неминуемо ще има отражение и върху техните политики, вкл. за жилищното кредитиране;
•     Нови възможности за рефинансиране. Твърде любопитен, а и отворен, остава въпросът какво ще предприемат банките в първите месеци в еврозоната. Дали ще видим нови кредити с нови условия, ще се засили ли конкуренцията сред българските банки и как те ще оценят позициите си спрямо конкурентите си в еврозоната? Все важни въпроси, които още търсят отговорите си.

Примерът на Словакия сочи, че след въвеждането на еврото банките са предложили нови, по-атрактивни ипотечни кредити. Възможен ли е този сценарий и за България предвид това, че лихвите у нас са едни от най-ниските в еврозоната? Ако да, то преминаването към евро може да се окаже шанс за немалко кредитополучатели да рефинансират своите задължения при по-изгодни условия.
Лихвите: Европейските тенденции достигат по-бързо до нас 

Лихвите по кредитите винаги са били сред най-чувствителните теми за българите. Така е, нали? Българите сме особено чувствителни по тази тема, защото доходите ни съвсем не са близки до средноевропейските. Въпреки че лихвите по ипотечни кредити у нас са сред най-ниските в еврозоната, темата си остава от първостепенно значение.

Всъщност, проблемът май е в доходите. Ако те са достатъчни, дори и по-висока лихва не би била проблем. Ето защо тревогата на българина за размера на лихвите остава въпреки ниските им стойности в момента. При относително ниски доходи, дори и малко покачване на лихвата може да предизвика дискомфорт в месечния бюджет.

Какво да очакваме да се случи с лихвите с влизането ни в Еврозоната? 

•     Лихвените тенденции ще се пренасят по-бързо у нас. Макар банките в България да имат своята автономия, те все пак ще следват политиките на ЕЦБ. Решенията, които биват вземани на централно ниво и тенденциите в цялата еврозона, няма да оставят България като незасегнат остров;
•     По-голяма прозрачност. Локалните решения ще намалят своето влияние и „омекотване“ на ефектите от решенията на ЕЦБ, които пък няма да бъдат прилагани по „наше виждане“;
•     По-бърза реакция на банките. Покачването или понижаването на европейските лихви ще се усеща почти веднага в условията по българските кредити. Това в пълна сила ще е валидно за тези кредити, чиито лихви са базирани върху пазарен индекс EURIBOR;
•     Запазване или промяна на методологията за образуване на лихвите. Към момента 80% от банките залагат на средната цена на привлечения ресурс, а малка част на индекси като EURIBOR или друг такъв. С приемане на еврото се поставя голям и сериозен въпрос: Ще запазят ли банките досегашната си политика за образуване на лихвите или ще преминат към друго формиране? Отговорът е от особено значение, защото той би предопределил или запазване на ниските лихви както са към момента, или покачаването им в средносрочен план.

Засега банковата ни система не демонстрира нагласи за някаква промяна, т.е. по-скоро клони към запазване на лихвените нива. Наличният ресурс в момента е евтин и набирането му от местния пазар също остава евтино. Макар лихвите по депозити и спестовни сметки често да клонят към нула, граждани и бизнес продължават да са склонни да предоставят средствата си на банките при тези условия. От тази гледна точка няма пазарни условия, които да налагат промени в лихвената политика на банките. Но ... работата на банките в условия на евро тепърва предстои. С интерес ще проследим реакциите и решенията им.

Жилищният пазар: Време за оживление или за „пукане на балон“  

Няма съмнение, че присъединяването ни към еврозоната ще окаже влияние и върху имотния пазар. В каква посока обаче?

Ако се осланяме на случилото се в други страни, приели еврото, то тогава можем да очакваме повишен интерес на чуждестранни инвеститори към нашия имотен пазар;

    Поскъпване на имотите. Като следствие от горното, можем да очакване потенциален продължаващ ръст на цените, особено в София, Пловдив, Варна и Бургас. Курортите ни също е възможно да попаднат в полезрението на чужденци. От друга страна, очакванията именно за такова развитие на пазара провокира немалко българи още сега да побързат с покупката, преди цените да са станали още по-високи. Тези действия, пък, също са стимул за покачване на цените и поддържане на възходящия тренд;
    По-голям достъп до кредити. След приемане на еврото е възможно да се открият повече възможности за финансиране на българи, работещи в чужбина. И сега има такива предложения, но може да се каже, че са относително малко;
    По-динамична среда. Ако интересът към нашия имотен пазар се засили, ще се увеличи и конкуренцията между купувачите. В такива условия ще спечели най-бързият. Казано с други думи, ще се наложи решенията, а и действията, свързани с покупка на имот да се вземат по-бързо.

Дигиталното евро – бъдещето в джоба ни 

Когато говорим за евро, няма как да подминем дигитализацията му. Ако еврото само по себе си променя средата на ипотечното кредитиране и имотния пазар, то дигиталното евро е следващата голяма крачка, която ще преобрази начина, по който използваме парите си. Европейската централна банка вече работи активно по проекта и дигиталното евро може да стане реалност съвсем скоро.

Какво представлява то?

Най-общо казано, дигиталното евро ще е официална електронна версия на единната европейска валута. Тя ще е гарантирана от ЕЦБ и достъпна за гражданите и бизнеса в Еврозоната. Дигиталното евро няма да замени кеша, а ще го допълни, като даде възможност за по-бързи, сигурни и евтини разплащания. Представете си, че прехвърляте пари чрез телефона си само за секунди – без банкови такси, без забавяне, с пълна защита на средствата. Всичко това ще даде възможност за мигновени преводи между сметки в държави от еврозоната, при това без високи такси.

Друг съществен момент е сигурността. Средствата в дигитално евро са директно обезпечени от ЕЦБ, а не зависят от отделна търговска банка. Ако потърсим и други предимства ще видим нови възможности в областта на финтех решенията. Дигиталното евро ще даде тласък на приложения и услуги, които ще направят управлението на личните финанси по-лесно и достъпно.

И както обичайно се случва, преди навлизането на нещо ново, въпросите са повече от отговорите. Дигиталното евро не прави изключение. Има много въпроси, на които тепърва ще се търси отговор. Само част от тях са например: как ще се гарантира неприкосновеността на личните данни, ще има ли лимити за съхранение на дигитално евро, как ще се регулира използването му в комбинация с традиционните банкови услуги и т.н.

Едно е сигурно, обаче: дигиталното евро не е просто технологична новост. То е символ на новата ера във финансите. За хората с кредити то може да означава по-лесно управление на плащанията; за бизнеса – по-бърз оборот; за обществото – по-голяма финансова интеграция.

Иван Стойков, MoitePari.bg*