Излагането на слънце е неизбежна част от ежедневието ни. Слънчевата светлина е жизненоважна за синтеза на витамин D, подобрява настроението и регулира биологичния ни часовник. Въпреки това, прекомерното излагане на ултравиолетови (UV) лъчи, особено без адекватна защита, е един от основните фактори за преждевременно състаряване на кожата – процес, известен като фотостареене.

Какво е фотостареене?

Фотостареенето представлява увреждане на кожата, причинено от продължително и незащитено излагане на слънчеви UV лъчи. За разлика от естественото стареене, което е резултат от биологичните процеси в организма, фотостареенето е външен, предотвратим фактор, който ускорява появата на признаци на стареене като бръчки, петна, отпуснатост на кожата и загуба на еластичност.

UV радиацията, която достига до земната повърхност, се състои предимно от UVA и UVB лъчи. UVB лъчите действат основно върху повърхността на кожата и причиняват слънчево изгаряне, докато UVA проникват по-дълбоко и са основен причинител на фотостареене, тъй като разрушават колагеновите и еластиновите влакна в дермата – дълбокия слой на кожата.

Механизмът на увреждане

Когато кожата е изложена на слънчева светлина, в нея се образуват свободни радикали – молекули, които увреждат клетъчната структура и водят до оксидативен стрес. Това ускорява разграждането на колаген – протеинът, който поддържа кожата стегната и млада. Едновременно с това се увеличава активността на ензими като матриксни металопротеинази, които разграждат съединителната тъкан. Резултатът е кожа, която изглежда повяхнала, отпусната и с по-дълбоки бръчки.

Продължителното излагане на слънце води и до хиперпигментации – тъмни петна, появяващи се най-често по лицето, ръцете, деколтето и други открити части на тялото. Тези петна са резултат от нарушена функция на меланоцитите – клетките, които произвеждат меланин, отговорен за цвета на кожата.

Видими признаци на фотостареене

•     Бръчки – най-често около очите, устата и по челото;
•     Петна (възрастови или слънчеви петна) – с неправилен цвят и форма;
•     Суха, загрубяла кожа – поради нарушена бариерна функция;
•     Отпуснатост и загуба на еластичност – кожата изглежда тънка и безжизнена;
•     Разширени капиляри – особено по носа и бузите.

Изследвания показват, че до 80% от видимите признаци на стареене са причинени не от възрастта, а от излагане на слънце. Това означава, че фотостареенето играе по-голяма роля от генетичните фактори.

Профилактика и защита

За да се предпази кожата от преждевременно стареене, слънцезащитата е най-важният фактор. Дерматолозите препоръчват използване на слънцезащитен крем с широк спектър (UVA и UVB защита) с SPF 30 или по-висок, дори и в облачно време или през зимата. Слънцезащитата трябва да се нанася 20–30 минути преди излагане на слънце и да се подновява на всеки два часа, както и след къпане или изпотяване.

Допълнителни защитни мерки включват:

•     Носене на шапки с широки периферии и слънчеви очила с UV филтър;
•     Избягване на излагане на слънце между 10:00 и 16:00 часа, когато UV индексът е най-висок;
•     Използване на дрехи с UV защита и търсене на сянка.

Възможности за възстановяване

Ако вече има признаци на фотостареене, съществуват дерматологични методи, които могат да подобрят състоянието на кожата:

•     Ретиноиди (например ретинол) – стимулират производството на колаген и намаляват бръчките;
•     Химичен пилинг – премахва повърхностния слой на кожата, подобрявайки тена и текстурата;
•     Лазерна терапия – стимулира регенерацията на кожата и премахва пигментни петна;
•     Антиоксидантни серуми – съдържат витамин C и E, които неутрализират свободните радикали.

Прекомерното излагане на слънце със сигурност състарява кожата. Фотостареенето е добре документиран процес, който може да бъде предотвратен или поне забавен с правилни мерки за защита. Важно е хората да осъзнаят, че тенът, въпреки че често се асоциира с красота и здраве, всъщност е признак на увредена кожа. Слънцезащитата не е само за плажа – тя трябва да бъде част от ежедневната грижа за кожата, ако искаме да я запазим млада и здрава за по-дълго.

Референции:

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4292080/

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8361399/

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8597149/