14 ноември е Международният ден за борба с диабета. От него страдат над половин милиард души по света, като само в България са близо 700 000, като по статистика около 250 000 души не знаят, че имат диабет. Дали обаче „високата захар“ е разбран механизъм или в публичното пространство тази болест продължава да е поле за широко разпространени митове? От вината, която хвърляме върху парче торта до страха от инсулина — представите за диабета често са по-тежки от самата болест, като в никакъв случай второто не е за пренебрегване.

Датата 14 ноември не е избрана случайно. Тогава е роден канадският лекар сър Фредерик Бантинг, който заедно с медицинският учен Чарлз Бест открива инсулина. Това откритие спасява милиони животи и превръща диабета от смъртна присъда в хронично, но контролируемо състояние.

Разликата между диабет тип 1 и 2

Макар и с едно и също име, диабет тип 1 и тип 2 имат различен произход, механизъм и подход към лечението. Общото между тях е само повишената кръвна захар.

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване. Имунната система вместо да пази организма, атакува клетките в панкреаса, които произвеждат инсулин. Без инсулин глюкозата не може да влезе в клетките и остава в кръвта. Заболяването обикновено се проявява в детска или младежка възраст, и започва често внезапно - с жажда, често уриниране, отслабване и умора. И понеже на този етап организмът вече не произвежда инсулин, лечението е само с инсулинова терапия, която се прилага чрез инжекции или инсулинови помпи. Съвременните технологии позволяват този контрол да бъде много прецизен, но той остава жизненоважен за всеки пациент с диабет тип 1.
Диабет тип 2, не е автоимунно, а метаболитно заболяване. При него панкреасът обикновено произвежда инсулин, но клетките спират да го разпознават правилно. Това състояние е познато като инсулинова резистентност. Панкреасът се опитва да компенсира, като произвежда още, но с времето „се изморява“. В резултат на това кръвната захар в кръвта се повишава.

Ако диабет тип 1 обикновено се проявява в ранна възраст, то тип 2 е значително по-често срещан след 40-45-годишна възраст и е тясно свързан със заседналия начин на живот, наднорменото тегло, неправилното хранене и хроничния стрес.

При този тип диабет лечението винаги започва с промяна в начина на живот - хранителен режим, редовна физическа активност и редукция на теглото. Медикаментозна терапия се включва, ако в рамките на около шест месеца не се постигнат таргетните стойности на глюкозата и гликирания хемоглобин - HbA1c.

На практика това рядко се спазва: повечето пациенти предпочитат да разчитат на медикамент, вместо да променят навиците си, а лекарите често започват терапия по-рано, за да предотвратят усложненията, които високата кръвна захар може да предизвика върху сърдечносъдовата и бъбречната система.

В основата и на двата типа диабет при всеки пациент трябва да е налице познание за болестта, контрол и постоянство. Колкото по-добре познаваме болестта, толкова по-малко власт има тя над живота ни.

Мит 1. Диабет тип 2 е болест на „възрастните"

Дълго време диабетът се смяташе за „болест на възрастните“. Днес все повече деца развиват диабет тип 1, а с увеличаването на детското затлъстяване се появяват и случаи на тип 2 при подрастващи - нещо, което доскоро се считаше за невъзможно. Генетичната предразположеност и нездравословният начин на живот правят възрастта все по-маловажен фактор.

Мит 2. Диабет тип 2 се появява от прекаляване със сладко

Това е може би най-разпространеното погрешно схващане. Диабет тип 2 не възниква заради захарта сама по себе си, а заради начина, по който организмът обработва глюкозата в дългосрочен план. Както обяснихме, в центъра на проблема стои инсулиновата резистентност. Панкреасът произвежда все повече от него, за да компенсира, но с времето този механизъм се изчерпва. Кръвната захар остава висока, а инсулинът вече не може да върне равновесието. Затова и захарта като храна не е директна причина, а само един от многото фактори, които поддържат този порочен кръг. В тази връзка, когато често приемаме бързи въглехидрати, като сладки напитки, десерти, тестени изделия, кръвната захар рязко се покачва, панкреасът отделя големи количества инсулин и с времето клетките се „изморяват“ от постоянния натиск. Като се добави към това и заседнал живот, наднормено тегло и хроничен стрес, тялото постепенно губи метаболитния си баланс. Затова не сладкото, което приемаме, а начинът, по който живеем и натоварваме организма си всеки ден е отговорен за възникване на диабет тип 2. Еднократното парче торта няма да ви разболее - но години на излишък, липса на движение и постоянни пикове на глюкоза създават условията, в които заболяването се развива.

Мит 3. Хората с диабет не трябва да ядат плодове

Това е едно от най-твърдите убеждения, повтаряно дори от някои лекари, но истината е, че сами по себе си плодовете не са враг, ако за тях има разбиране и се приемат с мярка. Затова плодовете не трябва да бъдат забранявани, а включвани разумно като част от естествената защита на организма срещу оксидативния стрес, който самият диабет предизвиква.

Плодовете съдържат фруктоза, която се усвоява по-бавно от рафинираната глюкоза. Освен това са богати на фибри, витамини, минерали и антиоксиданти, които имат защитен ефект върху съдовете и метаболизма. Затова проблемът при консумацията на плодове не е във фруктозата, а в количеството и начина на прием.

Когато плодът се изяде цял (с кора, влакнини и без добавена захар), фибрите забавят покачването на кръвната захар. Но при сокове, смутита и изсушени плодове ефектът е обратен, защото глюкозата постъпва бързо, а фибри почти липсват. Затова и една ябълка е полезна, но чаша ябълков сок може да повиши захарта толкова, колкото рафиниран десерт.

Ендокринолозите днес препоръчват 1-2 порции плодове дневно, като част от балансиран хранителен режим, съобразен с индивидуалния гликемичен индекс. По-ниски стойности имат плодове като ябълки, череши, горски плодове, праскови, цитруси и киви, докато банани, грозде и фурми покачват захарта по-бързо.

Мит 4. Щом нямам симптоми, значи нямам проблем

Диабетът не боли, не се усеща и не предупреждава. Диабет тип 2 е майстор на прикритието и в течение на години той може да протича без никакви видими симптоми, докато в тялото вече настъпват промени в съдовете, нервите и бъбреците. Затова и лекарите го наричат „тихият разрушител“.

Когато кръвната захар се покачва бавно, организмът се адаптира. Мозъкът и тъканите свикват с високите стойности и не подават тревожни сигнали. Жаждата, честото уриниране, умората и замъгленото зрение често се появяват едва когато заболяването е в напреднал етап. Именно поради това скринингът е решаващ. Едно обикновено изследване на кръвна захар на гладно или на гликиран хемоглобин (HbA1c) може да открие диабет тип 2 пет до десет години преди да се проявят симптомите. Колкото по-рано се постави диагнозата, толкова по-голям е шансът да се избегнат сериозни усложнения - инсулт, инфаркт, бъбречна недостатъчност, невропатии, ретинопатии.

Мит 5. Щом пия лекарства, не е нужно да спазвам диета

Това е една от най-опасните заблуди, защото превръща лечението в потискане на симптоматиката, вместо в контрол.

Медикаментите за диабет тип 2 (независимо дали са таблетки или инсулин), не могат изцяло да компенсират лошите хранителни навици и липсата на движение. Те помагат да се понижи кръвната захар, но не премахват причината, поради която тя се покачва. Затова когато човек разчита само на лекарствата, а не променя начина си на живот, организмът продължава да се съпротивлява. С времето панкреасът се изтощава, дозите се увеличават, въвеждат се нови лекарства и контролът става все по-труден.

Това е една от причините диабетът тип 2 да се счита за прогресиращо заболяване - не защото е неизлечимо, а защото начинът, по който живеем, често не му позволява да се стабилизира. Затова е важно да се разбере, че храненето и движението не са допълнение към терапията, а са самата терапия. Дори най-добрият медикамент действа многократно по-ефективно, когато метаболизмът е подпомогнат от нормално тегло, редовна физическа активност и балансирано хранене. 

Възвратим ли е диабет тип 2?

Да, поне в ранните му стадии. Ключът е в това да се прекъсне порочният кръг между инсулиновата резистентност и претоварването на панкреаса. Докато бета-клетките (тези, които произвеждат инсулин) все още работят, има реален шанс балансът да се възстанови.

Първата и най-ефективна „терапия“ е промяната в начина на живот.

Когато човек намали телесното тегло дори с 5-10%, клетките подобряват реакцията си към инсулина. Това не е просто въпрос на диета, а на възстановяване на чувствителността, което е биохимичен процес, който може да върне метаболизма към норма.

Редовната физическа активност (дори бързото ходене по 30 минути на ден) активира мускулните клетки да усвояват глюкозата независимо от инсулина. Така те буквално „изгарят“ излишната захар от кръвта и облекчават панкреаса. А изследвания показват, че при хора с преддиабет или начален диабет тип 2 промяната в храненето и движението може да нормализира кръвната захар в рамките на няколко месеца, често без лекарства. Затова обаче се изисква постоянство, тъй като както диабетът тип 2 не се появява за седмица, така и не изчезва за седмица. Но понеже метаболизмът има памет, ако му дадем шанс, той може да се възстанови.

Затова лекарствата могат да държат кръвната захар под контрол, но само промяната в начина на живот може да овладее самата болест.