България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането електронните рецепти, но проблемът с микробите, които са резистентни на лечение, се разраства. Това заяви доц. Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Националния център по заразни и паразитни болести (НЗЦПБ) във връзка с Европейския ден за повишаване на осведомеността за разумната употреба на антибиотици, който отбелязваме днес.
„Добрите новини са, че наистина имаме намаляване на употребата на антимикробни средства. Говорим общо за болниците и за обществото, като всъщност намалението е основно в обществото благодарение на задължителната електронна рецепта“, посочи Иванов пред БНР. Задължителната електронна рецепта за антибиотици влезе в сила от 1 април миналата година. Оттогава рязко спада изписването на антибиотици, като общо за 2024 година намалението е от 17% до 20% спрямо това през 2023 година. „Разбира се, все още сме далеч от таргетните нива, които целим за 2030 година съобразно препоръката на Европейската комисия. Ако продължим с такива темпове да намаляваме потреблението, бихме могли да се справим, тъй като все пак тези таргети са на базата на нивата от 2019 година, т.е. преди Covid пандемията, когато България все още беше добре“, коментира Иванов.
Доц. Иван Иванов
По думите му обаче проблемът остава масовото използване на широкоспектърни антибиотици. По отношение на тях до 2030 година всяка държава членка трябва да оптимизира употребата си, така че 65% от всички използвани антибиотици да водят до по-малки нива на резистентност. „България, за съжаление, е на около 40-45%, т.е. имаме още 20 и няколко процента, за да стигнем заложените таргетни нива и това е предимно свръхупотребата на цефалоспоринови препарати както в обществото, така и в болниците“, коментира Иванов. По думите му това е стар проблем от повече от десет години. „Там фирменият натиск според мен е много висок към лекарите. Има два или три препарата, които са буквално 30-40% от цялата консумация“, посочи доц. Иван Иванов.
Основният проблем в извънболничната помощ е със Стрептококус пневмония. Това е причинител на пневмонии. При сериозните усложнения може да стигне до менингит при децата. Що се отнася до резистентността на тези щамове, това пак е последствие от свръхупотребата на тези цефалоспоринови препарати, тъй като точно към тях има завишаване на резистентността, заяви експертът.
Почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмония, като много пациенти биват изписвани, без да знаят, че са заразени с бактерията.
„Медиите докладваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже в момента тече, доколкото ми е известно, съдебно производство, така че там нещата са наистина много критични. Този щам, който наблюдаваме, вече е почти във всички болници. Най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там нивото на заразяване е масово“, заяви доц. Иванов.
Като проблеми той открои хигиената в болниците, спазването на всички мерки за контрол на инфекциите, спазването на препоръките, често сменяне на ръкавици, използването на дезинфектанти, отделянето на пациенти-носители на такива мултирезистентни щамове в отделни стаи. „Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространение на тази бактерия“, уточни той. Отделно трябва да се прави скрининг на пациентите при постъпването в болниците.
„Хубаво е болниците да публикуват на уебсайта си нивото на вътреболнични инфекции, които са регистрирани и това да не се крие, а да се счита като една добра практика“, обясни той. Иванов посочи, че информацията за вътреболничните инфекции в една болница е критерий за това колко добре функционира тази болница, а не обратното.
Страната ни все още няма национална стратегия за борба с антимикробната резистентност, въпреки че по данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията проблемът причинява годишно смъртта на над 35 хиляди души в Европа.
„Един от основните проблеми е също така, че най-новите антибиотици, които са достъпни в повечето европейски държави, в България ги няма, а те, за съжаление, са най-ефективни срещу тези мултирезистентни или панрезистентни вече щамове. Просто фирмите, които ги произвеждат, не са ги регистрирали или ако са ги регистрирали, то лечението е толкова скъпо с тях, че на практика никоя болница не може да си го позволи, дори и пациентът да има възможност да си го плати. Моето лично мнение е, че дори да са налични тези антибиотици, въпреки че лечението с тях струва 20 и повече хиляди лева за пациент, дори те да станат достъпни, в България много бързо ще се развие резистентност, ако не се спазват предходните мерки, за които стана дума. Но на първо време за животоспасяващи инфекции в интензивни отделения би могло да се има предвид това“, каза Иванов.
