Прилепите са необичайно дълголетни за размера си. Прилепът нощник на Брант (Myotis brandtii) държи рекорда, като някои индивиди живеят повече от 40 години. Прилепите Myotis myotis могат да живеят до края на 30-те си години, докато малките кафяви прилепи често достигат около 20-годишна възраст.
Тяхното дълголетие – и забележителната им устойчивост на рак – отдавна интригуват учените. Сега екип от Университета в Рочестър работи, за да разбере защо.
Централно място в този противораков арсенал заема ген, наречен p53. Хората също го имат – той помага за потискане на туморите, като нарежда на клетките с увредена ДНК да се самоунищожат в процес, наречен апоптоза. Но при хората високите нива на p53 могат да бъдат опасни. Твърде много апоптоза може да елиминира здравите клетки, което води до увреждане на тъканите и ускорено стареене.
Изследователският екип, ръководен от биолозите Вера Горбунова (Vera Gorbunova) и Андрей Селуанов (Andrei Seluanov), установява, че малките кафяви прилепи не само имат две копия на гена p53, но и повишена активност на p53 в сравнение с хората. Установено е също, че те имат подобрена система, която ефективно балансира апоптозата.
Друг ключов фактор е теломеразата, ензим, който помага за поддържането на защитните капачки на хромозомите, наречени теломери. При повечето бозайници активността на теломеразата намалява с възрастта, което води до клетъчна смърт или дисфункция. Прилепите обаче поддържат теломеразата активна, което подпомага регенерацията на тъканите по време на стареене и нараняване.
Прилепите са известни и с изключителната си имунна система. Те са способни да пренасят – и да оцелеят – смъртоносни вируси като Ебола и ТОРС, без да се разболяват. Тази имунна устойчивост вероятно е еволюирала, за да им помогне да се справят с високите метаболитни изисквания на полета.
Тази свръхбдителност на имунната система може също да допринася и за резистентността им към рака. Чрез ранното откриване и премахване на анормалните клетки, прилепите могат да държат рака под контрол, преди той да вземе превес.
Защо прилепите, а не ние?
Ракът е многоетапен процес. Обикновено е необходима серия от мутации (удари), за да се превърне една нормална клетка в ракова. Дългоживеещите видове, включително хората, имат повече време да натрупат такива мутации, особено когато са комбинирани с външни стресови фактори като радиация, замърсяване и нездравословен начин на живот. Смята се, че хората се нуждаят от три до осем такива мутации, за да се развие рак.
„Неочаквано, за разлика от други дългоживеещи бозайници, фибробластите на прилепите лесно се трансформират под въздействието на два онкогенни „удара“, пишат изследователите.
И все пак, тъй като прилепите притежават другите силни механизми за потискане на тумора, те оцеляват.
Това предполага, че повишаването на активността на p53 – или имитирането на балансираната система на прилепа – може да е обещаващо за нови терапии за рак. Няколко противоракови лекарства вече са насочени към активността на p53 и още се изучават.
Екипът предполага, че безопасното увеличаване на ензима теломеразата може да бъде и начин да се приложат откритията им към хора с рак.
