Ново генетично изследване на Чаталхьоюк разкрива, че едно от най-древните известни човешки селища е било организирано около майчината линия. Откритието променя представите за ранните общества, ролята на жените и развитието на човешката цивилизация преди 9000 години
Ново генетично изследване на един от най-забележителните археологически обекти в света разкрива изненадваща картина за живота преди около 9000 години. Данните сочат, че праисторическото селище Чаталхьоюк (Çatalhöyük) в днешна Турция е било организирано около майчината линия на родство – модел, който рязко се различава от повечето известни неолитни общества в Европа.
Откритието хвърля нова светлина върху начина, по който са били устроени първите големи човешки общности, и поставя под въпрос някои от традиционните представи за развитието на социалните структури през праисторията.
Един от най-важните археологически обекти в света
Чаталхьоюк се намира в Централна Анатолия, недалеч от град Коня. Обектът е открит през 1958 г. от британския археолог Джеймс Мелаарт, а систематичните разкопки започват няколко години по-късно.
Днес Чаталхьоюк е признат за един от най-значимите неолитни обекти на планетата и е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Археолозите го определят като една от най-ранните известни протоградски общности в човешката история.
Селището е било обитавано приблизително между 7000 и 6000 г. пр.н.е. В пиковите си периоди населението вероятно е достигало между 3500 и 8000 души – впечатляващ брой за епохата.
Особено любопитно е, че жителите не са разполагали с улици в съвременния смисъл на думата. Къщите били построени плътно една до друга, а придвижването ставало по покривите. Входовете се намирали в таваните, откъдето хората слизали в домовете си чрез стълби.
Според информация на Al Jazeera, домовете са били изграждани един върху друг в продължение на векове, като всяко ново поколение е надстроявало върху останките на предишното. Именно така са се образували характерните могили, които археолозите изследват днес.
Ново изследване, публикувано в научното списание Science, анализира ДНК от десетки човешки останки, открити под подовете на жилищата в Чаталхьоюк. Според резултатите жените са оставали в домовете и общностите, в които са родени, докато мъжете по-често са се премествали след достигане на зряла възраст.
Изследователите са анализирали близо 400 скелета, открити при разкопките. Данните показват, че хората, погребани в едни и същи сгради, често са били свързани по майчина линия. Това е необичайно, тъй като повечето други изследвани неолитни общества в Европа демонстрират обратния модел – родство и наследяване по бащина линия.
Още един интересен детайл привлича вниманието на учените.
При анализа на погребенията се оказва, че момичетата, включително и бебетата, са били погребвани с много повече украшения и дарове от момчетата. Сред находките има мъниста, висулки и декоративни предмети, поставяни около ръцете и краката на починалите.
Този факт подсказва, че жените вероятно са заемали особено важно място в социалния живот на общността.
Археолозите обаче подчертават, че това не означава непременно доминиране на единия пол над другия.
Една от най-забележителните характеристики на Чаталхьоюк е липсата на доказателства за силно социално разслоение.
До момента археолозите не са открили дворци, административни центрове или резиденции на владетели. Не са намерени и храмове, които ясно да се отличават от останалите сгради.
Някои къщи са били по-богато украсени с рисунки по стените и декоративни елементи от рога на диви бикове, но няма убедителни доказателства, че са принадлежали на по-богати или по-влиятелни семейства.
Още по-интересно е, че през почти хилядолетната история на селището липсват сериозни следи от организирано насилие. Това рязко контрастира с редица други неолитни общности в Европа, където са открити доказателства за масови убийства и въоръжени конфликти.
Както отбелязва Al Jazeera, анализите на човешките останки показват също, че мъжете и жените са имали сходно хранене и сходни условия на живот – още един знак за висока степен на социално равенство. Според учените именно това прави Чаталхьоюк едно от най-интересните места за изследване на ранните човешки общества.
Чаталхьоюк е известен и с множество женски фигурки, откривани по време на разкопките.
Най-прочутата сред тях е т.нар. „Седяща жена от Чаталхьоюк“ – глинена статуетка на около 8500 години, намерена през 1961 г. Фигурата изобразява едра жена с подчертани форми, седнала между два леопарда.
Находката поражда десетилетни дебати дали жителите на селището са почитали богиня-майка или просто са отдавали особено значение на женската роля в обществото.
Новите генетични данни не дават окончателен отговор на този въпрос, но засилват аргументите, че жените са били важен център на семейните и социалните връзки.
Защо Чаталхьоюк е толкова важен за науката?
Значението на Чаталхьоюк далеч надхвърля историята на едно древно селище.
Обектът предоставя уникален прозорец към периода, когато човечеството преминава от лов и събирачество към уседнал начин на живот, земеделие и сложни обществени структури. Тук учените откриват едни от най-ранните доказателства за организирано земеделие, развита архитектура, символно изкуство и сложни социални отношения.
Новото изследване показва, че първите големи човешки общности не са следвали непременно моделите, които по-късно доминират в историята. Напротив – възможно е различни форми на родство, собственост и социална организация да са съществували паралелно в различни части на света.
Именно затова Чаталхьоюк продължава да бъде една от най-големите археологически загадки на нашето време – място, което променя представите ни за това как са живели първите градски общества преди девет хилядолетия.
Мая Буюклиева
