Стресът е нежелан, но и труднопреодолим факт от живота, а кортизолът е постоянен спътник в стресови ситуации. Но ако надбъбречните жлези постоянно произвеждат излишен хормон, те се „уморяват“ и работят по-слабо. Целият организъм страда от това.

•     Кортизолът помага за облекчаване на краткосрочните стресови фактори като успиване и бързане към работа. Излишъкът на кортизол в кръвта, когато стресът продължи дълго време, може да провокира хронични заболявания и сериозни последици.
•     Кортизолът е стероиден хормон, който се освобождава в кръвта в отговор на стрес. Всичко, което причинява стрес, може да увеличи неговите нива. Това може да е нещо обичайно като проблеми на работното място или у дома. Или пък последиците от физически въздействия: автомобилна катастрофа, силно падане или някаква среща с опасност.
•     Кортизолът е основен химически посредник, който може да прехвърля инструкции или информация от една част на тялото в друга по време на стрес. Това вероятно е причината кортизолът често да се нарича „хормон на стреса“.
•     Обикновено достига връх при силен стрес и се нормализира, когато утихне. Повишените нива на хормона могат да помогнат на тялото да работи под напрежение. Но когато концентрацията на кортизол остава повишена твърде дълго, това може да повлияе неблагоприятно на някои от функциите на организма.

Производство на кортизол от надбъбречните жлези

Над бъбреците са разположени триъгълни надбъбречни жлези. Бъбреците филтрират кръвта и са идеалното място за производството на този хормон. Кортизолът може лесно да пътува от надбъбречните жлези до кръвния поток.
Въпреки че кортизолът се произвежда в надбъбречните жлези, те не могат сами да го пуснат в кръвта. Надбъбречните жлези чакат специални инструкции от мозъка, преди да освободят кортизола в тялото.

Хипофизната жлеза контролира освобождаването на кортизол
Командите за надбъбречната жлеза идват от малка, с размер на грахово зърно, зона на мозъка, наречена хипофизна жлеза. Разположена в центъра на мозъка (зад очите), тя контролира освобождаването на много хормони, освен кортизола.
Хипофизната жлеза и хипоталамусът работят заедно в опит да открият и премахнат стреса. За да се справи със стресови ситуации, хипофизната жлеза може да промени количеството кортизол, циркулиращо в кръвта. Ако нивата се повишат или спаднат извън нормалните граници, хипофизната жлеза може да регулира количеството хормон, секретиран от надбъбречните жлези.

Почти всяка клетка в тялото има рецептори на кортизол
Химическите посредници като кортизоал могат да работят само ако целевата им клетка има рецептор. Това е обстоятелството, което им позволява да получават и предават съобщението. Една от причините да има толкова широк спектър от функции на кортизола е, че почти всички клетки имат рецептори на кортизол.
Така че кортизолът има способността да влияе върху промените в повечето области на тялото.

5 последици от надбъбречните проблеми

1.Нарушаване в образуването на енергия
Глюкозата е съединение, от което тялото се нуждае, за да произвежда клетъчна енергия. Въглехидратите са най-лесната храна за организма, от която тя може да получи глюкоза. Мазнините и протеините са по-сложни и изискват повече метаболитни вериги. При нормални условия тялото съхранява мазнини и протеини за енергия. Когато тялото е под стрес и се нуждае от възможно най-много енергия, кортизолът се намесва и помага за превръщането на мазнините и протеините в глюкоза, която е по-лесна за използване. По този начин кортизолът прави тялото по-икономично, като веднага използва мазнини и протеини от храната за енергия. Процесът на превръщане на мазнините и протеините в глюкоза се нарича глюконеогенеза. Това е алтернативен начин тялото да произвежда глюкоза от невъглехидратни храни. Глюконеогенезата увеличава наличното количество глюкоза, когато тялото се нуждае най-много от енергия. Чрез превръщането на мазнините и протеините в захар, мозъкът поддържа постоянно снабдяване, отделяйки достатъчно енергия за захранване на мускулите, сърцето и белите дробове.
Без кортизол тялото би използвало собствените си мускули и мастната тъкан за енергия. Той предпазва мускулите и основните мазнини по време на силен стрес, но излишъкът сам по себе си изчерпва тялото и провокира слабост и летаргия, липса на енергия.

2. Може да насърчава наддаването на тегло
Много хора изпитват глад, когато са под постоянен стрес. Тази жажда за мазни и сладки храни е резултат от продължително повишаване на нивата на кортизол. Повишените нива на кортизол стимулират отделянето на допълнителен инсулин, което може да доведе до спадане на нивата на кръвната захар. За да го доведете до нормални нива, ви е необходимо хранене с много въглехидрати. Това е временно решение, но постоянният стрес може да създаде лош навик.
Когато стресът и нивата на кортизол са високи за дълго време, яденето на сладки храни за балансиране на кръвната захар с течение на времето може да доведе до инсулинова резистентност и наддаване на тегло. Не кортизолът причинява наддаване на тегло. Но последиците от продължителното повишаване на нивата на кортизола и ефектите върху инсулина и кръвната захар могат да ви накарат да наддавате на тегло.

3. Може да повлияе на имунитета
За да помогне на тялото да се справи със стреса, кортизолът забавя определени телесни функции. Имунитетът е една от системите, които отстъпват на заден план. Проучванията показват, че повишените нива на кортизол временно потискат имунната система. Кортизолът прави това, като взема ресурси от клетките, които се борят с микробите. Производството на бели кръвни телца е намалено, оставяйки място за вируси и бактерии. Отокът (естествената реакция на организма към инфекция) също намалява по време на стрес. Това е отчасти защото кортизолът потиска подуващите клетки (В-клетки и Т-клетки). Когато нивата на кортизол спаднат и имунната система се възстанови, тя трябва да навакса.

• Спящите вируси използват периодите на понижен имунитет, за да заразят тялото. Ето защо много хора се разболяват след продължителен стрес.

4.Проблеми с паметта
Трудно е да мислим ясно, когато тялото е под стрес. Мнозина през периоди на трудни преживявания не могат да намерят обувките си или ключовете на колата, забравят важни задачи. Повишените нива на кортизол могат да увредят паметта и да затруднят запомнянето на важна информация. Кортизолът помага при формирането на паметта. Това обяснява защо някои от най-страшните преживявания оставят живи спомени. Но що се отнася до уменията за запаметяване (такива, от който се нуждаете, за да работите или да запомните нечие име), кортизолът има обратен ефект. Кортизолът се свързва с рецепторите в хипокампуса и амигдалата, мозъчния център на паметта. Голямото му количество, циркулиращо в кръвта, потиска мозъка. Потокът от хормони на стреса затруднява запомнянето на информация. Един научен експеримент показва, че хората могат да запомнят информацията по-добре, когато нивата на кортизол започнат да намаляват.
Констатациите от изследването подкрепят идеята, че опитът да се успокоим при стрес може да подобри способността за запомняне на информация. Дълбокото вдишване, разтягане, медитация и положителните утвърждения могат да понижат нивата на кортизол и да ви помогнат да се успокоите.

•     Опитайте да спрете за минута, за да се отпуснете и да дишате следващия път, когато почувствате стрес. Това може да ви помогне да си спомните това, което ви е нужно.

5.Отрицателен ефект върху растежа на костите
Кортизолът насочва енергията към мускулите и мозъка. Но други части на тялото страдат. Костният растеж спира в резултат на повишените нива на хормона на стреса. И докато костите не растат на дължина в зряла възраст, те използват механизма за растеж, за да останат здрави. Изграждането на клетки, наречени остеобласти, се изключва, когато нивата на кортизол са високи. Остеобластите укрепват костите, като отлагат калций и колаген в скелетната структура. Ако остеобластите не работят по време на пиковите нива на кортизол, техните аналози (остеокласти) предизвикват хаос върху костната тъкан. Остеокластите реабсорбират калций от костите.

• Деминерализацията на костите ги прави по-слаби, по-податливи на фрактури. Така че продължителните периоди на стрес, в крайна сметка, могат да отслабят костната тъкан. Ето защо е толкова важно нивата на кортизол да се поддържат в нормалните граници – както за здравето на костите, така и за цялото тяло.