17 °C
Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го: — Вълчо, що си такъв, бе? А той: — Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам. -Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…
Прилеп се блъска в стена: - Бр-р-р! Ще се претрепя с тоя уолкмен!