- Ех, как обичам така да си стоя с въдица в ръката, да нямам никакви грижи…
- За стоене - стой си, обаче вътрешният правилник не позволява въдици в килиите!

В съда:
- И така, когато се стигна до сбиването, ищецът държеше в ръце парче дъска, дълго метър и двадесет и пет. А вие какво държахте в ръце?
- Жена му.

Двама затворници решили да избягат от затвора. Но трябвало първо да прескочат сто огради.
Почнали да прескачат. Стигнали петдесетата ограда и единия попитал:
- Измори ли се?
- Не.
Стигнали до стотната...

Двама бивши затворници минават край затвора.
- Виж, вдигнали са стената с още два метра - казва единият.
- И какво от това? - отговаря другият. - Ако пожелая, пак мога да вляза вътре.

Покрай затвора минава готина мадама. От една от решетките един затворник се провиква:
- Извинете, госпожице! Свободна ли сте на осемнайсти февруари две хиляди и седемнайста година вечерта?

- Значи така - пита съдията. - Излиза, че сте откраднали не само пари, но и скъпоценности!
- Да, сър. Мама ме е учила, че щастието не е в парите!

- Извинете, може ли да получа свиждане със затворника Иванов?
- Не можете, присъдата му изтече и е на свобода. Елате пак след месец-два.

Крадец на сина си:
- Бия те не за това, че си откраднал сладките от кухнята! Бия те, защото си оставил навсякъде отпечатъци!

Съдията разпитва подсъдимия:
- Заловен сте в момент, в който сте се опитвали да откраднете тапети. Заедно с вас е била и жена ви. Тя участваше ли в кражбата?
- Тя? Не, разбира се! Тя само ми помагаше...

Адвокатът:
- Позволявам си да припомня на уважаемия господин съдия, че човека, когото съди днес, преди два месеца спаси жена му от удавяне…
Съдията:
- Други престъпления?

- Обвиняеми, разкажете как ранихте вашия приятел.
- Исках просто да прогоня от челото му комар.
- Но защо за това използвахте бутилка?
- Нямах време да разсъждавам, защото комарът можеше да отлети.

Прибират един бандит в ареста за убийство на бабичка. В процеса на следствието се установява, че тоя е утрепал бабето, за да и открадне чантата, в която имало пет лева.
На разпита следователя му вика:...

- Нима не се досещате, че обвиняемият нарочно ви е накарал да отидете в безлюдния парк?
- Досещах се, но не очаквах, че ще грабне чантата ми и ще побегне…

Съдята:
- Къде бяхте между четри и пет?
Обвиняемият:
- Ходех на детска градина…

Съдията казва на обвиняемия, който е осъден на 115 години затвор:
- Не се отчайвайте! Ние не сме бюрократи - ще излежите колкото можете!