Мойше влиза в кафенето страшно превъзбуден и казва на Ицках:
- Само си представи, прибирам се у дома и виждам, че богаташа Розенблум се забавлява с жена ми на моя диван!
- И какво направи?
- Като исти...

- Ох, как ме болят бъбреците...
- Лъжеш!
- О да, забравих че те са зад граница!

На една улица имало три обущарски ателиета.
Над първото пишело: "Най-добрият обущар в Европа".
Над второто: "Най-добрият обущар в света".
Над третото: "Най-добрият обущар на т...

Старшина към редник:
- Вече пети път този месец искате отпуска поради заболяване на дядо ви!
- Тъй вярно, самия аз вече почвам да си мисля дали дядо не симулира!

- Скъпи, мисля, че детето трябва да ни вижда понякога, че четем.
- Добре, ще го взимам с мен в тоалетната.

На бизнес преговори:
- Ще процедираме по следния ред: първо, вие ще посочите вашата цена, след това ние ще уточним нашата, после всички ще се посмеем дружно и ще пристъпим към сериозния разговор&helli...

Габровец отива в магазина и пита:
- Колко струва тази кутия бонбони?
- Ще ви дам и двете за 25 лева.
- А само едната?
- 15.
- Добре, тогава ще взема другата.

Чакам те, а ти все не идваш! Чакам те - така ме подлудяваш! Изнемогвам...ръцете, нозете, тялото ми измъчваш! Толкова исках да съм в теб!Но пред мен е само вратата на мечтанието....
Кога ще дойдеш асан...

"Изплюх се на очилата на продавача, защото ми стана жал за него, и реших да не му счупвам очилата, а просто да се изплюя върху тях . Счупих му после очилата, защото той не оцени моята доброта и почна...

Мадама се жалва на приятеля си:
- Защо никога не ми купуваш цветя?
- Ама защо? Нали още не си умряла?

Кръчма.
На стената - табелка:
Не плюйте под масите! И там има хора!

За изминалото денонощиe никой не беше застрелян, взривен, пребит, нито един самолет не се разби, нито един кораб не потъна. Стихийни бедствия нямаше. Редакцията поднася своите извинения на читателите...

След семейния скандал жената погледна така хладно мъжа си, че той веднага се простуди!

Обичам хумора. Особено прогнозата за времето.

Съпруга на пациент към доктора:
- Но разбира се, че няма да го карам да се вълнува. Само ще го помоля да си напише завещанието.