20 години Пернишка търговско-промишлена палата

Георги Чернев

През 2011 г се навършиха 20 години от създаването на Пернишката търговско-промишлена палата.

Като основател на Пернишката палата и като неин пръв председател се запитах какво се случи и какво не през тези години? Оправдано ли беше нейното създаване? Не създадох палата за мен Георги Чернев, а за града и за бизнеса в него. Моят бизнес по това време си вървеше достатъчно добре.Всичко започна с една моя среща с Владимир Ламбрев, председател на БТПП. Бях завършил специалност МИО в УНСС заедно с неговия син и провеждането на една такава среща не беше трудно да се уреди. Бях убеден, че в зората на пазарните отношения бизнесът има нужда от организация, която да го представлява и да защитава неговите интереси. Учредяването на палатата стана в Хотел Струма. Бях поканил около 25 учредители. Имаше и от държавния и от частния сектор. Държавният сектор все още беше работещ и доминиращ. За да правиш бизнес се искаше ентусиазъм и контакти. От БТПП като гост на учредяването дойде главният секретар Божидар Божинов. Първият офис на палатата беше в Хотел Струма в две стаи на първия етаж. Първото посещение в чужбина бе в съседна Гърция. Контактът бе с председателя на камарата на малките и средни предприятия в Солун. Той беше много мил човек. Заедно с мен беше директорът на единствената тогава в Перник – Търговска банка. По-късно министърът на Северна Гърция направи официално посещение в София. В делегацията беше и председателят на камарата на малките и средни предприятия. Името му беше свързано с Св. Никола и затова му купих икона за подарък и отидох да го посрещна на летището в София. По късно имах още няколко посещения в Гърция в т.ч. подписах договор за сътрудничество с панаира на Солун. При това посещение бях заедно с директора на Заваръчни машини Петко Димов. С него бяхме и в Кайро , където също подписахме договор с камарата на Кайро. Сериозни двустранни контакти установих с камарата на Ниш. Тогава Сърбия бе под ембарго и нашите политици се срамуваха да отидат в Сърбия. Посрещаха ни много добре и ни се радваха. Медиите в Сърбия ни отразяваха. Мисля, че в този период бяха важни тези наши срещи, защото показахме и много пъти след това съм защитавал тезата, че бизнесът трябва да търси своето, да се развива и да създава контакти, понякога и напук на политиците. Разбрах ,че на политиците не може да се разчита. Те гледат само своите интереси и не ги вълнува съдбата на бизнеса. Това се потвърди в следващите години на прехода. Поради глупости на нашите политици загубихме много пазари в чужбина и българският бизнес пострада в това отношение. Много посланици дойдоха в Перник по моя покана в т.ч. Франция, Куба, Венецуела и др. В онези години се пътуваше с визи. Наложи се да помагам на познат човек да се извади спешно виза за Франция с цел операция. Контактите с Македония, по точно с камарата на Скопие бяха също чести и интензивни. Отидохме с кмета на Перник в Скопие. Приехме и тяхна делегация в Перник. Имахме усещането, че това което правим е важно и ще донесе резултати за бизнеса. Времето показа, че не е било съвсем вярно. Бюрократичните пречки, визите, чакането по границите, високите мита и други т.н. нетарифни ограничения определено спъваха развитието на бизнеса. Тогавашните вестници в Перник : Съперник, Градски вестник, местното радио, кабелната телевизия отразяваха дейността на палатата. Във вътрешен план палатата беше активна – участвах в дейността на БТПП, срещах се с другите председатели на палати в цялата страна. Пернишката палата бе избрана за палата първенец в системата на БТПП. Всяка есен и всяка Коледа правех партита за членовете на палатата. Есенните партита бяха в ресторант Казабланка. Фирми членове на палатата ги подкрепяха със свои питиета и продукти. Партитата продължава до зори. Имаше и тежки моменти – проблеми с офиса и преместване на палатата от офис в офис. Имаше и обтегнати отношения с БТПП. Противоречията бяха на принципна основа – според мен т.н. система на БТПП не функционира като такава и не е ефективна. Последното доказателство в тази посока сан промени през 2011 в Кодекса на труда, които целят да се извади БТПП г от Тристранния съвет. Членовете на палатата са сведени до 7-8 , което е малко. Подобно е състоянието и други регионални палати. Членовете на БТПП с право на глас са около 100, което също поставя въпроси. Дълго време бях съпредседател на Пернишката палата. През 2011 г поисках да се оттегля като съпредседател на Пернишката палата. Необходим е много откровен разговор преди всичко с бизнеса в Перник – относно реалните проблеми на бизнеса и на икономиката в града, за отношенията палата – Община, за подобряване на диалога с местната власт и да има палатата реална тежест в града; за регионалното сътрудничество в района на Югозападна България. По моя идея създадохме БАЮБ – Българска асоциация на бизнеса в Югозападна България. В нея влязоха структури на бизнеса : Софийската търговско-промишлена камара, Пернишката палата, Кюстендилската палата, сдружение от Благоевград , Петрич, но за съжаление тази асоциация не се разви и не заработи. Надявам се.че палатата ще излезе заедно с бизнеса от кризата. 2012 г ще е още по тежка за бизнеса. Няма да е лека и 2013 г. Предстоят ни сериозни сътресения свързани с еврозоната. Необходим е кураж, търпение, сила и мъдрост, която да ни ръководи!

 

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини