Руската централна банка (Банк России) вече шести пореден месец продава злато от своите резерви, за да покрие дефицита на федералния бюджет, който за първото полугодие достигна почти 6 трилиона рубли.
През юни златният резерв на Централната банка – петият по големина в света – е намалял с още 0,3 милиона тройунции, или 9,33 тона. От началото на годината запасите са намалели с общо 1,4 милиона тройунции, или 43,5 тона, показват данните на регулатора, цитирани от The Moscow Times.
Тази разпродажба е рекордна поне за последните 25 години – целия период, обхванат от статистиката на Световния съвет по златото (World Gold Council). Според организацията Централната банка е извършвала сходна по мащаб продажба само веднъж – през 2002 г., когато за шестмесечен период (от януари до юни) златните резерви на Русия намаляват с 36,1 тона.
Дори по време на пандемията, когато властите продаваха активи от международните резерви, за да подкрепят рублата и бюджета, Централната банка реализира шест пъти по-малко злато – едва 7,6 тона в периода от юли 2020 г. до април 2021 г. Към 1 юли 2026 г. златният резерв на банката е намалял до 2 283 тона (73,4 милиона тройунции) – най-ниското му равнище от февруари 2020 г.
От продажбата на това количество злато Централната банка е могла да получи около 5,6 млрд. долара. Според анализатора на Freedom Global Владимир Чернов тези средства са използвани за балансиране на държавния бюджет. От миналата есен насам регулаторът извършва операции с благородни метали на вътрешния пазар, които отразяват аналогичните сделки на Министерството на финансите със средства от Фонда за национално благосъстояние (ФНБ).
„Когато приходите от нефт и газ са под нивото, предвидено в бюджетното правило, или когато средства от фонда се насочват към вътрешни инвестиции, Банката на Русия извършва насрещни операции с ликвидни резервни активи. В този случай Централната банка изпълнява техническата част на механизма, а не взема самостоятелно решение да покрива бюджетния дефицит чрез продажба на злато“, обяснява Чернов.
По думите му златото е подходящо за подобни операции, тъй като се съхранява на територията на Русия, остава достъпно за регулатора и през последните години значително е поскъпнало. „В същото време възможностите за използване на голяма част от валутните резерви са ограничени, след като те бяха замразени в чужбина“, допълва той.
Централната банка е започнала да продава злато, защото не желае да изчерпва останалите си резерви в китайски юани, писаха по-рано икономистите Александра Прокопенко и Александър Коляндр. Юанът е последната валута, с която банката все още може да извършва пазарни операции и да влияе върху курса на рублата. Колко точно юани са останали в международните резерви не е известно, тъй като след налагането на санкциите Централната банка засекрети информацията за структурата на резервите си, а около 300 млрд. долара от активите ѝ на Запад бяха замразени. Според последните публично достъпни данни тя е разполагала с около 100 млрд. долара в китайски юани, но оттогава тази сума може да е намаляла.
Според Чернов по-голямата част от златото вероятно е била продадена на руски банки чрез борсовия и извънборсовия пазар. Данните на Московската борса потвърждават тази тенденция – обемът на сделките със злато през тази година е нараснал рязко. Само през март той е достигнал 42,6 тона, като 14 тона от тях са били сделки с физическа доставка на метала.
