„Не искам хората да бъдат глобявани на всяка цена. Искам да има правила, които да спасяват човешки животи.“ Така Георги Джуров – магистър инженер по телекомуникации и системен администратор във френска компания с представителство в България – обяснява своята лична кауза в борбата срещу пътния травматизъм.

Интересът му към темата не идва от професионалната сфера, а от личния опит на пътя.

„Многократно съм попадал в ситуации с шофьори, които не спазват правилата – неправилни изпреварвания, автомобили, движещи се срещу мен, изпреварвания отдясно с висока скорост. Това ме провокира да си купя първия видеорегистратор за колата“, разказва той пред ФрогНюз.

С течение на времето започва да подава сигнали за тежки нарушения на Закона за движението по пътищата. Според него обаче системата страда не толкова от липса на закони, колкото от липса на ефективно прилагане на вече съществуващите възможности.

„Интелигентните“ камери могат много повече

Една от тезите на Джуров е, че използваните в България мобилни камери за скоростен контрол имат далеч по-големи възможности от тези, които реално се използват.

„Т.нар. тринога може да разпознава дали преминава лек автомобил или тежкотоварен камион. Извън магистралите и скоростните пътища камионите трябва да се движат с максимум 70 км/ч, а масово карат с 90 или 100 км/ч. Причината е проста – липсва контрол“, казва той.

По думите му, ако камерите бъдат правилно настроени, те биха могли да засичат именно този тип нарушения и да доведат до значително по-добра дисциплина сред водачите на тежкотоварни автомобили.

Данните ги има, но никой не ги събира на едно място

Според Джуров държавата разполага и с други инструменти, които не използва достатъчно ефективно.

Той посочва, че информацията от тахографите на камионите, съчетана с данните от тол системата, може да покаже целия маршрут на дадено превозно средство и дали то системно нарушава ограниченията на скоростта.

„Когато видиш, че един водач постоянно кара с над 90 км/ч вместо със 70, трябва да има санкции. В много европейски държави това води до временно отнемане на книжката и спиране на автомобила от движение“, казва той.

По думите му контролът върху тежкотоварните автомобили в момента е недостатъчен, а пътните полицаи нямат правомощия и техническа възможност да извършват проверки на тахографите.

„Ако имаш българско ЕГН – ще бъдеш глобен“

Един от най-сериозните проблеми, които Джуров откроява, е санкционирането на чуждестранни нарушители.

Той разказва, че след подаден от него сигнал срещу румънски шофьор е получил отговор, че единственият начин нарушителят да бъде санкциониран е да бъде спрян на място от полицейски екип.

„Един полицай ми каза: ако имаш българско ЕГН, ще те глобим, но ако си чужденец – минаваш и заминаваш.“

Според него това създава усещане за безнаказаност и е сред причините чуждестранни водачи да не спазват правилата по българските пътища.

Урокът от Гърция

Джуров дава за пример Гърция, където санкциите за нарушения като използване на телефон зад волана или преминаване на червен светофар са значително по-строги.

„Там можеш да останеш без книжка за 15, 20 или 30 дни. Ако си професионален шофьор, това означава да останеш без доходи. Именно това кара хората да се замислят дали да нарушават закона.“

Според него подобни мерки биха имали силен дисциплиниращ ефект и в България.

Видеорегистраторите и съдебните „вратички“

Гражданските сигнали също срещат сериозни препятствия.

Джуров разказва за случай, при който е заснел шест автомобила, движещи се в аварийната лента на автомагистрала „Хемус“. След подаден сигнал е съставен акт, но впоследствие съдът го отменя.

„Попитаха ме дали съм видял кой е шофирал. Не бях. Казах, че автомобилът си има собственик и той трябва да посочи водача. Понеже не било заснето с полицейска камера, съдът отмени акта.“

Според него именно подобни случаи демотивират гражданите да подават сигнали за нарушения.

По-малък толеранс при превишена скорост

Сред предложенията му е и промяна на допустимите отклонения при нарушенията на скоростните режими.

В момента санкции се налагат при превишение с повече от 10 км/ч, като към това се добавя и техническият толеранс на измервателните уреди.

„На практика хората започват да бъдат санкционирани при по-големи превишения. А разликата между 70 и 90 км/ч не е малка – тя означава различен спирачен път и различни шансове за оцеляване“, смята той.

Среща с МВР, но без последици

От близо година и половина Георги Джуров изпраща предложенията си до институции, министерства, Народното събрание, омбудсмана и президентската институция.

През март тази година е поканен на среща в Главна дирекция „Национална полиция“, където в продължение на повече от два часа представя идеите си пред служители на МВР.

„Разказах им всичко, записваха си, но към момента няма никаква законодателна промяна“, казва той.

Въпреки това остава убеден, че голяма част от решенията са сравнително лесни за изпълнение.

„Не говорим за милиарди и скъпи технологии. Говорим за по-добро използване на системите, които вече имаме, и за няколко промени в закона. Ако държавата приложи тези мерки, съм убеден, че ще видим коренна промяна към по-добро.“