Над 90% от горските пожари в България са причинени от човешка дейност, а климатичните промени удължават пожароопасния сезон. На този фон доброволци започват национална кампания за превенция, Сметната палата проверява как са изразходвани над 1,3 млрд. лева за борба с огнените бедствия у нас, а анализи предупреждават, че Европа трябва спешно да засили подготовката си за нарастващата заплаха.
От Националната асоциация на доброволците съобщиха, че първата стъпка е информационна кампания, насочена към сигурността на хората и към това как могат да защитят домовете и семействата си.
Организацията ще изгради противопожарни депа в над 100 малки населени места, които се намират далеч от пожарните служби. Идеята е доброволците да разполагат с необходимото оборудване и да могат да окажат съдействие там, където професионалните екипи имат нужда от повече време, за да достигнат.
Инициативата предвижда още закупуване на оборудване и защитна екипировка за доброволците, както и осигуряване на хранителни пакети, подходящи за действия при горски пожари.
Как да намалим риска от пожар
Според препоръките на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ през летните месеци не бива да се пали огън в гори и в близост до суха растителност. Не трябва да се изхвърлят незагасени фасове, кибрити или други запалими отпадъци, а паленето на стърнища, сухи треви и растителни отпадъци е забранено.
Добре е собствениците на имоти в близост до горски територии да почистват сухата растителност около сградите и да не съхраняват леснозапалими материали в непосредствена близост до тях.
Защо рискът от горски пожари расте
Опасността от горски пожари в България се увеличава през последните години. Според данни на Сметната палата 96% от горските пожари у нас са причинени от човешка дейност – умишлено или вследствие на небрежност. В повече от 80% от случаите огънят възниква извън горските територии и впоследствие се прехвърля към тях.
През 2025 г. България се нареди сред десетте най-засегнати държави в Европейския съюз от горски пожари. Изгорели са близо 300 000 декара гори, включително територии от защитената мрежа „Натура 2000“.
Именно на този фон Сметната палата започва одит на Министерството на вътрешните работи и Изпълнителната агенция по горите. Проверката ще обхване периода от началото на 2024 г. до средата на 2026 г. и ще оцени как са изразходвани над 1,3 млрд. лева за превенция, овладяване и възстановяване след горски пожари, както и доколко институциите са били подготвени да реагират при бедствия.
Горските пожари стават все по-сериозен проблем в Европа
Доклад, поръчан от португалската компания Avincis и цитиран от Reuters, предупреждава, че сезонът на горските пожари в Европа става по-дълъг, а рискът се увеличава заради климатичните промени, обезлюдяването на селските райони и натрупването на суха растителност.
Според анализа пожарите, които традиционно са били характерни за периода между юни и септември, вече започват по-рано и продължават по-дълго, а рискът постепенно се разширява и към държави в Северна Европа.
През 2025 г. в Европейския съюз са изгорели 1,03 милиона хектара гори – най-голямата площ от началото на воденето на статистика. Най-сериозно засегната е Испания с над 393 хил. изгорели хектара, следвана от Португалия, Румъния, Италия, Гърция и Франция.
В доклада се посочва още, че Европа трябва да увеличи капацитета си за въздушно гасене на пожари. През 2024 г. Европейският съюз отпусна 600 млн. евро за закупуването на 12 амфибийни самолета DHC-515, които трябва да бъдат доставени между 2027 и 2030 г. Анализът обръща внимание и на недостига на квалифицирани пилоти и на забавянията при производството на нова техника.
България също е сред силно засегнатите държави
И у нас горските пожари се превръщат във все по-сериозно предизвикателство. По данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) през 2024 г. България е на второ място в ЕС по брой горски пожари – близо 600, при които са изгорели над 170 000 декара гори.
Най-сериозно засегнати са районите на Пирин, Родопите, Странджа и Сакар. Според анализи на WWF България и държавните институции над 90% от пожарите са причинени от човешка дейност – най-често небрежност, като изхвърлени фасове, палене на стърнища или неправилно боравене с огън, но има и случаи на умишлени палежи.
Експертите посочват, че климатичните промени удължават пожароопасния сезон, а труднодостъпният терен в много райони налага използването на въздушна техника при гасенето. Освен преките щети върху горите, пожарите водят до загуба на биоразнообразие, увреждане на екосистемите и икономически загуби, оценявани на над 100 млн. лева годишно.
Какво трябва да знаем
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ препоръчва да не се пали огън в горски територии и в близост до суха растителност, да не се изхвърлят незагасени фасове и кибрити и да не се палят стърнища или растителни отпадъци.
При забелязване на пожар трябва незабавно да бъде подаден сигнал на телефон 112 с възможно най-точно описание на мястото. Ако огънят се разпространява бързо, не бива да се правят опити за самостоятелното му гасене. Най-важно е хората да се отдалечат на безопасно място и да следват указанията на пожарната.
