131 години след бруталното убийство на Стефан Стамболов в центъра на София, саможертвата на „строителя на съвременна България“ продължава да напомня за истинската цена на нашата независимост

Вечерта на 15 юли 1895 г. (3 юли по стар стил) бившият премиер Стефан Стамболов напуска Юнион клуб в центъра на София и се качва на файтон заедно със своя съратник Димитър Петков и телохранителя си Гунчо. Улиците изглеждат спокойни, но съзаклятници вече са заели местата си. Нападението е внимателно планирано, а файтонджията е част от заговора, докато полицаите – странно отсъстват в решителния миг. 

Малко след като файтонът потегля, пътят им е препречен от въоръжени нападатели. Стамболов скача от файтона и се опитва да избяга, но е настигнат и жестоко посечен с ятаган пред смаяните погледи на случайните минувачи. С отсечени ръце и обезобразено лице той е откаран в дома си от съратника си Димитър Петков. Въпреки усилията на лекарите и силната му воля за живот, Стамболов издъхва три дни по-късно. Преди смъртта си назовава виновниците: руските агенти, местните им съратници и княз Фердинанд.

Жестокото убийство на Стефан Стамболов е венецът на една дългогодишна битка — не просто лична или партийна, а национална. Вярващ в независимостта на България от всякакви външни зависимости, той води политика, която да изолира България от Русия, за която държавникът плаща най-високата цена.

Кой е Стефан Стамболов
Стамболов не е просто министър-председател, а истински държавник. Революционер, участник в Априлското въстание, военен кореспондент в Освободителната война, регент и безкомпромисен политик. Той оглавява Народнолибералната партия и управлява с твърда ръка, като под негово ръководство България прави решителни стъпки към модернизация и икономически подем.

В реч, отпечатана малко преди смъртта му, Стамболов предрича с пророческа яснота коварната ролята на Русия на Балканите. Той не отрича жертвите на руския народ за Освобождението на България, но прави ясно разграничение между чувствата към руския народ и вероломната имперска политика на Русия. Отказът му България да стане марионетка на едни чужди интереси го превръща в мишена и в мъченик.

Неговото убийство не е просто разправа с един човек, а опит да бъде спрян курсът към утвърждаването на България като свободна и независима държава. 

Ето какво е записал Стамболов в дневника си на  6 декември 1886 г:

„Като разбрахме, че Россия иска да унищожи Царството ни, да грабне земята ни, да погуби народността ни и да се намести в къщата ни, ние се сепнахме, събрахме силите си и се почна между Россия и нас една страшна и непримирима дипломатическа война, война между „освободителите“, днес превърнати в грабители, и „освободените“, между малкия Давид и исполина Голиата…“