С развитието на изкуствения интелект се появява и напълно нов тип професия – хора, които записват ежедневието си, за да „учат“ роботи как да действат в реалния свят. Компании като Micro1 вече наемат хиляди хора по света, които носят камера на главата си и заснемат обикновени дейности – готвене, чистене, грижа за домашни любимци. Целта е проста: роботите да се научат да повтарят същите действия.

За разлика от чатботове като ChatGPT, които се обучават с текстове от интернет, роботите имат нужда от нещо много по-специфично – реални човешки движения, пише CNN. Това означава милиарди часове видеа от първо лице, в които се вижда как човек взима предмети, движи се в пространство, взаимодейства с околната среда.

В момента компании събират стотици хиляди часове месечно – но това е само началото.

Как работи „обучението“

Хората получават инструкции и записват задачи в дома си. След това видеата се обработват, за да могат роботите да разпознават обекти, разстояния, движения. Този тип данни помагат на машини като Tesla Optimus да се ориентират в реалния свят – нещо, което досега беше много трудно.

Да се обучи робот за реалния свят е много по-трудно, отколкото изглежда.

В завод роботът работи почти перфектно. Но в дома предметите са различни, средата се променя постоянно, има хора, деца, животни. Роботът трябва да „разбира“ ситуации, а не просто да изпълнява команда.

Рисковете също са реални

Експерти предупреждават, че грешките могат да бъдат опасни.

Пример: ако робот не различи играчка от бебе, последствията могат да са сериозни. Именно затова безопасността остава ключов проблем.

Глобален бизнес за милиарди

Събирането и обработката на такива данни вече се превръща в индустрия за милиарди долари.

Компаниите търсят разнообразие – защото кухня в Индия не е същата като в САЩ, а това влияе на обучението на роботите.

Затова видеа се събират от десетки държави, включително региони с по-ниски разходи за труд.

Последната крачка към автоматизацията

Хуманоидните роботи са близо, но още не са готови за масово използване. Те могат да вършат задачи – но не достатъчно надеждно. Успеваемост от 70–80% все още не е достатъчна за реална употреба.

Именно тази „последна миля“ – способността да се държат като хора в непредсказуема среда – е най-голямото предизвикателство.

Парадоксално, за да заменим хората с роботи, първо трябва хората да ги научат как да бъдат хора. И точно тук се ражда нова икономика – в която ежедневието ни се превръща в обучителен материал за бъдещето.