Частният сектор не смогва да настигне ръста на бюджетните заплати

Мащабните протести през декември 2025 г., довели до оставка на правителството на Росен Желязков и до поредни предсрочни избори, бяха породени от усещането на голяма част от хората за изключителна несправедливост и арогантност от страна на управляващите.

Несправедливост от това, че властта иска да изземе все повече средства от редовите данъкоплатци, за да ги раздаде на привилегирована прослойка в обществото, каквито са държавните служители и силовите ведомства. И арогантност - защото управляващата коалиция в Народното събрание си позволи да прави това по безогледен и безпардонен начин, назначавайки тайни заседания на парламентарните комисии.

В основата на протестния гняв бе бюджетът за 2026 г. с първоначално заложеното вдигане на осигуровки и данъци. За управляващата коалиция не бе достатъчно надуването на заплатите на силовите ведомства с 50-70% година по-рано и не по-малко щедрото раздаване на пари за други бюджетни сфери. Властта искаше поредно 10%-но увеличение на възнагражденията в цялата държавна администрация и всички сфери, които се издържат от бюджета, независимо от предупрежденията на бизнеса, че това нарастване повече не може да бъде плащано от частния сектор. Данъкоплатците възроптаха и срещу това да бъдат товарени с нови държавни заеми, за да може властта да си купува верен електорат в лицето на бюджетните служители.

В резултат на тази избирателна щедрост от страна на държавата,

средните възнаграждения в публичната сфера трайно изпреварват тези в частния сектор,

като ножицата между тях все повече се разтваря.

По данни на НСИ за четвъртото тримесечие на 2025 г. в публичния сектор средната работна заплата е достигнала 2844 лв., като изпреварва със 166 лв. средната заплата в частния сектор (2678 лв.).

Предното тримесечие разликата е била по-малка - 113 лв., при средна заплата в частния сектор от 2549 лв. и 2662 в бюджетната сфера.

Съпоставка с година по-рано показва, че средната заплата в бюджетната сфера расте по-бързо от тази в частния сектор. (През четвъртото тримесечие на 2024 г. в публичната сфера е била 2572 лв., докато в частния сектор - 2413 лв.)

Изоставането на възнагражденията в реалната икономика, която всъщност създава брутния вътрешен продукт на страната и пълни хазната, е още по-очевидно, като се отчете фактът, че голяма част от заетите в бюджетната сфера не внасят лични осигуровки за пенсия, майчинство и болест. Те се осигуряват изцяло за сметка на бюджета, т.е. от джоба на останалите данъкоплатци. Държавните чиновници, включително и заетите в МВР, отбраната и други силови структури, плащат единствено 10% плосък данък. 

В същото време трудовите доходи на заетите в частния сектор в края на всеки месец олекват с 22.4% - първо, заради личните осигурителни вноски, второ, заради 10% плосък данък.

Така разликата между нетните заплати в бюджетната сфера и частния сектор (след приспадане на данъци и осигуровки) става още по-смущаваща - нетното средно месечно възнаграждение на държавните служители води с близо 500 лв.

В годините назад заплатите в обществения сектор винаги са били под тези в реалната икономика. Затова и тази очевидна несправедливост - държавните чиновници и други служители в държавни структури да бъдат освободени от лични осигуровки, не бодеше толкова очите. Преди повече от година положението се обърна в резултат на тежката административната намеса на държавата, а частният сектор не смогва да догонва ръста на заплатите в бюджетната сфера.

При такива фрапантни разлики в заплащането никак не е чудно, че опитът на самозабравилата се власт да си осигури повече приходи чрез повишение на осигурителни вноски и някои данъци за частния сектор, за да покрие растящата издръжка на бюджетната сфера, я удари като бумеранг и доведе до нови избори.

Неслучайно зачестяват критиките и препоръките от икономисти и финансисти за сериозна промяна в осигуряването на работещите в държавния сектор. Дори Фискалният съвет, назначен от парламента да следи дали ефективно се харчат публичните финанси, поставя въпроса за

въвеждане на лични осигурителни вноски за бюджетните структури

Подобна реформа е малко вероятно да се случи в обозримо бъдеще, но оптимизацията на държавната администрация и част от публичната сфера е неизбежна, защото още тази година може да се окаже, че няма пари за заплати при все повече свиващият се дял на работещите в реалната икономика.

Близо 560 000 души работят в бюджетната сфера, като 144 000 от тях са държавните чиновници и тази бройка расте, вместо да се свива при тежката демографска криза, в която е изпаднала държавата. Извън тази статистика са заетите в силовите ведомства, за които данните са конфиденциални. Преди време Фискалният съвет повдигна завесата, като обяви, че броят на полицаите расте - през 2015 г. в България на 100 000 души население е имало по 312 полицаи, а през 2022 г. съотношението вече е било 421 на 100 000 души. Освен това България отделя едни от най-високите разходи за вътрешен ред и сигурност в целия Европейски съюз – 2,6% от БВП при средно 1,7% за ЕС и еврозоната.

Популизмът в навечерието на избори обаче не подминава нито една политическа сила. По предложение не на кого да е, а на „Продължаваме промяната“, която оглави протестите срещу Бюджет 2026 г., с удължителния закон за бюджета отиващото си 51-во Народно събрание гласува 5% индексация на бюджетните заплати. Това за първите три месеца на действие на закона ще струва 500 млн. лв. допълнителни харчове на държавата въпреки липсата на редовен бюджет.

Дали и частният сектор ще може да си позволи индексация на възнагражденията извън задължителното вдигане на минималната работна заплата с 12% от 1 януари? По-скоро не, като се имат предвид неблагоприятните икономически показатели и поредната нова война в Близкия изток. 

Така например, икономическият растеж за 2025 г. се оказа по-нисък от очакваните малко над 3% от БВП - НСИ оповести 2.9%. Прогнозите за тази година и за следващата също са за забавяне на растежа -  2,6% през 2026 г. и 2,4% през 2027 г.

Индустриалното производство се свива, износът на български стоки спада трета поредна година, защото основни наши пазари са в рецесия. Расте единствено секторът на услугите и вносът на стоки, като главна причина за това е стимулираното от правителството вътрешно потребление

чрез изсипване на „хеликоптерни“ пари в публичната сфера.

Но и в публичната сфера също зрее недоволство, защото и там има богопомазани, но и забравени - докато на едни вдигат заплатите с 50-70%, други обират само трохите от бюджетната трапеза. 

Работодателските организации роптаят, че по-високите държавни заплати изсмукват работната ръка, която и без това не достига на частния сектор. Вредната формула за автоматично повишение на минималната заплата като 50% от средната, е довела до там, че в много сектори и региони в страната това е единствената причина за ръст на доходите. Бизнесът настоява за премахване на този автоматизъм и за договаряне на по-справедливи критерии за повишение на минималната заплата, които да отчитат и производителността на труда.

В момента този автоматичен ръст на доходите само възпроизвежда инфлация, без да води до повишение на покупателната способност на българите. За сметка на това ние затъваме в дългове, тъй като ръстът на бюджетните заплати се финансира в голяма степен от нови държавни заеми. През 2025 г. външният дълг на България е нараснал със 7.249 млрд. евро до 25.373 млрд. евро и от 17.3% от БВП вече е 21.9%.

В последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за България се отправя остра забележка към неустойчивия модел на икономически растеж, който следва страната ни в последните години - стимулиране на вътрешното потребление чрез административно вдигани от държавата заплати и ниски лихвени проценти, без да е обезпечено от ръст на производителността.

Организацията ни съветва да използваме максимално ефективно и без забавяне възможностите на членството ни в еврозоната, като заложим на реформи, които да доведат до повече инвестиции, по-конкурентни производства, по-добро образование и по-квалифицирана работна ръка.

МИЛА КИСЬОВА