Здравеопазването, промишлеността, туризма са сред най-засегнатите от кадровата криза, пише в нов анализ
Населението на България в трудоспособна възраст е намаляло с близо един милион души за последните 15 години, а на всеки 100 излизащи от пазара на труда се падат едва 69 младежи. Това е сериозно предизвикателство пред кадровата приемственост. Това посочват от Икономическия и социален съвет в нов анализ за възпроизводството на работната сила.
През последните десетилетия страната се сблъсква с едновременно действие на няколко неблагоприятни процеса – трайно намаляване на населението, ускорено застаряване на трудовия ресурс, висока външна миграция на млади и квалифицирани кадри и задълбочаващи се дисбаланси между образователната система и потребностите на икономиката. Тези тенденции поставят под сериозен натиск възможностите за нормално функциониране на редица стратегически сектори и вече водят до осезаеми дефицити на работна сила, пише в анализа, който все още не е публикуван в цялост.
Като най-силно засегнати са посочени здравеопазването, социалните и дългосрочните грижи, промишленото производство, инженерните и техническите професии, туризма и услугите, както и редица ключови обществени системи, включително образование и сигурност. В анализа се откроява и структурното несъответствие между образователните профили и потребностите на икономиката, което води до едновременно свръхпредлагане в едни области и остър недостиг в други. В тази връзка се подчертава необходимостта от ефективна система за кариерно ориентиране, подпомагаща информирания избор на ученици и студенти.
Експертите смятат, че трябва да се активират вътрешните резерви, да се създадат условия за задържането и завръщането на български специалисти в страната чрез качествени работни места и адекватни работни заплати. Заради застаряването на населението се подчертава, че дългосрочната грижа трябва да се изведе като стратегически национален приоритет. Значителен брой български специалисти в тази сфера в момента са интегрирани в системите на други държави членки на ЕС, което представлява ценен, но неизползван капацитет за националната икономика, констатират от съвета.
Сред изброените мерки има редица възможности, които вече са прилагани или поне коментирани през годините - насърчаване на избора на инженерни и технически професии, включително чрез стипендии, данъчни облекчения, кариерна предвидимост; изглаждане на регионалните дисбаланси, за да се намали концентрацията на кадри в големите центрове и недостига в останалите райони, където вече има трудности в предоставянето на основни обществени услуги, и др.
