Управляващата партия „Прогресивна България“ обяви три от финансовите си цели за държавата, като постави акцент върху темата за споделената отговорност. Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов започна брифинга с новината, че партийните субсидии се режат от 4,09 евро на 3 евро за глас, при това със задна дата (от 30 април).
Ако обаче погледнем отвъд тази водеща тема, която бързо привлече вниманието на публиката, става ясно, че останалите новини от пресконференцията носят много по-сериозни поводи за безпокойство.
Най-сериозният червен флаг в изказването на управляващите е решението да се увеличи таванът за теглене на нов държавен дълг с внушителните 3,8 милиарда евро. Фразата, че това се прави, за „да се даде възможност на правителството да прибегне до допълнителни финансирания“, на чист икономически език означава само едно – държавата харчи много повече, отколкото събира.
Това рязко и мащабно вдигане на лимита подсказва, че дефицитът в хазната е по-дълбок, отколкото се признава официално. Вместо реформи и оптимизация на разходите, управляващите избират най-лесния, но и най-опасен път – запълване на дупките с нови кредити. Тежестта на този милиарден дълг, гарниран с натрупаните лихви, в крайна сметка ще бъде платена от българските данъкоплатци през следващите години.
Вторият повод за безпокойство е замаскиран като „успокоение за пенсионерите“. Проданов увери, че ковид добавките към пенсиите няма да бъдат премахнати. Истинската новина тук обаче е, че считано от 1 юли, те се замразяват и спират да се осъвременяват по швейцарското правило.
В условията на непрекъснато растящи цени, фиксирането на една сума на практика означава скрито намаляване на нейната покупателна способност. Административното оправдание, че тези пари са „социална помощ“, а не част от пенсионната система, е просто юридически трик, с който държавата спестява средства на гърба на най-уязвимата и бедна част от населението.
Дори сочената за положителна мярка за орязване на партийните субсидии носи своите рискове. Освен че промяната със задна дата е лош законов прецедент, рязкото лишаване на политическите сили от легални държавни средства крие опасна уловка. Когато партиите нямат официален бюджет за издръжка и кампании, те стават много по-лесна мишена за нерегламентирано финансиране от едрия бизнес, икономически лобита и олигархични структури. Историята показва, че „евтините“ за данъкоплатеца партии впоследствие често излизат най-скъпо на обществото.
Брифингът разкри и сериозни пробойни в коалиционната координация. Наложи се Проданов спешно да гаси пожара в общественото пространство заради думите на своя колега Владимир Николов, че „проблемът не е в парите за майчинство, а в липсата на ясли“. Изказването уплаши хиляди родители и издаде притеснителна нагласа в част от мнозинството – да се омаловажават директните плащания за майките под предлог, че липсва инфраструктура.
На заден план остана и признанието, че реалният бюджет за 2026 г. ще бъде гласуван чак през август. Това означава, че държавата ще прекара повече от половината година в режим на временно финансиране, което обрича на застой големите инвестиционни проекти и засилва несигурността за бизнеса.
В крайна сметка от пресконференцията стана ясно едно, финансовото здраве на държавата е разклатено, мерките са пожарни, а обявените промени всъщност подготвят обществото за предстоящо затягане на коланите.
