Всяка година София харчи милиони за транспортиране и изгаряне на преработени отпадъци в циментови заводи и топлофикации в страната. За 2025 г. за целта бяха предвидени над 22 млн. евро, а за 2025 г. плановете бяха за това да отидат около 26.5 млн. евро.

Така нареченото гориво от боклук или RDF е основният изходен продукт на софийския завод за преработка на отпадъците. Първоначалният план беше така да бъде допълнен с инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия, която се получава при изгарянето на обработения боклук.

Тя трябваше да се построи на площадката на ТЕЦ „София“, който се намира близо до центъра на столицата. За проекта имаше осигурено съфинансиране, почти беше избран и изпълнител, но всичко пропадна заради сериозно забавяне и прехвърляне на всякакви срокове по време на последния мандат на Йорданка Фандъкова като кмет на София.

Със смяната на властта в столицата тази идея тотално беше зачеркната.

„Въпросът за инсинератор за отпадъци не стои на дневен ред. Търсят се алтернативи за оползотворяването на RDF-а. Има създадена работна група, която да разгледа възможностите“, коментира пред Mediapool зам.-кметът по околната среда Надежда Бобчева.

По думите ѝ въпросната работна група трябва да предложи варианти за оползотворяването на отпадъците като производство на синтетичен газ, след това да се направят и подробни анализи за ефективността на тези варианти. На този етап въпросът е далече от финално решение.

До тогава RDF горивото от отпадъците на София ще се изгаря в циментови заводи и няколко топлофикации в страната. Очевидно има натиск за създаване на още такива инсталации и увеличаване на използването на отпадъци за производство на енергия от някои от съществуващите като топлофикацията в Сливен, например.

В същото време срещу България има решение на Съда на ЕС за прекомерно замърсяване на въздуха. Чака се само определянето на санкциите.

Но натискът за изграждане на инсинератори за отпадъци не е проблем само в България.

Около 500 инсинератора в Европа

В Европа съществуващите около 500 инсинератора, които изгарят около една четвърт от ежедневните отпадъци на държавите членки, според Конфедерацията на европейските заводи за енергия от отпадъци.

Изграждането на много инсталации за изгаряне води до недостиг на боклук и нуждата от внос от други страни. Пример за това са Австрия и Швеция. В Австрия и в частност Виена, която често беше давана за пример при разработването на пропадналия проект за софийска инсталация за горене на боклук, темата като цяло не предизвиква напрежение.

Голямата разлика със софийската действителност е, че отпадъците във Виена се изхвърлят разделно. И не се отделят само пластмаса, метал, хартия и стъкло (което пък се разделя по цвят). Разделно се хвърлят боклуци като използвани памперси, счупени керамични съдове или кости.

Основните критики в Австрия са насочени към това, че капацитетът за изгаряне надхвърля количествата местни отпадъци и се налага внос от чужбина. А това води до увеличаване на трафика и замърсяването от него.

Искане за европейски мораториум

На този фон близо 160 екоорганизации , включително и българската „За Земята“, изпратиха съвместно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, еврокомисарите и националните министри, в което призовават за незабавен мораториум върху одобряването и изграждането на нови инсталации за изгаряне на отпадъци в Европейския съюз (ЕС).

Водена от мрежата Zero Waste Europe, тази коалиция призовава освен за мораториум в целия ЕС върху новите инсинератори и за стратегия за постепенно намаляване на съществуващия капацитет за изгаряне, увеличени инвестициите в инфраструктурата за кръгова икономика, като и системи за повторна употреба, компостиране и технологии за рециклиране.

„Изгарянето се представя като „зелено решение“ и се използват термини като „оползотворяване“. В действителност, изгарянето не решава проблемите с отпадъците, а създава редица здравни и екологични рискове и спира развитието на общинските системи за повече рециклиране и компостиране. Погрешна е и идеята, че изгарянето „спестява“ депонирането на отпадъци, защото пепелта и шлаката също трябва да се заравят някъде и то в специални депа за токсични материали“, коментира Данита Заричинова от „За Земята“ при обявяването на инициативата за забрана на изгарянето на боклуци.

Подписалите се предупреждават, че ЕС вече е изправен пред значителна криза на свръхкапацитет в изгарянето на отпадъци, като съществуващите съоръжения са в състояние да обработват най-малко 60 милиона тона битови отпадъци. В същото време изгарянето подкопава принципите на кръговата икономика - рециклиране и повторна употреба, крие рискове за здравето на хората и увеличава въглеродния отпечатък на ЕС.

„В България се наблюдава тревожна тенция за все повече изгаряне на отпадъци – от мегапроекта на фирмата на Румен Гайтански – Вълка за строеж на инсинератор в Павликени до новите инвестиции на ТЕЦ – Сливен за съвместно изгаряне на въглища и боклук. Добрата новина е, че все повече местни хора се надигат срещу тези проекти и защитават правото си на чиста околна среда“, коментираха от „За Земята“.

Полемика в Гърция и Румъния

На Балканите темата предизвиква доста по-разгорещени дебати. В България опитите за увеличаване на капацитета за изгаряне обикновено срещат съпротивата на екоорганизации и на местните общности, които се притесняват от рискове за здравето и от замърсяване на околната среда.

В съседна Гърция темата предизвиква сериозна полемика. Гръцкото правителство лансира изграждането на шест инсталации за изгаряне на отпадъци чрез публично-частно партньорство — в Атика, Беотия, Родопи, Козани, Пелопонес и Ираклион (Крит).

Стотици организации, местни общности, партии и общини се обявиха против, поставяйки под съмнение твърденията на Министерството на околната среда, че това е „единственият път“ и че методът е икономически, екологично и социално устойчив. Местните власти в Атика, Пелопонес, Епир и Западна Македония единодушно отхвърлиха „дефектното“ проучване за оценка на въздействието върху околната среда от изграждането на инсталациите.

Една от основните причини са опасенията, че изгарянето на боклук крие рискове за здравето.

От 2019 г. Лекарският съюз на Магнисия свързва в проучване рязкото увеличаване на смъртността и заболеваемостта от определени видове рак в района с изгарянето на отпадъци и производните им (RDF и SRF) от циментовата индустрия.

WWF Гърция наскоро алармира за драматичните последици от опасни замърсители, които попадат във въздуха, водата и почвата — особено в райони с инсталации, които отделят диоксини, фурани, тежки метали и „вечни химикали“. Освен това тези инсталации произвеждат почти двойно повече парникови газове от газови електроцентрали при същото производство на енергия.

В Румъния правителството възражда проект за инсталация за изгаряне в Букурещ, въпреки критиките, че секторът се превръща в „опасна и доходоносна практика“. Мотивите в полза на проекта за инсинератор са, че в момента отпадъците отиват на сметище, което е най-неекологичният начин. Освен това с изгарянето на боклук ще се покрият 5% от енергийните нужди на града.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили:  Зорница Латева (Mediapool.bg, България); Lena Kyriakidi (Efsyn, Гърция); Vlad Barza (HotNews.ro, Румъния); Manuel Escher (Der Standart, Австрия).

Mediapool, Efsyn, HotNews.ro, Der Standard