Ако някой още се съмнява, че Хасково е „малък град“, началото на новата 2026 г. идва с категорично опровержение. Някои обичат да казват, че тук нямало хора, нямало кадри, нямало потенциал. Ала днешната политическа ситуация показва съвсем друга история.

На предстоящите предсрочни избори за място в Министерски съвет ще се борят три ключови фигури в политиката, родени и израснали в Хасково: Асен Василев – икономист и бивш министър на финансите, Делян Добрев – инженер, бивш министър на енергетиката и председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси в последното Народно събрание и военният летец ген. Румен Радев – президент на Република България в оставка. Три различни биографии, три различни политически посоки, свързани от общо родно място – Хасково. Да не говорим, че Василев и Радев като лидери на големи партии, (въпреки че тази на президента в оставка все още не е обявена официално) се целят още по-високо и „гледат“ и към поста министър-председател. 

Подобно струпване на политически фигури от един регион неизбежно насочва прожекторите към него. Хасково се оказва в необичайната позиция да бъде едновременно зрител и участник на голямата политическа сцена.

Зад шеговитата усмивка, с която хасковци приемат създалата се ситуация има и едно основателно самочувствие, защото регионът, който често остава встрани от политическите прожектори, този път е в самия им център. 

Ако си припомним позабравеното миналото ще трябва да признаем, че Хасково неведнъж е заставало в центъра на политическия живот на страната чрез имената, които са заемали най-високите държавни ешелони – знак за политическия потенциал на региона.

Първият представител на Хасково в новата история на града, издигнал се до върховете на властта е докторът по правни науки Никола Радев – два пъти народен представител и флигел-адютант на княз Фердинанд от 1900 г.

Две десетилетия по-късно във времето в политическия спектър на земеделското управление виждаме ярката фигура на земеделския деец Ангел Грозков – симпатичният нашенец с „потури и пояс“, който ръководи Народното събрание от мястото на подпредседател по време на управлението на Александър Стамболийски. В същия период министър на финансите, а малко след това на правосъдието е друг хасковец – юристът Петър Янев от Болярово.

Във времето на комунистическия режим, когато земеделците са сочени като съюзници на тогавашната власт, Хасково отново има свой представител във висшето управление в лицето на Петър Танчев – дългогодишен министър, вицепремиер и заместник-председател на Държавния съвет. В продължение на близо три десетилетия, от 1962 до 1989 г., той заема ключови позиции във висшия държавен ешелон. Стоян Стоянов, заемал поста на първи секретар на ОК на БКП в Хасково, пък става министър на вътрешните работи през 1990 г.

Земеделската линия, в която безспорно Хасковският край се представя достойно, не пропуска и името на вицепрезидента от времето на Прехода – Тодор Кавалджиев. След промените през 1989 г. Хасково и Хасковският край продължават да дават министри на България – общо шестима: Аню Ангелов (отбрана), Делян Добрев (икономика и енергетика), Христо Алексиев (транспорт), Асен Василев (финанси), Атанас Атанасов (култура), Иван Шишков (регионално
развитие).

За това и шегата на нашенци, че е крайно време да се премести Министерски съвет в Хасково, става все по-актуална.  

Д-р Веселина Узунова, РИМ-Хасково