Мирните преговори са форма на дипломация. Те изискват двете воюващи страни – в този случай Русия и Украйна – да разговарят помежду си за условията на прекратяване на военните действия. В тях се обсъждат червени линии и потенциални компромиси. Честен посредник трябва да улесни продуктивната дискусия.
 
Обикновено мирните преговори се провеждат на неутрална територия – Осло, Кемп Дейвид, Женева. Когато това не е така, често се провалят – пример е Мюнхен. Те обикновено се ръководят от професионални дипломати.

Тази седмица в Москва не се случи нищо подобно. Не беше постигнат никакъв напредък. Причината е очевидна, пише Мария Попова, доцент по политически науки в Университета „Макгил“ в Policy Magazine.

В Кремъл нямаше представител на Украйна. Нямаше и честен посредник. Интересите на Киев бяха уж представлявани от пратеници на американски президент, който публично унижи президента Зеленски в Овалния кабинет. Този президент никога не е крил своята автократична симпатия към Путин.

Тези представители бяха зетят на Тръмп Джаред Къшнър и предприемачът Стив Уиткоф. Подмяната на истинската дипломация с нещо неправдоподобно – а може би и корумпирано – издава сериозни проблеми в тристранната динамика на конфликта. Европа също представлява украински интереси, но не беше поканена.

Путин отказва да разговаря със Зеленски. Този отказ е част от позицията на Русия, че Украйна не е суверенна държава, която контролира собствената си съдба. Това представлява очевиден конфликт на интереси и противоречи на факта, че украинският президент управлява страната си и остава на поста си.

Путин се опитва да представи Украйна като западен прокси. Въпреки това Украйна отказва натиска на Тръмп да приеме руските условия. Отношението на Тръмп към Путин е необичайно благосклонно и доверчиво, което е впечатляващо, като се има предвид, че Путин е системен лъжец.

Руското ръководство дори не се преструва, че търси компромис. Путин заяви, че Русия е готова да воюва „до последния украинец“. Москва продължава да отхвърля предложението за примирие, което Украйна прие през март. След срещата във вторник Путин отхвърли дори версията на руските предложения, която администрацията на Тръмп се опита да му представи. Тя беше предадена на Уиткоф от Кирил Дмитриев и Юрий Ушаков.

Русия твърди, че примирието би позволило на Украйна да се въоръжи по-добре. Това ясно показва, че Русия не възнамерява да се откаже от стремежа си към завоевание. Путин, Дмитрий Песков и руски депутати продължават да настояват, че първоначалните цели на войната трябва да бъдат постигнати. Само така според тях е възможен „траен мир“.

Това е абсурден аргумент. В честно медииран процес той би бил посрещнат с подигравки. Агресорът, който не е успял да постигне целите си, твърди: „Няма да се съглася на мир, докато не спечеля войната.“ Ако победата беше възможна, тя вече би била факт.

Русия иска да прекрати украинската независимост и суверенитет чрез демилитаризация и деукраинизация. Това я превръща в класическия агресор, описан от Карл фон Клаузевиц като „миролюбив, защото предпочита да завладее страната ни без съпротива“. Докато руската армия убива цивилни при нощни удари, главният преговарящ Дмитриев туитва „моля споделете, ако подкрепяте мира“ с емоджита на гълъби. Троленето е безгранично.

Вместо да преговаря с Украйна, Русия играе срещу двамата предполагаеми посредници. Европа е наричана „войнолюбива“. Тръмп е хвален като „миротворец“. Докато Путин заплашва Европа с война, неговите пратеници подмамват САЩ с обещания за доходоносни сделки.

Путин има повече успех в опитите си да раздалечи САЩ от Европа и Украйна, отколкото на бойното поле. Администрацията на Тръмп, вместо да бъде неутрален посредник, преработва руски искания и се опитва да ги наложи на Украйна и Европа.

Първоначалният 28-точков план – подигравателно наречен план „Дим–Уит“ – описва САЩ като медиатор между НАТО и Русия. Това е абсурдно, защото САЩ са член на НАТО. Въпреки това Тръмп изглежда приближава Америка до авторитарния модел на Путин, а не до демократичния съюз.

Путин използва тези обречени разговори, за да печели време и да държи САЩ далеч от по-тежки санкции. Тръмп, от своя страна, изглежда ги използва, за да рестартира руско–американските отношения в лична и печеливша посока. Американската администрация изглежда не осъзнава или не се интересува от последствията за Украйна, Европа и международния ред.

Нито едно от предложенията на администрацията на Тръмп не служи на американския национален интерес. Признаването на руската окупация подкопава международните норми. Връщането на замразените руски активи ще подпомогне подготовката на Русия за нова война. Амнистията за военни престъпления отслабва международното право. Позволяването Русия да диктува условия на НАТО отслабва алианса. Всички тези стъпки укрепват Русия и отслабват САЩ.

Пратениците на Тръмп са неквалифицирани и невежи по темата за дипломацията и войната. Появяват се доказателства, че имат бизнес интереси, свързани с руски компании. Корупцията може да се превърне в лепилото на новия „рестарт“. Последицата ще бъде продължаваща и вероятно разширяваща се руска агресия в Европа.

Това не са мирни преговори. Те дори не заслужават определението „дипломатически театър“. Това е разсейващ шум в периферията на войната. Русия го използва, за да отклонява вниманието от своето престъпно завоевание; да избегне тежки американски санкции; и да подкопае трансатлантическите отношения, противопоставяйки „миролюбиви“ САЩ на „войнолюбива“ Европа. Единственият войнолюбец в тази картина е Владимир Путин.