Бивши министри правят ударен бизнес с проекти за батерии за съхранение на електроенергия. Четири от тях вече са спечелили европейско субсидиране на обща стойност над 70 млн. лв. Въвеждането им в експлоатация предстои през март догодина и за два от тях дори вече има кандидат-купувачи.
Става въпрос за служебния министър на енергетиката през 2017 г. и директор на „Булгаргаз“ Николай Павлов и транспортния министър от правителството на НДСВ Пламен Петров. Двамата имат старо познанство по „хасковска линия“ – Петров е роден там, а Павлов в Димитровград. От 2024 г. в съдружие разработват проекти за изграждане на системи за съхранение на енергия. Първите, които са в процес на реализация с европейско финансиране, са в западната част на страната и в Хасково и в близост до областта, но намеренията достигат Каварна, Калиакра, Дългопол и Оряхово. Там са съсредоточени значителни възобновяеми източници, които вече са в експлоатация или с намерения за изграждане и ще има необходимост от съхранение на произвежданата от тях електроенергия в слънчеви и вятърни пикове, за да се ползва при високо търсене и потребление. Някои проекти са вече в етап на реализация – един дори работи, други се правят, а трети са още на хартия.
Четири от тях са в списъка на спечелилите еврофинансиране по проекта ReSTORE, част от Националния план за възстановяване и устойчивост.
Николай Павлов е действителен собственик на повечето от дружествата - в някои от тях е заедно с Пламен Петров - и от данните в Търговския регистър може да се направи извод, че по-скоро бизнесът на Петров обезпечава финансирането за проектите.
Във фирмата, чийто проект е с най-висока стойност – близо 136 млн. лв., Павлов е бил в съвета на директорите до средата на август тази година. Става дума за батериен парк в Хасково, изпълняван от „Крита Енерджи 50“. Трябва да е готов, както и останалите три, до края на март 2026 т. Евросубсидията за него е 58.445 млн. лв.
Другият проект се реализира в местността „Чакъла“ в Карлово от фирмата „Интернешънъл Еко Енерджи“, в която съдружници са „Пауър Профит“ на Николай Павлов и „Солар СПФ“ на Пламен Петров. Той е за 14.431 млн. лв., а безвъзмездното подпомагане е 5.628 млн. лв.
По-малките проекти, които са с еднаква стойност от по 7.871 млн. лв., са в местността „Чешме башъ“ в Момчилград и в град Белово, област Пазарджик. Първият се осъществява от фирмата „Еф Енерджи Сълюшънс“, а субсидията е 3.160 млн. лв. Вторият се изпълнява от компанията „Ванко-К-2008“, подпомагането там е 3.148 млн. лв.
Така срещу получените общо субсидии от около 70.380 млн. лв., фирмите осигуряват над 85.71 млн. лв. собствено участие
„Средствата са осигурени от банкови заеми“, коментира пред Mediapool Николай Павлов. Кариерния си преход от търговията с природен газ към съхранението на електроенергия той определи като „целенасочено решение“, обусловено от това, че пазарът постепенно изхвърля изкопаемите горива и дори газа и бъдещето е на възобновяемите източници и съхранението на тяхната енергия.
„Не правим нищо нередно“, заяви той . И обясни, че множеството създадени от него дружества не са с голям капитал. Те са със специална цел да развиват проекти за батерии, които, след като постигнат степен на зрялост, да бъдат продавани на инвеститори, които вече да ги управляват и експлоатират. Затова са и многото дружества като „Дългопол Сторидж Парк“, „Тръстиково Сторидж Систем 2“, „Калиакра Сторидж Систем (1.2 и 3)", „Енергиен Парк Каолиново 2“, „Оряхово Енерджи Систем“, „Каварна Енерджи Систем“ и още доста подобни.
„С Пламен Петров се познаваме отдавна по хасковска линия“, коментира Павлов съдружието си с бившия транспортен министър на НДСВ, който преди да стане такъв беше работил шест години на Уолстрийт.
Павлов допълни, че всички нови разработвани проекти няма да кандидатстват за евросубсидии. За тях ще се търсят инвеститори, но същото важи и за реализиращите се вече четири по плана за възстановяване.
Към два от подпомогнатите вече проекта е проявен инвеститорски интерес от големи западни компании и дори се извършва правен анализ за евентуална сделка, отбеляза Павлов. Финализирането на такава обаче може да отнеме месеци, уточни той.
Той изрично отбеляза, че компаниите му все още не са получили никакво плащане по изпълняваните по ReSTORE проекти, което е видно и от системата ИСУН. Това ще стане след приключването на проектите. Павлов отбеляза още, че цената на потенциалните сделки зависи от много фактори и не е ясно каква ще е.
Надали обаче може да се очаква сделката да е под проектната стойност на системите за съхранение на енергия или ако това се случи, няма да е много под направените вече инвестиции. Което означава, че чистата печалба за продавачите на дружествата ще е в размера на получената евросубсидия.
Според Павлов няма пречки за продажбата на финансираните с евросредства активи. Отговори на Министерството на енергетиката по този казус до Mediapool потвърждават това.
От тях става ясно, че прилаганите условията по договор за финансиране по ReSTОRE включват задължения за крайните получатели на субсидията (тоест новите собственици) да поддържат активите, да не променят предназначението им, да осигуряват отчетност и да избягват двойно финансиране.
„В този период могат да настъпят промени, при които крайният получател да бъде придобит от друго юридическо лице, като в този случай, горепосочените задължения се осигуряват от правоприемника“, заявяват от ведомството на Жечо Станков.
Прехвърлянето на права и задължения по договорите за еврофинансиране обаче е възможно единствено след писмено одобрение от структурата за наблюдение и докладване, а новият собственик трябва просто да отговаря на всички изисквания за допустимост на кандидатите в процедурата.
Всъщност разработката на проекти и последващата им продажба на инвеститори след осигуряване на строителни разрешителни, в случая договори за присъединяване към електропреносната мрежа и приключването на необходимите административни процедури с цел печалба е доста често срещана практика при реализацията на възобновяеми енергийни мощности, а вече и за системи за съхранението на енергията им.
Владислава Пеева
