България работи, за да запази и развие доминиращата си енергийна роля в региона и смята да постигне това не само с намеренията си за новите два ядрени блока в АЕЦ „Козлодуй“, но и с инсталирането на малки модулни реактори и разширяването на възможностите за съхранение на електроенергия. Това ще стане не само с финансираните по плана за възстановяване системи от батерии - както с възобновяеми централи, така и самостоятелни, или с обявените преди време нови четири помпено-акумулиращи водно-електрически централи, но и с разширяването на съществуващата ПАВЕЦ „Чаира“.
Това стана ясно от думите на енергийния министър Жечо Станков при представянето в понеделник на доклад на Центъра за изследване на демокрацията „Подготвени за 2040“, разглеждащ сценарии за ускоряване на енергийната трансформация на страната.
Най-новите планове на ръководеното от него ведомство и държавната „Национална електрическа компания“ са за преформатиране на намерението за строеж на нов язовир „Яденица“ като изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“. Проектът кандидатства за влизане в списъка на ЕС за проекти от общ интерес, за да спечели до 40 процента безвъзмездно финансиране.
От обясненията на Станков става ясно, че намерението е да се използва съществуващата инфраструктура на ПАВЕЦ „Чаира“ и в „съществуваща каверна или да направим съседна пещера, където да ситуираме още 4 хидроагрегата“. Така можело да се направят и язовирът и новите съоръжения, което да повиши капацитета на помпено-акумулиращата хидроцентрала и тя да съхранява електроенергията през деня.
Тези амбиции идват на фона на неработещи три от сегашните четири хидроагрегата на „Чаира“, след аварията през март 2023 година, извадила извън строя мощността за над три години. Единият бе ремонтиран, вторият трябва да бъде възстановен до края на 2025 г., а за другите два в момента се провежда търг за доставка на нови съоръжения като офертите се приемат до 26 ноември.
„Поставена е задачата пред НЕК исе проучва опитът за надграждане на ПАВЕЦ и в съседство да се сложат други машини. На първо четене това ми изглежда най-евтиният и успешен вариант и ще се изпълнява от НЕК“, каза Станков. Той припомни, че правителството смята да даде на концесия проектите си за изграждане на още четири нови ПАВЕЦ на язовирите „Батак“, „Доспат“, „Въча“ и „Широка поляна“. Все още обаче кабинетът не е одобрил поисканият още в началото на лятото от премиера Росен Желязков списък с проектите, които може да се реализират с публично-частно партньорство.
Целта на ПАВЕЦ е да съхранява излишната за системата слънчева енергия. В сектора на фотоволтаиците има същински бум и се стига до нулеви и дори отрицателени цени на енергията им през лятото.
Бившият енергиен министър, днес председател на бюджетната парламентарна комисия, Делян Добрев от ГЕРБ, коментира, че повече няма необходимост от подкрепа на слънчеви и вятърни проекти, както и на батериите за съхранение на ток, тъй като вече технологиите са достатъчно зрели и се развиват добре на пазара. Според него потреблението на енергията ще продължава да расте, особено заради навлизането на изкуствения интелект и електромобилността, поради което има нужда от нови производствени мощности.
В противен случай може да се стигне до съществен ръст на цените на електроенергията, тъй като евентуални центрове за данни могат да изземат сериозни количества от свободния пазар.
„Има инвеститор, който обикаля страната и търси земя за инсталиране на дейта център с възможност за консумация на електроенергия между 100 и 600-700 МВ и ако това се отнеме от пазара, ще доведе до драстично повишаване на цената на електроенергията. Доколкото знам, претенциите му са да купува ток директно от НЕК или АЕЦ на 65 евро/МВтч, но аз не виждам без търг как ще му се предостави такова количество. НЕК всъщност няма подобна възможност, но ако АЕЦ даде на този инвеститор 600 МВ, това ще отнеме количества от борсата и енергията ще поскъпне“, коментира Добрев.
В отговор на въпрос на Mediapool преговаря ли се с потенциални купувачи на енергията от бъдещите нови ядрени блокове на АЕЦ „Козлодуй“, Станков каза, че това ще стане с търгове, които ще се проведат за енергията от VII и VIII блок, но след като се вземе финално инвестиционно решение и се сключи договор с изпълнителя – консорциума между амариканската „Уестингхаус“ и „Хюндай“. Това ще стане догодина.
Прогнозната цена на двата нови реактора трябваше да стане ясна до юли 2025 г., но енергийният министър обясни забавянето с това, че обичал да изпипва работата. „Нашите претенции като възложител са да се отразят абсолютно всички дейности, защото цената, която посочим пред обществото, трябва да е издържана, устойчива и гарантирана от консорциума дългосрочно. Когато стане ясна цената с всички дейности, ще продължим нататък“, каза той.
Станков коментира и енергийните амбиции на правителството в областта на малките модулни реактори. Според него страната ни има огромен потенциал да е сред първите държави, проучващи вариантите за внедряване на подобни съоръжения. Припомни и подписаното миналата седмица споразумение на „Българския енергиен холдинг“ за ангажиране на американска лаборатория за анализ къде да се инсталират малки модулни реактори у нас.
Владислава Пеева
