Бизнесът е категорично против вдигане на данъци и осигуровки

Все още няма никаква яснота около това какво ще се случи с бюджета за 2026 г. Вчера лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че след многохилядния протест в сряда, бюджетът все пак ще бъде изтеглен. След това се оказа, че това не е съвсем вярно.

От думите на Борисов пред парламентарни репортери днес стана ясно, че се колебае между три варианта - окончателно изтегляне, отстъпки от данък дивидент и двата процента ръст на осигурителната вноска или активиране на т.нар. закон за удължителен бюджет.  „Ще отстъпим от това, което не ми харесва - данък дивидент, ще отстъпим от двата процента и ще стане 1%. Във вторник всички ще направят предложенията си. Тогава ще се събере бюджетна комисия. След като мине там, предложенията ще влязат в пленарна зала и ще финализираме годината с приет бюджет“, обясни Борисов. Той добави и че ще отпадне масовото въвеждане на системата СУПТО за търговските фирми. 

В план-сметката за бюджета се предвиждаше приходите да са 51,4 млрд. евро, а разходите - 55,09 млрд. евро. Очакваше се дефицитът да е 3%, а минималната работна заплата да стане 620 евро. С 2% трябваше да се увеличи осигурителната вноска за пенсии, а данъкът върху дивидента да се качи от 5 на 10 на сто. 

Дебатът за бюджет 2026 

Дебатът за бюджет 2026 между управляващата коалиция, работодателските организации и синдикатите започва отначало. Днес министърът на финансите Теменужка Петкова покани на среща представителите на бизнеса и синдикатите, на която те са поставили своите искания за корекции както в големия бюджет на държавата, приет на първо четене, така и в бюджетите на държавното обществено осигуряване и на здравната каса, които вече са гласувани на второ четене в комисии. 

Заради многохилядния протест срещу „бюджета на грабежа“, проведен в сряда вечерта пред Народното събрание, и огромното недоволство на бизнеса, лидерът на партията-мандатоносител Бойко Борисов обяви, че оттегля бюджета до намирането на консенсус по спорните параметри и мерки в него. Впоследствие стана ясно, че трите закона не са оттеглени, а само е спряна процедурата по тяхното приемане.

„Чухме предложенията на бизнеса и на синдикатите, следващите дни те ще бъдат остойностени от Министерството на финансите, след което отново ще се обсъдят конкретните мерки и ще се търси балансирано решение, което да удоволетворява всички“, обяви финансовият министър Теменужка Петкова.

Участниците в срещата обявиха, че във вторник ще бъдат обявени конкретните промени в бюджетните закони, за които е постигнат консенсус. „Над 20 мерки коментирахме - както в разходната, така и в приходната част, и чакаме финансовото министерство да ги остойности“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров.

„Надяваме се другата седмица с управленската коалиция да договорим такива промени, с които работещите и фирмите да запазят доходите и конкурентоспособността си, без да бъде ощетен и публичният сектор, както и интересите на синдикалните организации. Имаме вече добър диалог в тази посока“, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев.

От БСК бяха по-конкретни: „Нашето настояване е много твърдо срещу вдигането на данък дивидент и осигурителните вноски - това най-много притеснява българските предприятия“, каза председателят на Стопанската камара Добри Митрев. Задачата на преговорите е заложените в момента допълнителни приходи от тези две мерки да бъдат компенсирани с други мерки. Митрев посочи още, че трябва да се сложи край и на автоматичното вдигане на бюджетни заплати с ръста на минималната или средната заплата, защото „след една-две години просто ще стане невъзможно да се прилага“.

Синдикатите също посочиха, че „една поредица от плащания, обвързани с минималната или средната работна заплата трябва да бъдат преосмислени“.  Те обаче няма да отстъпят от искането за по-високи заплати в бюджетни структури, които в последните години сериозно изостават и имат „унизителни“ възнаграждения.

„Търсят се възможности за подобряване на устойчивостта на осигурителната система с  друг тип механизми, различни от повишение на осигурителните вноски“, посочи президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.

Ново напрежение

На срещата в МФ присъстваше и депутатът от ГЕРБ и шеф на бюджетната комисия Делян Добрев. Той поясни, че бюджетът за 2026 г. не е изтеглен, а е отложена бюджетната процедура. „Правилникът на НС ни позволява с допълнителен доклад да преразгледаме двата малки бюджета на ДОО и здравната каса, а след това и държавния бюджет на второ четене в комисиите“, разясни процедурата Добрев. Според него, ако всички се обединят за приемливи решения за корекции в бюджета,  има достатъчно време той да бъде приет до края на годината.

Преди това от ПП-ДБ заявиха, че настояват бюджетът за догодина да бъде изтеглен от парламента, както обеща мандатоносителят Бойко Борисов. В противен случай протестите ще продължат.

„Започват нещо да шикалкавят. Или оттеглят бюджета, или повече да не ни търсят в цялата тази история“, заяви лидерът на ДСБ Атанас Атанасов.  

„Ако не го изтеглят, ще има нови протести“, гарантира Асен Василев. Лидерът на ПП обясни, че няма как да се коригират параметрите, ако не се изтегли този проектобюджет и не се напише нов.

„За да се промени този бюджет, трябва да се промени тригодишната бюджетна прогноза, така че на коляно да се правят такива големи промени в бюджета е невъзможно“, обясни бившият финансов министър. Той припомни, че в прогнозата за 2027 г., както и за следващата 2028 г. също е записано, че се вдигат осигуровки и данъци.

Василев призова да се изтегли бюджетът, да се събере тристранката и да започне отначало цялата процедура, която, според него, може да се осъществи в рамките на четири седмици.

Отново на масата за преговори

По-рано днес председателят на БСК Добри Митрев очерта в интервю пред бТВ на кои корекции работодателските организации държат и няма да отстъпят. На първо място той постави отказът от вдигане на осигурителните вноски за пенсия с 2 процентни пункта и двойното увеличени на данък дивидент. Работодателите държат да се преосмисли и въвеждането на изискването търговците да ползват единствено одобрен от НАП софтуер за отчитане на продажбите, както предвиденото затягане на контролът върху стоките с висок фискален риск чрез проследяващ GPS или приложение на НАП на всеки камион, превозващ такива стоки. „Трябва ли на бизнеса да се стоварва толкова висока административна тежест, след като имаме високотехнологична тол-система, която НАП може да ползва?", попита Митрев.

В разходната част на бюджета работодателите отново ще поставят въпроса за премахване на автоматичното увеличение на заплатите в бюджетната сфера с ръста на средната заплата за страната. Те ще настояват за еднакъв ръст на заплатите в бюджетната сфера от 5%.

В същото време синдикатите посочиха, че няма да отстъпят от исканията за по-високо увеличаване на възнагражденията на редица бюджетни структури, където последните години това не се е случвало. Бед вдигането на доходите в тези структури, които са на първа линия в работата с хората, няма как да вървим към актуализация на бюджета“, посочи Пламен Димитров, президент на КНСБ. Става въпрос за работещите в НОИ, НСИ, Агенцията по заетостта, ГИТ, Агенцията за социално подпомагане, земеделските и горските служби и др., чиито служители протестираха за 20% увеличение на заплатите.

„Искаме да чуем, има ли властта или тези, които управляват, някаква алтернатива на тези над 1 млрд. евро, които ще ги няма на входа, ако се удовлетворят основните искания на бизнеса. И какво предлагат да бъде по някакъв начин спестено в разходната част. Това, което за съжаление най-вероятно ще предложат, е отново да се реже от капиталовата програма. Тя е близо 7.5 млрд. евро, т.е. 15 милиарда лева -  безпрецедентна програма като ресурс, тазгодишната няма да бъде изпълнена, но ще видим. Така че може половината от тези средства от там да бъдат намерени с това, че ще жертваме инвестиционни проекти“, заяви Пламен Димитров.